За хората, които уж обичате, но нямате и представа какво се случва с тях.

[SisiStrange]

Те са болни, Glamour92. Има една тънка граница между това да си кажеш: "Ох, ще ми се да ме нямаше, иде ми да се хвърля от някъде..." и други такива черни мисли И това да го изпълниш. Хората, които просто търсят внимание, се кълцат, мрънкат, заплашват, пишат хиляди писма, джойнват се във форуми за самоубийци. Те заслужават преди всичко съжаление. Хората, които наистина го правят, не обелват кой знае каква дума по въпроса. Пишат (или дори това не правят) едно последно писмо и край. Хора, способни наистина да го направят или имат ужасни проблеми, или изживяват не толкова страшни неща по ужасяващ начин. Когато е второто, има нещо по-дълбоко от егоизъм и отчаяние.

[life-suck]

Има една тънка граница между това да си кажеш: "Ох, ще ми се да ме нямаше, иде ми да се хвърля от някъде..." и други такива черни мисли И това да го изпълниш.

Зависи. Аз постоянно се режа, имам белези и всеки ден си казвам "не искам повече" и какви ли не други "черни" мисли, но дълбоко в себе си знам, че няма да се самоубия. Граница няма. Можеш цял живот да се режеш и да не се самоубиеш, но може един път да го направиш и това да е краят.

[SisiStrange]

Зависи. Аз постоянно се режа, имам белези и всеки ден си казвам "не искам повече" и какви ли не други "черни" мисли, но дълбоко в себе си знам, че няма да се самоубия. Граница няма. Можеш цял живот да се режеш и да не се самоубиеш, но може един път да го направиш и това да е краят.

Именно де. Това казах. Че едно е да се режеш/да заплашваш/да правиш всякакви такива депресарски изпълнения, друго е да се самоубиеш.

Бтв да седиш и да се режеш е донякъде почти толкова лошо. Чудно ми е как се чувстват вашите като ти видят белезите.

[life-suck]

Именно де. Това казах. Че едно е да се режеш/да заплашваш/да правиш всякакви такива депресарски изпълнения, друго е да се самоубиеш.

Бтв да седиш и да се режеш е донякъде почти толкова лошо. Чудно ми е как се чувстват вашите като ти видят белезите.

Значи не съм разбрала какво точно си казала в поста ти, който цитирах. Всъщност аз друго разбрах, но сега ми стана ясно. А родителите ми не знаят за белезите ми. Искам да кажа, че още не са ги забелязали и се надявам да не го правят скоро.