За хората, които уж обичате, но нямате и представа какво се случва с тях.

[anonymous708973]

Родителите били виновни...
Тук няма виновни,става дума за трагедия,където един човешки живот е изгубен безвъзвратно,завинаги.Случ ай,в който самият убиец е и жертва.
Ако и да има някаква вина семейството на самоубиеца,то си я изплаща скъпо и прескъпо след това...
Ще минат 40 дни ,година,две,десет-всички останали забравят-майката/таткото са почернени.Завинаги.

Има случаи,в които хората са дали всичко възможно,за да осигурят добро съществуване на детето си.
Поради някаква причина то откача и в момент на афект решава,че вече му е писнало да се оправя с "тегобите" в живота си.И си умира.
През това време родителите са навън-какво правят там ли? Трепят се по цял ден,за да не бъде техния потенциален самоубиец лишен от нещо.
Само погледнете от тая страна-двама човека създават дете,инвестират години,средства,любов в него.В един момент решават,че то вече е достатъчно пораснало,за да се вземе в ръце и махат златния похлупак.
И накрая какво-хлапето ненадейно решава да плюе на всичко и да си отнеме живота,без да се замисли какви ще са последиците от това...
Тъпо и егоистично е,много,ама много.
Изход винаги има и една ситуация винаги,ама винаги може да бъде разплетена-колкото и сложна на пръв поглед да изглежда тя.
От оня свят обаче не е имал шанса да се върне никой.
И е хубаво умниците,дето са решили,че вече не им се живее вече да се присетят и за това,преди да се решат на последната,фатална стъпка.

Сори,изписах една камара хаотични изречения,но пък на тая тема съм силно пристрастна...
Не знам що се самоубиват хората,тъй и не можах да измисля достатъчно убедителен мотив,колкото и да си блъсках главата...

По никакъв начин не вярвам, че ако в едно дете са инвестирани грижи и любов, показани по акуратен начин, то ще се самоубие. Просто много родители не проумяват, че държането в кафез не е полезно. Също както и че родителските грижи не се изчерпват с четенето на лекции по важни житейски въпроси, даване на джобни, храна и легло.

[Violenza]

По никакъв начин не вярвам, че ако в едно дете са инвестирани грижи и любов, показани по акуратен начин, то ще се самоубие. Просто много родители не проумяват, че държането в кафез не е полезно. Също както и че родителските грижи не се изчерпват с четенето на лекции по важни житейски въпроси, даване на джобни, храна и легло.

Ако не бях свидетел на реален такъв случай, бих казала абсолютно същото и бих била убедена в това.
Преди доста години, когато аз бях 8-9 клас една съученичка се самоуби. Родителите й са прекрасни хора и правеха всичко за нея, адски грижовни в пълния смисъл на думата. Особено майка й беше уникално разбрана и мила жена. Познаваха се с моите родители, не говоря само от лични впечатления.
Обаче е факт, че тя се самоуби. Така че не е само до родители и възпитание тази работа. Човек се гради благодарение на възпитанието до едно време, после поема сам нанякъде и невинаги доброто възпитание може да бъде гаранция за правия път.

Просто допълвам.

[shmatarok]

По никакъв начин не вярвам, че ако в едно дете са инвестирани грижи и любов, показани по акуратен начин, то ще се самоубие. Просто много родители не проумяват, че държането в кафез не е полезно. Също както и че родителските грижи не се изчерпват с четенето на лекции по важни житейски въпроси, даване на джобни, храна и легло.

Съгласна съм.
И въпреки това вината е и на двете страни - и на самоубиеца, и на родителите.
Аз също не споделям с никого нищо - ежедневни проблеми, окей, но никой не знае в действителност какво ми се върти в главата. Двете ми най-добри приятелки си изливат душите и сърцата пред мен, а после се сърдят, че "ти все мълчиш, нищо не ми казваш. -Баа, при мен нищо ново, same old sh_it, добре съм". Майка ми пък винаги е предпочитала сестра ми и аз съм зарязана на произвола на съдбата от доста години Никога нищо не е усещала за настроенията ми, а за сестра ми сякаш използва телепатия. Т'ва си е малко садващо. И после ми говорят за делене.
Имала съм си своите периоди, в които ми се е искало просто да изчезна, но тази мисъл се е проявявала съвсем неволно и не се е заседявала там , но това е заради собствените ми амбиции и воля, не защото съм си мислела дали би им било мъчно или дали биха се чувствали виновни.