Така, тва, дето ги режат без упойка, му се вика епизиотомия. Изчаква се да дойде следващата контракция и на върха й /когато болката е най-силна/, се реже. Идеята е, че не се усеща болката от разреза, а само от контракцията и ако нямаш време да направиш упойка, това те спасява.
Аз самата след като присъствам на раждане, просто в този ден не искам да погледна мъж, камо ли гол такъв. Травмиращо ми действа.
Иначе относно раждането- и цезаровото, и естественото си имат предимства. При естественото се възстановяваш по-бързо /е, ако имаш епизиотомия, ще се въргаляш месец и половина при опит да станеш от леглото, ще ти дърпат конците, ще ти е гадно, но няма да имаш болка от операция, няма да си отделена от бебето и ще си го захраниш естествено. Ако си с цезарово, ще ти го дадат след около 6 часа, а докато си под действието на упойката, акушерката вече ще го е захранила с биберон и сухо мляко./
Ако си родила с цезарово, няма да имаш никакви разкъсвания по шийката, тя ще си остане както при нераждала, няма да имаш ектропион /раничка му вика народа/, няма да има дисплазия на епитела на шийката, оттам ти пада в някаква степен риска от РМШ, няма да ти се разтегне влагалището, няма риск да те зашият на e*ем страна и да станеш отдолу като попски ръкав, нямаш риск в късна възраст /като те заобливат онези вълни и ти отпадне естрогеновото влияние върху съединителната тъкан/ от десцензус, пролапс и т. н. Въпросът е да преодолееш боденето в гръбнака.

Накратко е това. Ако имаш още въпроси и чуденки- питай.