Стихотворения за всички! :)

[IncendiaSanctus]

Принципно е нарочно, ама щом не звучи добре ще видя, може би ще го редактирам...
Иначее :
Е твоята усмивка през нощта.
Е-тво-я-та-ус-мив-ка-през-нощ-та - 10 срички
под звука на твоите тихи слова.
под-зву-ка-на-тво-и-те-ти-хи-сло-ва - 11 срички, ама звука трябва да се чете звУка, не звукА, и тогава мисля, че ритмиката не се нарушава :P
Мога да пусна и други, ако ви харесват

[DisappointedDreamer]

Окии. Харесва ми. Страхотно е. Дай да ти се радваме

[IncendiaSanctus]

Да кажем, че е ред на това :

Моя

В царство далечно от лед
ти ще си моя невеста.
И само заради теб
аз планини ще преместя.


Ще опиташ ти да бягаш -
Ще те хвана на мига.
Моя ти си, и ще страдаш
Ако само аз реша.


Ще те нарисувам с пясък,
С огън ще те оцветя,
Очите ти ще греят с блясък
Прикриващ мойта слепота.


Моя, завинаги в кулата черна.
Моя, макар и сломена без чувства.
Моята клетва към тебе вечна !
Никога няма аз да те пусна...

П.П. Знам, че ритмиката в куплетите е съвсем различна, така ми дойде... ^^

[DisappointedDreamer]

Много.... доминиращо

[IncendiaSanctus]

Много.... доминиращо

Хаха, ами че да, понякога и това трябва да го има ;D
По-късно ще постна още нещо, че ако ги изстрелям всичките наведнъж няма да е интересно :/

[DisappointedDreamer]

Хаха, мда. Може би си прав. Ето нещо от мен, само дет е на английски. Тц.

Within arm reach

My laptop has become an embodiment
of who you are,
it has replaced my need of air and food
with the need of recognition and love
of my heart

We sit until strings with weights are tied
unwittingly (and against our will)
to our eyes,
and our pillows start to sweetly sing
the way sirens do to attrack sailors
in the deep and dark waters of the oceans

10 horses race across my keyboard,
and countless crystals of weightless dust
dance (and float) like ballerinas amongst them
(my brother wrinkles his nose in distaste
while I associate the noise with
the soft thunderous voice you have)

When I look at the dark sky at night
embodied with enormous luminous spheres of plasma
when I scan the green grass for a four leaf clover
I wish distance did not exist

I wish you were within an arm reach of me.

[IncendiaSanctus]

Готино, макар че на някои места стои някак грубо, леко ядосано... може би това е била целта, всъщност, има логика...

Ето и от мен на инглиш :

The life of a human, who became God

Killing the ones that I love just to live,
I never forget and I never forgive.
I shout at the mirror - "Leave me alone !"
And then break the silence with one single tone...
A SCREAM !


I dream of a life in a different place,
There is no emotion written on my face.
Who needs to listen to the moans of a fool ?
You are all nothing, nothing but tools...
OF THE SYSTEM !


Creating, then burning, rearranging the world.
But never it changes, and never it curves.
Whatever we do there's just no damn point.
But we keep on going, and when we die we join...
THE CHAOS !

[ramses]

Ако трябва да е на английски...


Today, at school, there was a question
from a teacher, who demanded some sort of explanation.
She asked us why we are so lazy,
why we are always trying to her crazy.
We didn’t know the reason for her reaction,
she was mad and I thought it was time for some action.
I stood up, breathing heavily like a tired bull,
and quickly said our heads were completely full,
of complains and questions from the teachers,
it’s like they’ve never been children, but saint-like preachers.
Every day they make us write tons of homework,
we have to spend our time efficiently, working clockwork.
I told her we have no time for ourselves,
her right eye got mad and she started to look at the books on the shelves.
This was not the answer, which she expected
and so my response was completely neglected.
She told me that I should sit down and keep my mouth shut,
but all of this made me feel stupid, but
I decided not to get offended
so I sat down, but then something inside me bended,
My heart was pounding faster than an engine,
felt like something in my mood was changing.
I rose again as soon as her mouth went open
and I knew that this was for me the moment
when I would break the chains of silence
after all I’m not unfamiliar to arrogance.
I rose up and started yelling like crazy,
her mouth shut and her sharp look went hazy,
I yelled about the time spent
the fact that everyone in my apartment
had to stay up late at night
so that they can help me feel all right.
The fact that I write her homework is not a thing to bother
but then I think for a second and know that there comes another.
She sat down on her chair and not to say something I was hoping.
She opened her mouth and started choking,
and it was in that moment that I realized
that I have won the argument, I thought was king-sized.
A minor once it was and I had to make a quiz for that,
but to defeat your teacher in an argument – there is nothing sweater than that!

Пример за Deaf Poetry...

[ramses]

Нещо малко по така, макар и да не е като перлата в короната на нещата, които съм писал...

Красота, красота,
древните елини с нея са описвали смъртта.
Очите ти игриви разпалват в мен страстта,
без да те чуя, нощем аз не мога да заспя.

Бурен облак от емоции за мен си ти,
но нямам нищо против гръм от него да ме порази.
Със теб за мене времето лети,
няма ли те - над сърцето ми се струпват планини.

Сърцето ти знам, принадлежи на друг
опасно е да се разхождам по този остър струг.
Понякога се чудя "Не си ли губя времето тук?"
и ти ми казваш "може би", затова правя ти напук.

Щом се доближа до теб, в мен разпалва се пожар,
иска ми се да те целуна и да се отдам на твоя чар.
Дрехите ти да разкъсам и да те обладая като звяр,
с целувки и захапки, ти ще станеш моя господар.

Едва ли някога това ще стане
безрасъдна лудост мене да обхване.
но ако дълго душата ти самотна не остане,
ще скоча за нея да се боря, пък каквото стане - стане!

[IncendiaSanctus]

Пич, готини са ти стиховете, имаш идеи, макар че ми се виждат малко постни на мен лично...
Но трябва да отбележа едно нещо
Ето ТОВА е струг




Как може един струг да е остър и да го използваш като синоним на острие ?

[ramses]

...

Damn, I'd better changе that. Thanks for the clarification... Макар да не мисля, че една поема трябва да е създадена с прекалено много скрити мотиви или някаква неочаквана драма. Важно е да има причина и желание да се напише, другото си е до вкус...

[DisappointedDreamer]

Не е въпроса до скрити мотиви и неочаквана драма... ами въображение. Аз лично много се кефя на метафори, които никога досега не съм чувала, епитети, странни но изключително красиви/touching сравнения и т.н. Ти хубаво можеш да имаш идея, но е важно и начина по който я поднасяш

[bog4eto]

Последните няколко са много добри, поздравления хора.

Нещо малко и простичко от вчера.


There are a lot of strange things but love is the strangest


Walking down the long, narrow street
which
аt first- looks empyt, but there are a few people at least.
Seeing their numb pretty faces is making me sad
cuz so much lonelyness is the worst of the bad.

Her love is broken
and his is in vain.
Their deepest secrets stayed unspoken.
People don’t care.

Love is the strangest thing ever there.

They sometimes scream and they are sometimes silent,
but rejection is still the way they know it,
so violent.

Neverheless, they have hope no matter their dreams have been torn,
so they keep waiting as they’re walking alone.

He looks at her with the strangest stare,
as though he can feel her skin and touch her everywhere.
And every single time, she takes his breath,
and she has fully taken his mind
So for the world outside he is absolutely blind.

But there is this thing in his soul, this awful burning,
cuz the only valuable thing in his life, the only woman he have ever loved
is running.
Running to the one who sucks her blood like a terrible vampire,
the one who grabs her beautiful feelings and sets them to fire.

So they keep struggling on, walking the abandoned street, seeking for salvation
as love is their weakest point, biggest disire and a scary temptation.

[DisappointedDreamer]

loneliness*

Много мразя като някой почне да съкращава думички. Пиши си просто because. Готино е иначе.

[IncendiaSanctus]

Не е въпроса до скрити мотиви и неочаквана драма... ами въображение. Аз лично много се кефя на метафори, които никога досега не съм чувала, епитети, странни но изключително красиви/touching сравнения и т.н. Ти хубаво можеш да имаш идея, но е важно и начина по който я поднасяш

В голяма степен съм съгласен - важното е да се опиташ да пресъздадеш емоцията, която ти си усетил в този, който чете :]
Не ме разбирай грешно, ramses, стихотворенията ти наистина имат добри идеи - но трябва да поупражниш още стила... Губи се ритмиката на текстовете ти почти навсякъде, а схемата за рими А А А А е доооста базова... Въображението ти е там, таланта - може би, сега остава да го развиеш - дори и най-прекрасните цветя не могат да никнат без слънце и вода Иначе... Моят съвет е да четеш просто повече поезия - оттам ще научиш цяяяял куп неща !

Айде едно... нетрадиционно от мен :

Змия и роза

Кое е по-болезнено ?
Да те ухапе змия
или
да се убодеш на роза ?
Всеки човек би казал -
змията,и това ще е нормално -
Змията е мразена
тъпкана
гонена
нежелана ...

Докато розата винаги е
пазена
красива
прекрасна
превъзходнаи
желана ...

Но да помислим отново ...
След като всеки мрази змията
Никога не я допуска до себе си
И никога тя няма възможност
да удари там,където най боли ...
А розата винаги
е най-близо до човека,
до сърцето му ,
и има видимост за преценен,
смъртоносен удар ...

Така че аз казвам -
розата е по-опасна,
по-болезнена,
по-смъртоносна ...

Аз съм змия , а ти си роза ...
Змията се убоде
на тръните на розата
право в змийското си сърце.

Змията умря ...
Розата си остана същата.
Змията възкръсна, за да умира отново
и отново ...
Безброй пъти -
всеки ден ,час, минута, секунда и миг.
И всеки път беше различна
от предишния и сменяше кожата си...
А розата си оставаше същата
и не увяхваше никога ...
И тръните и стърчаха,
без всякаква заплаха.

И така е до ден днешен.
Розата си стои същата.
А змията умира , преражда се, умира ...

[bog4eto]

DisappointedDreamer, не знам, въпрос на вкус. В моята си глава специално с because не ми идва.

поствано, ама айде


Nqh ,nqh,no fucking idea maaan.


What have I done with my existance?
It was supposed to be my power,but my weakness.
Horny ,naughty,nasty and sinister,
Proud,you think?
Believer.
Howing,agonizing ,fading..
Waiting.
Nothing.
Empty,sullen,dim…and frozen,
my greenish eyes are hardly open.
And the spark inside of me..deserve it.
But all it’s left and all it does
is burning…

And why as foolish,gloomy wizard
you come to me ,then vanish-as mad forsaken blizzard.
Ashamed of what you feel?
They cannot know,they woudn’t deal?
Confused and lonesome,whisper in the dead’s girl ear
So deeply lost ,can’t see this doesn’t make it real.

But no more mind games,no more mind
the hunger’s resting deep inside.
As being only dead to you,don’t wanna play
I struggled on and on but all in vain

[DisappointedDreamer]

existence*

Това кефи. Мхм

[IncendiaSanctus]

The dance


She dances inside the living fire,
Evading the flames with no effort at all
And burns people's hearts with the wildes desire
If they try reaching her - the fiery blaze is a wall.


She dances on the lake's surface with grace
Under the great Silver Waterfall's crown.
Her feet barely touch water's face,
But if you try touching her you will just drown.


She dances among the furious winds
At the place where they all meet and sigh.
Here you can also hear her sing,
But try going after her, and you're sure to die.


She dances deep in the beautiful forest in trance.
Her only audience - centuries-old trees grown in sorrow.
She waits for the sunset, to put an end to her dancing,
So she can start again at a new place tomorrow.

[chrisy26]

Ето го и моето.....

По цял ден те гледам,
гледам и ти се наслаждавам.
За тебе само аз мечтая
и да те обичам продължавам.

Но за теб тъгувам,
ти дори и малък знак ми не показваш!
Обичаш ли ме или не?
С мълчание и безразличие ме наказваш.

Преживях една раздяла,
така ли ще е и с тебе???
Ще плача ли не зная,
ще разбиеш ли моето сърце?

И гледам пак красивите ти очи,
прекрасният ти убийствен поглед,
обаятелната ти усмивка
и всичко друго в теб навред!!!

[IncendiaSanctus]

@chrisy26 ... Емииии става, като за първи опит, или не знам дали ти е първи, ама има малко недомислици... "всичко друго в теб навред" ?!
Не е лошо иначе много, трябва и с римите да се поуправняваш, ама с желание всичко ще стане ! Продължавай

[chrisy26]

Благодаря това го писах в час по музика

[DieselBlood]

Да знаете,че съм загубил малко трейнинг и може да не е толкова добро

Премеждия в чужбина

Побегнах от зловещата градина
от тоя сив и скучен град
и рекох "Ще замина за чужбина"
и ще се върна аз богат.

Но що да видя в чужбина-
мизерия и черен глад.
И започнах себе си аз да проклинам,
че не останах в своя град.

Всички там с лица от камък
поглеждат тоя чужденец
не мислят те,че гасне пламък
в този уличен певец.

Той пее за живота черен,
че няма майка,ни деца.
Че няма той приятел верен
в тая дяволска страна.

[IncendiaSanctus]

^ страхотно е, само ми се струва, че не си довършил историята

[♠Joker♠]

На остров зловещ и мрачен
на пясъка студен седи,
самотен и измъчен,
тихо плаче и тъжи.

Изхвърлен от вълните силни,
сам на самотната скала,
унесен в свойте мисли,
душата му отново е сама.

Отчаяно в тъмното крещи,
изживява своето мъчение.
На пясъка студен седи,
мислейки за отмъщение.

[Kaena Smith]

Нещо скорошно и от мен :


В търсене на любовта

Ще бродиш дълго из земята
да дириш непозната със крила,
но ни съм ангел,ни съм свята
и славя се със много имена.

Онази светлинка във мрака,
гласът,изричащ нежните слова,
светът,по бузите аленината,
сълзи в очите ти,това съм аз.

Незрима за болни от глупост
и сляпа съм,казват,била,
мнозина отдавна ме търсят,
но бързай,аз чакам смъртта.

Ще бъда дълго в тишината,
където от ръцете ми кристал
ще се отрони кървав на земята,
изписващ думи с алени петна.

"Животът не е някаква отвара
през вените ми,за да изтече,
докато ме чувстваш,ще съм вечна,
забравиш ли ме,ще умра."