Нормално ли е момиче да се омъжи на тези години ?

[planetula]

BrokenInnocence и jghgh в общи линии са казали това, което мисля и аз. Обаче не смятам бракът за 'затвор', но един обвързан човек има повече отговорности, отколкото необвързан/в не легално обвързана връзка. Все пак за доста неща вече не се съобразяваш само със себе си, но и с поне още един човек.

Просто за мен за тези няколко години (19-24 да кажем) човек се променя много - нова среда, нови хора, започва да се интересува от нови неща, сблъсква се с нови проблеми и като цяло характера му малко или много се променя (понякога доста). На 19 можеш да си влюбен в един човек, но на 21 вече да сте твърде различни и да не можеш повече да си представиш бъдеще с него/нея.
Не си мисля, че веднага щом излезеш от университета с диплома в ръка всеки работодател ще те приеме с отворени обятия. Под стабилна работа имах предвид не нещо почасово/за сезон, а нещо, което да ти осигурява постоянен доход. Ако това е от значение, работила съм, но само лятото. В момента също работя. На 19 съм. За мен е важно да съм сигурна, че ще мога да си осигуря напълно самостоятелно прехраната за себе си. Още по-важна пък е тази за едно потенциално младо семейство. Все пак наеми, сметки и т.н. трябва да се плащат, няма да очаквам родителите ми да ми помагат.
В поста си не визирах конкретно България, тъй като заминавам да уча извън страната, интересувам се как стоят нещата там и най-вероятно ще остана там (или след време ще се преместя в друга, трета, държава, но на този етап не виждам бъдещето си отново тук).
Поне там, където отивам, системата е малко по-различна. Една идея по-лесно е да натрупаш поне минимален стаж по специалността си. Моята програма, примерно, предлага една година 'в индустрията', през която работиш и трупаш опит. Има и шанс след като завършиш да ти предложат работа. Знам, че в България е много по-трудно, но аз споделям личното си виждане, а не общи идеи.
Аз лично нямам проблем да родя на около 30, дори малко след това. Родителите ми също са изчакали да завършат, майка ми ме е родила на 28 и всичко е наред. Дори са ми споделяли колко трудно им е било на техни колеги едновременно да се грижат за дете и да учат за изпити.
Не казвам, че семейството е на последно място. Ако ме питате сега, бих искала да остана с приятеля си (за протокола: навършва 22 тази година) занапред, даже силно се надявам да стане така, но и двамата сме на мнение, че първо трябва да 'уредим' някои неща (образование, поне малко надежден доход) преди да пристъпим към по-сериозни действия. За нас в момента 'следващата крачка' е на есен да заживеем заедно, времето ще покаже какво ще се случи по-нататък.
В никакъв случай не осъждам тези, които ще решат/са решили/обмислят сериозно да сключат брак в началото на 20-те. Това е абсолютно личен избор и въпрос на нагласа и виждания (а понякога и на обстоятелства). Всеки е различен.

П.С. Ако съм пропуснала да адресирам въпрос или мнение, отправени към мен, ме подсетете и ще отговоря.

[BrokenInnocence]

Всичко е индивидуално, така че не генерализирай нещата и не отричай брака на тази възраст тотално, само защото ти имаш психическото ограничение и представата, че това ще те зароби и цял живот ще служиш на друг, вместо на себе си.

Ам, по същата логика ти недей да го представяш като супер опция само защото при теб са се получили добре нещата.

[LadyDi]

Ам, по същата логика ти недей да го представяш като супер опция само защото при теб са се получили добре нещата.

Аз не го представям като супер опция. Ако си направиш труд да изчетеш постовете ми назад, ще видиш, че аз просто подкрепям брака на всяка възраст, в която човек се почувства готов.
Но най-смешно е да се оправдава някой с това, че първо трябва да се направи кариера, стабилна работа и бла, бла.

[Hilary_]

За мен е рано .. особено в днешно време.

[planetula]

Аз не го представям като супер опция. Ако си направиш труд да изчетеш постовете ми назад, ще видиш, че аз просто подкрепям брака на всяка възраст, в която човек се почувства готов.
Но най-смешно е да се оправдава някой с това, че първо трябва да се направи кариера, стабилна работа и бла, бла.

Предполагам, че визираш мен? Просто според мен трябва да се положат някои основи преди да се направи семейство. Това, че ти не си на същото мнение, не прави моето 'смешно' или 'оправдание'. А и оправдание за какво? Кой кога е готов е строго индивидуално и си преценява сам за себе си.

[LadyDi]

Предполагам, че визираш мен? Просто според мен трябва да се положат някои основи преди да се направи семейство. Това, че ти не си на същото мнение, не прави моето 'смешно' или 'оправдание'. А и оправдание за какво? Кой кога е готов е строго индивидуално и си преценява сам за себе си.

Не визирах теб.
Визирах всички, които го твърдят.
Виж сега. От 100 страници насам повтарям, че това е строго индивидуално. Аз съм направила своя избор и съм доволна от него. Искрено се надявам и стискам палци всички да сте доволни с вашите избори.
НО! Това няма да ме накара да подкрепя тезата, че е необходимо "да си стъпя на краката и да знам, че мога да изкарвам прехраната за себе си", за да сключиш брак. И скоро ще се убедите, че не... не е възможно сам човек (а за жена е дори по-трудно) да се издържа. Мога да ви предложа пак да направим математика, но вие си знаете най-добре, затова ще се въздържа.

[planetula]

Не визирах теб.
Визирах всички, които го твърдят.
Виж сега. От 100 страници насам повтарям, че това е строго индивидуално. Аз съм направила своя избор и съм доволна от него. Искрено се надявам и стискам палци всички да сте доволни с вашите избори.
НО! Това няма да ме накара да подкрепя тезата, че е необходимо "да си стъпя на краката и да знам, че мога да изкарвам прехраната за себе си", за да сключиш брак. И скоро ще се убедите, че не... не е възможно сам човек (а за жена е дори по-трудно) да се издържа. Мога да ви предложа пак да направим математика, но вие си знаете най-добре, затова ще се въздържа.

Аз се радвам, че при теб се е получило. Дано и при нас да е така.
Това вече е доста по-сложна тема, но аз си имам едни конкретни виждания, и смятам, че една жена е напълно способна да бъде самостоятелна. Тъпото е, че рядко се получава и че има хиляда други обстоятелства, които могат да й попречат.

[LadyDi]

Като например факта работна заплата в съотношение със сметките? Вярвай ми, не е невъзможно, но е адски трудно. И ако нямаш мъж да ти помага, ще трябва да ти помагат мама и тате. На 30 години. Което е по-смешно и от ранния брак

[jghgh]

Е, идеята за пълна финансова независимост и тогава брак и на мен ми е смешна. Нещата трябва да стават в движение, докато просперираш, жениш се и етц.
Това е коментар по тоя въпрос, а не конкретно по темата за ранния брак.

[anonymous708973]

Минава време,детето ви е вече на 5-6 годинки и решавате ,че е време да поработите за второ,но има един проблем- ти си вече в критическата,в предменопаузален период и втора бременност е твърде рискована,а и малко възможна.Нямате избор и се примирявате с положението.Минават още 5 годинки ,когато детето ви е вече на 10 години - жизнерадостно момченце в 4-ти клас,но бащата е вече на почти 50 години и е притеснен дали ще доживее да отгледа сина си поне до 18-20 години.
Колко е хубаво да се омъжиш на 30-32.

Точно.

Да се омъжиш не означава край на твоята личност. Аз като съм се омъжила да не съм спряла да се развивам? Дори напротив. Сега до мен има някой, който вярва в мен, в когото аз вярвам, и който ме подкрепя в начинанията. До мен има рамо, а не стена отпред. Бракът не е затвор! Бракът не трябва да бъде затвор и ако се почувствате така, когато се омъжите, значи сте направили грешния избор на човек.

Отново в десетката. Когато виждаш, че човекът до теб просперира, несъзнателно се опитваш да го догониш.

Адски против съм раждането на 30+. Майка ми ме е родила на 22, вероятно сега е малко раничко, но 25-6 ми звучи добра възраст. Ама... аз да съм в критическата, пък лапето да е в пубертет - мерси.

[AliceSw]

по принцип го намирам за нормално

обаче мисълта да се омъжа на мене ми вкарва само стрес, шок и ужас....на 22 съм, нямам намерение да се женя, но си оставям вратичка, ако се появи някъв човек, който да ми промени мнението за брака....

[marilyn]

Аз като цяло съм против брака... но особено ако става за 18-20 годишни хора... не е нормално! Живеем в 21ви век все пак. Аз съм на 19 и на тези години си гледам образованието, кандидатстване, изпити, междувременно гаджета, купони, забавление... и това е нормално на моята възраст... не е нормално да седна да раждам деца...

[SuzanFletcher]

Аз като цяло съм против брака... но особено ако става за 18-20 годишни хора... не е нормално! Живеем в 21ви век все пак. Аз съм на 19 и на тези години си гледам образованието, кандидатстване, изпити, междувременно гаджета, купони, забавление... и това е нормално на моята възраст... не е нормално да седна да раждам деца...

Къде пише,че трябва да раждаш на 19-20 или веднага като сключиш брак?Никой няма да те принуди да му раждаш деца,нито да приключиш образованието си.А и ако аз теб брака се сключва с единствената цел поколение,то представата ти за брака е твърде погрешна и ограничена.
Правилно си преценила за себе си,рано ти е за брак.
So,ходи си по студентските купони,където по принцип се напивате до безумие,сменяй си гаджетата ,като носни кърпички ,и се забавлявай

[marilyn]

Къде пише,че трябва да раждаш на 19-20 или веднага като сключиш брак?Никой няма да те принуди да му раждаш деца,нито да приключиш образованието си.А и ако аз теб брака се сключва с единствената цел поколение,то представата ти за брака е твърде погрешна и ограничена.
Правилно си преценила за себе си,рано ти е за брак.
So,ходи си по студентските купони,където по принцип се напивате до безумие,сменяй си гаджетата ,като носни кърпички ,и се забавлявай

И на 22-24 за мен пак е рано за деца. И не съм казала, че единствената ми представа за брак е създаването на поколение. Не съм съгласна, че на 18-20 си намерил точния човек, с който искаш да бъдеш и вече си готов да създаваш семейство.
И да, имам намерението да си ходя по студентските купони (дай боже да вляза тази година в уни), да си се напивам колкото искам и да си сменям гаджетата ако ми е кеф, защото на 19 това е нормално. Според мен тези които на 19 се хвърлят на дълбокото и се женят прекалено рано, после им се иска да са правили това, да си си живели живота... ама късно...

[LadyDi]

И да, имам намерението да си ходя по студентските купони (дай боже да вляза тази година в уни), да си се напивам колкото искам и да си сменям гаджетата ако ми е кеф, защото на 19 това е нормално.

Ой, ой, ой...

[SuzanFletcher]

И на 22-24 за мен пак е рано за деца. И не съм казала, че единствената ми представа за брак е създаването на поколение. Не съм съгласна, че на 18-20 си намерил точния човек, с който искаш да бъдеш и вече си готов да създаваш семейство.
И да, имам намерението да си ходя по студентските купони (дай боже да вляза тази година в уни), да си се напивам колкото искам и да си сменям гаджетата ако ми е кеф, защото на 19 това е нормално. Според мен тези които на 19 се хвърлят на дълбокото и се женят прекалено рано, после им се иска да са правили това, да си си живели живота... ама късно...

Уважавам мнението ти,че не подкрепяш ранния брак.Но тук не съм съгласна-Защо да не е възможно да си намерила човека за теб на 18-20?За любовта няма граници.Ами ако имаш сериозна връзка от 17-годишна и си вече на 20,опознала си достатъчно човека,сигурна си в него,защо това да не е човека за теб???И какво ,трябва да го зарежеш ,само защото си го срещнала и си се влюбила в него на 18-20 ,а не на 25???Това е абсолютна грешка.На 20 години трябва да си достатъчно зрял човек,за да си наясно с чувствата си.
Относно това за студентския живот,по принцип си права,само дето на мен лично никога не ми е било хоби да се напивам и да си сменям приятелите ,като носни кърпи ,всъщност мразя и шумните места.Аз се чувствам щастлива ,правейки далеч по-различни неща,но това е вече друг въпрос,въпрос на лични предпочитания.

[marilyn]

Уважавам мнението ти,че не подкрепяш ранния брак.Но тук не съм съгласна-Защо да не е възможно да си намерила човека за теб на 18-20?За любовта няма граници.Ами ако имаш сериозна връзка от 17-годишна и си вече на 20,опознала си достатъчно човека,сигурна си в него,защо това да не е човека за теб???И какво ,трябва да го зарежеш ,само защото си го срещнала и си се влюбила в него на 18-20 ,а не на 25???Това е абсолютна грешка.На 20 години трябва да си достатъчно зрял човек,за да си наясно с чувствата си.
Относно това за студентския живот,по принцип си права,само дето на мен лично никога не ми е било хоби да се напивам и да си сменям приятелите ,като носни кърпи ,всъщност мразя и шумните места.Аз се чувствам щастлива ,правейки далеч по-различни неща,но това е вече друг въпрос,въпрос на лични предпочитания.

Не е въпроса ако на тези години имаш сериозен приятел да го зарежеш ей така само защото сте на по 20... идеята е да пробвате, да си поживеете заедно, сами, да видите как ще се разбирате, идва и въпросът с какво ще се издържате и тн. И след това, след няколко годинки, като попораснете още малко ако още искате да сте заедно.. ок. И да не останете с впечатление, че единствената ми цел в живота е да си сменям гаджетата непрекъснато и да се напивам, просто го дадох като пример, защото според мен на 19-25 трябва човек да прави това, а не да се жени. Не искам като стана на 40 да си викам "защо не ходех по купони и не си живеех живота докато съм млада и ми приляга на годините."

[Furious?]

Еххх , силно подкрепям брака.Имаше едно момиче , за което бях готов да се оженя и на тази крехка възраст

[SuzanFletcher]

Не е въпроса ако на тези години имаш сериозен приятел да го зарежеш ей така само защото сте на по 20... идеята е да пробвате, да си поживеете заедно, сами, да видите как ще се разбирате, идва и въпросът с какво ще се издържате и тн. И след това, след няколко годинки, като попораснете още малко ако още искате да сте заедно.. ок. И да не останете с впечатление, че единствената ми цел в живота е да си сменям гаджетата непрекъснато и да се напивам, просто го дадох като пример, защото според мен на 19-25 трябва човек да прави това, а не да се жени. Не искам като стана на 40 да си викам "защо не ходех по купони и не си живеех живота докато съм млада и ми приляга на годините."

Аз също съм съгласна с това,преди да се ожениш ,да живееш известно време със своя човек (ако има как).
Чудя се ако ти сега си имаше сериозен приятел,когото обичаш, щеше ли да си така "жадна за живот"?Ако се влюбиш истински,съмнява ме да си така запленена от "студентския живот" както сега.

[SisiStrange]

Пф. На 19 съм и сериозно си казвам, че за мен безразборният секс, напиването до повръщане и беснеенето просто ей така да се намирам на работа, не са в представата ми за наживяване. Никога не съм обичала прекаления шум, повръщала съм след алкохол и също не ми допада. Безразборния секс ми е скучен и незадоволителен. Няма да ми липсва това, когато и да се омъжа. Ама да де, различни хора сме, имаме различни представи за какво е хубаво и си струва да се изживее. Но тези изказвания за наживяването винаги са ми били най-противни. Срещнеш ли подходящия човек, с когото би изградил/а бъдеще, тези неща не ти се струват сладки. А личностното развитие е до човек. Има хора без никакви ограничения, които по цял ден блеят и тъпеят пред монитора, има и супер заети хора, които винаги ще намерят време да почетат и да се позанимават с хобитата си. Той няма да ме спре да уча, няма да ми попречи да си правя опитите, няма да ме заключи да не правя нищо, което ми е интересно. Ако вие сте с такива хора, жалко.

[SuzanFletcher]

Пф. На 19 съм и сериозно си казвам, че за мен безразборният секс, напиването до повръщане и беснеенето просто ей така да се намирам на работа, не са в представата ми за наживяване. Никога не съм обичала прекаления шум, повръщала съм след алкохол и също не ми допада. Безразборния секс ми е скучен и незадоволителен. Няма да ми липсва това, когато и да се омъжа. Ама да де, различни хора сме, имаме различни представи за какво е хубаво и си струва да се изживее. Но тези изказвания за наживяването винаги са ми били най-противни. Срещнеш ли подходящия човек, с когото би изградил/а бъдеще, тези неща не ти се струват сладки. А личностното развитие е до човек. Има хора без никакви ограничения, които по цял ден блеят и тъпеят пред монитора, има и супер заети хора, които винаги ще намерят време да почетат и да се позанимават с хобитата си. Той няма да ме спре да уча, няма да ми попречи да си правя опитите, няма да ме заключи да не правя нищо, което ми е интересно. Ако вие сте с такива хора, жалко.

"Но тези изказвания за наживяването винаги са ми били най-противни. Срещнеш ли подходящия човек, с когото би изградил/а бъдеще, тези неща не ти се струват сладки."

+++++++++++++Точно!
И аз не мисля,че някога ще ми липсва това да се напивам до безсъзнание и да бъда с различни момчета през час.За мен това не е геройство,а проява на слабост.Затова и попитах marilyn дали щеше да мисли по същия начин ,(желание за купони,напиване и гаджета),ако имаше човек до себе си,когото истински обича и цени.

[anonymous708973]

И на 22-24 за мен пак е рано за деца. И не съм казала, че единствената ми представа за брак е създаването на поколение. Не съм съгласна, че на 18-20 си намерил точния човек, с който искаш да бъдеш и вече си готов да създаваш семейство.
И да, имам намерението да си ходя по студентските купони (дай боже да вляза тази година в уни), да си се напивам колкото искам и да си сменям гаджетата ако ми е кеф, защото на 19 това е нормално. Според мен тези които на 19 се хвърлят на дълбокото и се женят прекалено рано, после им се иска да са правили това, да си си живели живота... ама късно...

Хм.
Много ми харесва с моя да отидем на бар, да се напием, размажем, да си "изживеем" вечерта на макс, да се натискаме като луди, едвам да се удържим да не се награбим на средата на дискотеката, след като да се приберем и да правим пиянски секс. И на сутринта да си гледаме киселите махмурлийски физиономии. Това е сладко. Това е живеене. Не са ми необходими много на брой момчета. Вече знам какво търся.

[Sh@d0w]

Според мен няма точна възраст, що се отнася до женене или за живеене заедно, всичко е до това дали и двамата са готови и колко го искат. Не го ли иска някой от двамата, винаги ще се намерят оправдания.

[DisappointedDreamer]

Хм.
Много ми харесва с моя да отидем на бар, да се напием, размажем, да си "изживеем" вечерта на макс, да се натискаме като луди, едвам да се удържим да не се награбим на средата на дискотеката, след като да се приберем и да правим пиянски секс. И на сутринта да си гледаме киселите махмурлийски физиономии. Това е сладко. Това е живеене. Не са ми необходими много на брой момчета. Вече знам какво търся.

На мен пък това ми е ужасно противно. Ще си пропилявам времето пиейки и мотаейки се по дискотеките, защото видиш ли това означавало да "живееш". Нищо лично. Предпочитам да обикалям различни страни, да работя, да уча, да научам, да се развивам, а не да се затворя в някоя дискотека, напивайки се до козирката. Няма нищо приятно, нито хубаво в напиването. Колкото до това, че гледането на маймурлийските ви физиономии е сладко - да. Ама сладко е и да ходите да пазарувате заедно, карайки се каква тоалетна хартия да купите, или пък да си легнете, и шеговито да подръпвате завивките от другия, или пък да чукате на вратата на тоалетната, докато другия се къпе, защото много ви се пикае. Мхм.
Подкрепям Сисито. Ако съм с даден човек, ако мисля че той е подходящ няма да му мисля много, много и след няколко години съвместно съжителство бих се омъжила за него. Ама все си мисля, че на толкоз години няма да намеря подходящия.

[SuzanFletcher]

Абе ^ хораааа, вие за ирония не сте ли чували,бе ,лелееее..... (rofl)
Коментарът на ПинкПантер е написан с ирония.Как е възможно да гледате толкова повърхностно :X