Какво ви кара да го обичате/да я обичате?

[Blab]

^Тя тотално си внуши, че прилича на теб. :Д

глупости. но земното в нея говори много силно. при Виоленца също<3:Д

по темата, конкретно:
обичам го, защото ме провокира, защото ме побутва да се развивам. изпитвам вътрешна необходимост да пораствам, да трупам върху себе си, да градя (личността си), да заглаждам ръбове, да очертавам детайли... обичам го, защото е прекрасен в същността си. това, че не го съзнава, събужда закрилническия ми инстинкт. обичам го, защото непрестанно опитва да (про)говори на моя език, да ме разбере и познае. обичам го, защото е инато копеле, защото е смел (в съзнанието ми почти безстрашен:Д), динамичен и интересен/променлив. обичам го, защото му държи будна, несигурна, жива. такива работи.

[NambyPamby]

динамичен и интересен/променлив. обичам го, защото му държи будна, несигурна, жива.

Мен пък точно променливостта и подвижността ме плашат, кажи-речи ги считам за (далечни) синоними на непостоянство. И не ме карат да се чувствам будна, жива, ами точно несигурна/застрашена/беззащитна. И ми е гадно. Трябва ми на мен вечно да съм подсигурена, да се чувствам защитена и сигурна и да знам, че нещата не се променят(нищо, че се) и аз мога да си бия камшика наляво-надясно, но когато поискам да го намеря, където съм го оставила и да се сгуша в прегръдките му.

Харесаха ми цитатите на пантерата и на хохи.