Разпитвайте ме (Slobbery)

[SisiStrange]

За книжките - радваш. Ще си чета само, засега останалите задават достатъчно хубави въпроси.

[Irti]

Любимо занимание?
А преди какво си употребявала?
Пушиш яко, а? Какви? По-колко?
Секса? Ей така .. практикуваш ли го?
А купони разни има ли?

[x7aZzy]

Същото и за филмите - предпочитани заглавия, актьори, режисьори и т.н.
Сблъсъци, Реквием за една мечта, Фантомът от операта, Обществото на мъртвите поети, Децата на суинга, Изкуплението Шоушенк, Парфюмът, Интервю с вампир, Зеленият път... Ох, писна ми да ги превеждам, направо на английски продължавам. Legends of the Fall, Forrest Gump, Аmerican History X, Klass, Boy Culture, Trainspotting, American Beauty, Lucky Number Slevin, 12 Monkeys, Fight Club, Se7en, The Terminal, A Beautiful Mind, The Legend of 1900, It, The Prestige, The Game, Sin City. Писна ми. Схванахте идеята, надявам се.
Не бих казала, че имам любим режисьор. Колебая се между Хичкок (Psycho, The Birds), Скорсезе (The Departed) и Тарантино (Kill Bill, Death Proof). И Тим Бъртън (Corpse Bride, Alice in Wonderland, Dark Shadows, Big Fish, The Nightmare Before Christmas), разбира се. Харесвам и Копола, но не харесвам Кръстникът. И все пак съм израснала с неговата екранизация на Дракула. That must count.
Освен това - всичко с Джони Деп (From hell, Sweeney Todd, Blow, The Ninth Gate, Arizona Dream и другите) и всичко по Стивън Кинг (Изкуплението Шоушенк, Зеленият път, Мъглата, Капан за сънища, Таен прозорец, Стая 1408, Кадилакът на Долан и т.н.).
Ииии да не забравя. Най- великият филм (поне за сега мисля така) - The Barber of Siberia.
Опс, за малко да пропусна - Властелинът, Хари Потър, Матрицата, Междузвездни войни.
Много харесвам също анимации - Finding Nemo, Lion King, The Beauty and the Beast <3
Какъв филм би режисирала, ако имаше подобна възможност? Филм, в който да има всичко. Интрига, напрежение, динамика, екшън, герои, злодеи, предателство, смърт, драма, приятелство, любов, изкушение, наказание, сълзи, изкупление, кръв, секс, завист, падение, щастие, вяра... И куче (защото много обичам кучета).
Истинският мъж за теб е? Този, който знае какво иска. Наясно е със себе си. Зрял, съсредоточен, възпитан, отговорен.
Не ми трябва нито някой принц на бял кон, нито някой мускулест празноглавец. Просто човек, който може да носи отговорност, който държи на думата си. И да уважава себе си.
А какви вкусове харесваш - люто, солено, кисело? Солено. Определено солено.
Любимо ястие? Всичко с картофи. Без пържени картофи.
Мале, много обичам картофи.

Това с филмите беше тежка работа. Гарантирам, че съм пропуснала някой страхотен филм. Ама не мога да се сетя, ма*ка му.

едит:

Как се измъкна от наркотиците? Влюбих се. Осъзнах, че не заслужавам да се съсипвам така. Мъжът, който ме обичаше, ми показа, че и без наркотици животът е хубав. Че съм силна, значима, че си заслужавам и не трябва да търся "лесния начин".
Всъщност никога не съм била "затънала", че да се измъквам. Просто период, в който не виждах смисъл да продължавам, освен ако не съм на амфети. Амфетите ми даваха нужната енергия, нищо повече.
Каква дупка трябваше да запълваш с тях? Скуката. Най- големият ми враг.
Нищо не ми беше интересно. Училището беше скучно, приятелите, семейството, всичко ми се струваше банално. Не исках да се загубя в тази сивота, исках да избягам, да правя нещо интересно, нещо ново, да бъда някой друг. Тогава тръгнах с един наркодилър. Едното доведе до другото. И така. Но главно исках да избягам от еднообразието.
Когато ме "описваше", какво имаш предвид под "заблуден"? Имаш погрешна представа за някои неща. Въпреки че си доста умен и разсъждаваш много зряло за възрастта си, все още ти липсва опит. Но е нормално, все пак си на 15 (ако не се бъркам).
Още не си открил какво те движи. Какво те мотивира, каква е целта ти. "Заблуден" си, защото си "търсещ". И малко наивен.

Само толкова?

[x7aZzy]

Я, сподели повечко за 1984. И аз скоро ще я почвам.
Почвай я. Заслужава си.
Действието се развива в Лондон, годината е 1984. Великобритания е социалистическа държава, властва перфектният комунизъм. Постоянно те наблюдават, нямаш право на удоволствия, дори за най-малкото прегрешение срещу Партията те наказват.
Общо взето книгата показва, че свободата е изконно право на човека, и винаги ще има хора, които да се борят за нея.
"Свободата е правото да кажеш, че две и две прави четири."
Понятията за правилно и грешно за изцяло преобърнати. На моменти звучи доста цинично.
Какво търсиш в една книга? Нищо конкретно. Но понякога намирам всичко.
Обичам да не очаквам нищо и авторът да ме изненадва приятно с всяка страница.
Никога не ми се е случвало да "търся" книга. От както се помня винаги съм подражавала на вкуса за книги на баща ми. Още с първата книга, която прочетох - "Четири след полунощ" на Стивън Кинг (по- скоро почнах, защото мама ми я взе и вдигна скандал на тати, че не трябвало да държи такива книги близо до детето. Тъй де, успях да прочета само Ланголиерите), та още от тогава винаги съм молила баща си да ми препоръча книга. Никога не ме е подвеждал човекът.
Също много ми помогна фактът, че баба и дядо (по бащина линия) са държали библиотека. И съм израснала сред огромни полици, пълни с всякакви книги.
Баси зловещото. Липсва ми.
Не харесваш немския, но пък си го избрала? Защо? Трябваше да избирам между немски, френски и английски. Английският съм го учила от първи клас, безсмислено ми се струваше да продължавам по- задълбочено. А френският винаги ми е бил противен.
Немският най ме привличаше от трите. Може би защото тогава се бях запалила по Рамщайн.
В никакъв случай не съжалявам, че съм го учила. Просто не мога да си изкривя душата и да кажа, че е хубав и благозвучен.
Кой друг език би искала да научиш? Защо?
Японски.
Дори кандидатствах Японистика в СУ, но не стана, защото реших да замина.
И все пак не съм се отказала. Като завърша, ще запиша второ висше Японистика.
Ох, нямам търпение.

Освен японски, харесвам и турски.

едит:

Любимо занимание? Да рисувам. И да чета.
А преди какво си употребявала? Амфети.
Пушиш яко, а? Какви? По-колко? В България пушa Dunhill или Карелия Синя Сто, когато няма пари.
Сега си свивам (от година горе- долу).
Стигам до кутия на ден. Понякога повече, понякога по- малко. Зависи от деня.
Секса? Ей така .. практикуваш ли го? Практикувам си го. Въпреки че в момента съм си дала почивка. Писна ми да си развалям отношенията с хора, които съм мислела за приятели, а те искат нещо повече. И после като се изч*каме си въобразяват, че съм им гаджe.
Последният нахалник, който не знам откъде си въобрази, че е влюбен в мен, още ми досажда. Затова съм си дала почивка. Имам нужда да премисля какво правя грешно.
А купони разни има ли? Има, има.
Не толкова често, колкото ако си бях в България, но веднъж на месеца най- малкото организираме нещо.
Дори днес си купих билет за едно парти, което се организира само два пъти в годината, и сега на шести октомври ще се разбия.

FuckedUp, SisiStrange - радвам се, че съм ви интересна. Enjoy!

[chushkopek]

"И малко наивен." Отдавна не бях чувал нещо което наистина да ме подразни в този форум.....може да съм всичко, но не и това, отвращава ме!

Би ли го направила с жена? Защо? Какво харесваш повече в жените и какво в мъжете? Фобии? За всичко ли има причина според теб? Хората променят ли се? Какво значи някой да се промени според теб? БДСМ? Какъв ти е предела там? Доминираща или подчинена в секса? А ирл? Ако ти отнемат свободата как би се почувствала? Би ли се борила за свобода? Ако можеше да убиеш 1 човек, кой би бил? Най-силното чувство което си изпитвала е? Сравни ми най-силния наркотик с оргазма. Да ти върна въпроса, какво те мотивира?

П.С. Ти си единствената жена за която съм чувал, която да не обича сладко....Винаги ли си била така?

П.С.2 "каква е целта ти." Кое не съм открил? На този въпрос отговорих когато бях на стола.

[x7aZzy]

"И малко наивен." Отдавна не бях чувал нещо което наистина да ме подразни в този форум... може да съм всичко, но не и това, отвращава ме!
Ох, за малко да си разлея чая в леглото. Не ме разсмивай. Всички 15 годишни са наивни. Не можеш да ме убедиш в противното.
Най- малкото си наивен, защото скачаш от всичко. Иначе се радвам, че те дразня. Обичам да дразня хората.
И не виждам нищо "отвратително" в наивността. Айде, разбирам да те бях нарекла глупав...
Би ли го направила с жена? Защо? Не.
Никога не ме е привличала друга жена. Пък и не разбирам как ще ме задоволи.
Друго си е да ти набият един голям ***. Пък с жена какво ще правя, само ще се лигавим. Не, не ми харесва идеята.
Какво харесваш повече в жените и какво в мъжете? В жените харесвам това, че умеят да манипулират. Да изглеждат безпомощни и невинни, а всъщност да са безскрупулни и двулични.
В мъжете ми харесва желанието за надмощие. Умението да всяват респект.
Фобии? Да ме докосват непознати хора. Да ме пипат хора, на които не съм позволила. Полудявам просто.
За всичко ли има причина според теб? Да.
Всяко нещо си има причина.
Хората се променят с причина. Нещата се объркват с причина. Вярваш, лъжат те, обичаш, мразиш, твориш.. всичко е с причина.
Същността на нещата е една и съща, винаги, навсякъде и във всичко. Формата и проявата се променят.
Ние сме част от причинно- следствената връзка. Каквото и да правим, го правим заради причина.
Хората променят ли се? Да. Всеки ден.
Постоянно се променяме. Същността на човек е да се променя. Да не стои един и същ.
Днес съм различна от вчера.
С времето се променят нещата, в които вярваме. Разбиранията ни, мечтите, ценностите, начинът на живот.
Какво значи някой да се промени според теб? Да бъде различен от човека, когото съм познавала. Да реагира различно в дадена ситуация, в която е реагирал по един и същи начин преди. Да се държи различно с хората, с които се е държал по един начин преди.
Да разсъждава различно. Да се смее различно. Да ме гледа различно.
Това е, когато някой се промени. Когато промени себе си. Или по- скоро, когато се остави на средата и условията да го променят.
Но човек може да промени живота си, без да променя себе си. Може да промени навиците си, методите, държанието, поведението. Но да запази желанията си, мечтите, разбиранията.
Има много и различни измерения на промяната. Но тя е факт. Под каквато и да е форма.
БДСМ? Какъв ти е предела там?Не съм голям фен. Може би не съм случила на човек, който да събуди интереса ми.
Обичам мъжът да има контрол над мен. Но това с господството и подчинението не ми се нрави. Ако някой ме помоли да му казвам "господарю" в леглото, ще ми стане смешно. И то много.
Също и да ме бие с камшици, да ме връзва, да ме води на каишка - не, благодаря. Никак не ми звучи възбуждащо.
Ако става дума обаче за груб секс - да, фен съм. Обичам да се чувствам слаба и "подчинена". Обичам да ме скуби, да хапе пръстите ми, да ме души. Да ме притиска. Аз обичам да драскам с нокти, да хапя, да го дразня. Обичам мъжът да е груб. Но това си е нормално за мен, когато правя секс.
Пак казвам, не съм запозната много много с методите на БДСМ. Ако някой ми обясни, ще се радвам.
Доминираща или подчинена в секса?Както казах, обичам да ме подчиняват. Но обичам и да доминирам. Зависи от настроението.
А ирл? Това не го разбрах какво е.
Чувствам се тъпа.
Ако ти отнемат свободата как би се почувствала? Ограбена. Празна. Непълноценна.
Като цяло свободата е много сложно понятие. Никой не е напълно свободен. Както и не всеки може да се справи със свободата.
Дълга тема. Не ми се пише. Ще ви отегча.
Ще кажа само, че свободата е неограниченост. Ако ми я отнемат, означава да ме ограничат.
И все пак свободата е преди всичко вътрешно понятие. Тоест не може да ми бъде отнета, освен ако аз не го позволя
Би ли се борила за свобода? Да.
Мисля, че всеки разумен човек би. Ако не го прави, значи не е разумен.
Ако можеше да убиеш 1 човек, кой би бил? Никой. Не искам да товаря съвестта си с убийство. Прекалено голям егоист съм, че да си го причиня. Който и да е, да го убива някой друг. Не бих си цапала ръцете.
Дори и да е някой ужасен, зъл, подъл човек, който заслужава да умре, не бих го убила. Дори и много да ми се иска. Защото аз не заслужавам да го направя.
Най-силното чувство което си изпитвала е? Любов.
Сравни ми най-силния наркотик с оргазма. Цитирам един бивш: "Представи си най- силния оргазъм, който си изпитвала. Умножи го по 100 и пак няма да се доближиш до чувството да си боцкаш хероин".
Не съм пробвала. Но съм склонна да му вярвам. Виждала съм какво прави хероинът с хората.
Да ти върна въпроса, какво те мотивира? Главно мечтата, че в някакъв момент ще съм щастлива. Може би за миг-два, може би за седмица, но знам, че ще стане.
Мотивира ме и желанието за себеусъвършенстване и фактът, че човек сам не знае колко много може и на колко е способен. Винаги може повече. Искам постоянно да виждам това "повече" - навсякъде - във взаимоотношенията с хората около мен, в нещата, които правя, във вътрешното ми аз. Има хиляди неща, които искам да знам и да мога. Има хиляди неща, които искам да постигна. И това ме движи.

П.С. Ти си единствената жена за която съм чувал, която да не обича сладко.... Винаги ли си била така?Май да. От малка предпочитах да ми купуват дъвки, а не шоколади.
Не обичам сладолед, торти, сладкиши. Мразя целувки. И мед. Не понасям кафе със захар. Чай със захар. Не пия сокове, нито капучино (има нещо сладко в него). Като цяло не обичам сладко.
Дори не си спомням последния път, когато съм яла шоколад.

П.С.2 "каква е целта ти." Кое не съм открил? На този въпрос отговорих когато бях на стола. Извинявай. Явно не съм видяла.

Не се впрягай, понякога не чета внимателно.

[chushkopek]

"Ох, за малко да си разлея чая в леглото. Не ме разсмивай. Всички 15 годишни са наивни. Не можеш да ме убедиш в противното.
Най- малкото си наивен, защото скачаш от всичко. Иначе се радвам, че те дразня. Обичам да дразня хората.
И не виждам нищо "отвратително" в наивността. Айде, разбирам да те бях нарекла глупав..."
Почти съжалих, че изобщо изпитах някаква емоция....няма да го коментирам това дори, защото не знам от къде да започна.


Значи само жените са манипулаторки? Защо така мислиш?
Би ли станала близка с гей?

Нямам какво повече да ти кажа....

[x7aZzy]

Почти съжалих, че изобщо изпитах някаква емоция....няма да го коментирам това дори, защото не знам от къде да започна.
Ето затова си наивен. Защото се дразниш от думите на някаква си в някакъв си форум. Та аз дори не те познавам. Как ще се обидиш от нещо, което съм написала?
Наивно е да вярваш, че мога да те подразня. Че съм против теб. Или че те обиждам като напиша две изречения.
Хайде, моля те, кажи ми как не си наивен.
А това с емоциите - странно ми е как се връзваш на нещата, които пиша. При положение, че дори не си ме виждал.
Аз не мога така. Завиждам благородно.

Значи само жените са манипулаторки? Защо така мислиш? Ами досега не съм виждала мъж да се опитва да ме манипулира. Не е изключено.
Иначе на жените им е в природата. Докато мъжете постигат целите си със сила, жените използват хитрост.
Супер първобитно мислене е това. Но го защитавам, защото за сега на това ме е научил опитът.
Би ли станала близка с гей? Аз съм близка с двама.
Наистина страхотни хора.
За единия мога да кажа, че ми е приятел. Много точен пич.

Нямам какво повече да ти кажа....

Това не го вярвам. Но както искаш.

[DisappointedDreamer]

Защо психология, а не литература?
Ако трябваше да напишеш книга, кой жанр щеше да бъде тя?
Смяташ ли че някой може да ни обича повече отколкото ние обичаме самите себе си?
Егоизмът позитивно качество ли е в един човек?
Да бъдеш наречен егоист обида ли е?
Японистика къде ще запишеш?
Защо японски, а не китайски?
Ах, грабна ме с турския поради лични причини, ама си ми фаворит.
Брат, сестра? Поддържате ли връзка? Близки ли сте?

[chushkopek]

"знам от къде да започна.
Ето затова си наивен. Защото се дразниш от думите на някаква си в някакъв си форум. Та аз дори не те познавам. Как ще се обидиш от нещо, което съм написала?
Наивно е да вярваш, че мога да те подразня. Че съм против теб. Или че те обиждам като напиша две изречения.
Хайде, моля те, кажи ми как не си наивен.
А това с емоциите - странно ми е как се връзваш на нещата, които пиша. При положение, че дори не си ме виждал. "
Трябва да те познавам, за да не ми харесва това което казваш? В грешка си.
"Наивно е да вярваш," Ей това не го правя за каквото и да е, когато и да е и с нищо не съм го показал.

Лека.

[x7aZzy]

Защо психология, а не литература? Много съм го мислила. Литературата винаги ми е била страст. Но ако бях записала литература, нямаше да имам развитие. Поне така си мислех, де.
А психологията е интересна, защото учиш как работи мозъкът, защо правим това или онова, как възприемаме света, какво ни прави такива, каквито сме. Харесвам си специалността, а живот и здраве може и литература да запиша по нататък.
Ако трябваше да напишеш книга, кой жанр щеше да бъде тя? Фантастика, може би. Трудно ми е да избера само един жанр. Искам да има всичко вътре.
Смяташ ли че някой може да ни обича повече отколкото ние обичаме самите себе си? И да, и не. Например родителите обичат децата си повече от себе си. Но дали обичат детето повече отколкото то обича себе си, това ми е трудно да определя. Мисля, че връзката родители - деца е най- силната (детето е продължение на родителя). Тогава ако детето започне да мрази себе си, логично е родителят да го обича все така силно. Следователно го обича повече отколкото детето. Но някак грешна логика ми се струва това.
Затова казвам не - не може някой да ни обича повече отколкото ние се обичаме. Дори когато се мразим, ние пак продължаваме да живеем от любов към себе си (дори и да не го разбираме). Едва ли някой е способен да обикне друг повече от това.
Егоизмът позитивно качество ли е в един човек? Егоизмът, да. Егоцентризмът, не. Двете много се бъркат. Но за мен да си егоист, означава да обичаш себе си. Как това да не е позитивно!
Да бъдеш наречен егоист обида ли е? В никакъв случай.
Мен постоянно ме наричат егоист. Ако тръгна да се обиждам, когато ми казват истината, бих била много нещастна личност
Японистика къде ще запишеш? Още не знам. Може би тук. А може и някъде другаде. Не е изключено и в СУ. Но трябва да се поинтересувам, да разуча. Още не съм се заела сериозно с това.
Защо японски, а не китайски? Японският ми е по- благозвучен. Китайският ми е скучен.
Пък и харесвам много Япония. История, култура, ценности, мироглед - винаги ме е впечатлявала тази страна. Докато Китай ми е неинтересна държава. Неее, не ме грабва.
Ах, грабна ме с турския поради лични причини, ама си ми фаворит. *blush*
Никога не съм била фаворит. Много е приятно.
Брат, сестра? Сестра, на 18. За протокола - и тя е лъв. Поддържате ли връзка? Чуваме се от време на време. Но рядко се засичаме в скайп. Два пъти в месеца. Има няма. Близки ли сте? Много. Тя е най- близкият ми човек. Единственото същество, за което бих направила неща, които по принцип не правя.

Много си я обичам.

[x7aZzy]

Трябва да те познавам, за да не ми харесва това което казваш? В грешка си.
Едно е да не ти харесва как разсъждавам. Друго е да го приемаш лично. Особено от човек, който не ти е близък.
Второто е безсмислено.
И на мен не ми харесват много от нещата, които повечето потребители пишат. Но ако тръгна да се дразня за всяко едно нещо, което не съвпада с моите виждания, ще си загубя времето.
Окей е да отстояваш позиция. Да защитаваш вярвания. Но е наивно да скачаш и да се хващаш за думите ми. Когато дори не съм целяла да те обидя.
Попита ме за мнение, аз ти го казах. Нищо лично.
"Наивно е да вярваш," Ей това не го правя за каквото и да е, когато и да е и с нищо не съм го показал.

Лека.

Жалко. Няма нищо по- вдъхновяващо от това да вярваш в нещо.

Лека.

[DarkTemplar]

Признавам, че съм впечатлен от филмовите ти предпочитания. Сибирският бръснар е... не може да се каже с думи, трябва да се гледа. Тоя филм докарва такава разнообразна палитра от емоции, че всеки сам трябва не просто да го гледа, да го преживее. Специални поздравления и за Big Fish, огромен.

Солено rulzz.

Интересуваш ли се от история?
Имаш ли любима личност (независимо дали историческа или съвременна, независимо от професия и т.н.)? Защо, с какво те грабна?
Кои места по света/у нас би искала да посетиш?
Религиозна ли си?
Кое е най-екстремното/необмислено/непредвидено нещо, което си правила? Съжаляваш ли?

[valdesbg]

Чушкопека явно не крие толкова аса, колкото си мислят другите.

Инак аз имам питанка. Да си представим че има задача за клиент. Стараеш се супер много, влагаш всичко от себе си за да се получи като хората и да е резултата перфектен. Потиш се солидно количество време и влагаш доста усилия и нерви. Когато го представяш на клиента, той ти казва че някакъв дребен детайл не му харесва и иска да се преправи. Което ти като професионалист знаеш че няма как да стане, защото ще трябва да направиш всичко от начало. Как е реагираш?

Или въведено в прост пример, да речем че си бариста, получаваш поръчка за голямо Лате с карамел, бита сметана и шоколадови пръчици отгоре. И накрая ти идва клиента и казва че иска да е с безкофеиново кафе....

[paradosou]

Спомена, че рисуваш, таа ще постнеш ли нещо твое?
По-късно ще има по-сериозно включване от мен.

[Chacho]

Сподели нещо повече за книгите - любими автори, заглавия. Селинджър - "Спасителят в ръжта"
Булгаков - "Майстора и Маргарита"
Дъглас Адамс - "Пътеводител на галактическия стопаджия"
Димов - "Осъдени души"
Достоевски - "Престъпление и наказание"
Оруел - "1984"
Джеймс Клавел - "Цар Плъх"
Не ми се пишат повече заглавия. Почвам само на автори - Маркес, Фицджералд, Шоу, Остин, Стайнбек, Ремарк, Бредбъри.
Всичко на Умберто Еко, Пратчет, Кинг, Толкин.
Ииииии "Хари Потър".
Сто процента съм изпуснала някой. Ще ме прощава.

Доста изискан вкус.


Кога за последно се почувства безсилна?

[x7aZzy]

Признавам, че съм впечатлен от филмовите ти предпочитания. Благодаря. Малко хора споделят филмовия ми вкус. Поне от моето обкръжение. Радвам се, че някой го оценява.
Сибирският бръснар е... не може да се каже с думи, трябва да се гледа. Тоя филм докарва такава разнообразна палитра от емоции, че всеки сам трябва не просто да го гледа, да го преживее. Пффф, колко си прав. Само едно ще кажа: Mozart is a great composer! Специални поздравления и за Big Fish, огромен. *happy*

Солено rulzz.

Интересуваш ли се от история? Не бих казала. Интересна ми е, приятно ми е да слушам, когато някой говори за минали събития, личности, войни и т.н. Но не бих казала, че се интересувам задълбочено. Освен общата култура, нямам по- дълбоки познания.
Имаш ли любима личност (независимо дали историческа или съвременна, независимо от професия и т.н.)? Защо, с какво те грабна? Винаги съм се кефила на Стамболов. Толкова противоречива личност. И мразен, и обичан. Може би заради това ме е грабнал. Чак любим, не мога да кажа. Но определено съм го запомнила и ми е направил впечатление.
Има и други, които са ми интересни (Джон Лок, Шекспир (ако въобще е реална личност), Нострадамус, Толкин, Линкълн, Чърчил). Но първото име, което изниква в главата ми, е Стефан Стамболов.
Няма да преразказвам биографията му. Харесва ми това, че в името на най- голямата си любов, България, погазва законите. Може да е бил всякакъв, но наистина е имал хъс.
Кои места по света/у нас би искала да посетиш? Нямам точно набелязани дестинации. Искам да обиколя колкото се може повече места. Искам да стъпя на всеки континент. *ех, мечти, мечти*
Задължително съм си обещала, че ще посетя Австралия, Япония, Америка и Англия.
В България също има много интересни места, на които не съм била (Перперикон, Асеновата крепост, Паметника на свободата, седемте Рилски езера, връх Мусала - направо ме е срам, че не съм обикаляла родината си) . Но са ми обещали да ме водят, когато се прибера догодина.
Религиозна ли си? Съвсем не.
Кое е най-екстремното/необмислено/непредвидено нещо, което си правила? Съжаляваш ли? Супер много необмислени неща съм правила. Не съжалявам. Няма смисъл.
Едно от тях беше, че се качих с почти непознати хора в чисто нова кола с идеята да ходим някъде да купонясваме. Накрая катастрофирахме. *хич даже не се учудвам* Нямаше пострадали (освен колата, де. След три завъртания беше станала за скрап). Кофтито беше, че бях единствената, която нямаше 18, и полицаите ми записаха данните. А аз не исках нашите да разбират, защото ги бях излъгала, че съм на гости у приятелка. По принцип нямаше да има проблеми, само дето тати е полицай. И сто процента щеше да разбере, че е станало нещо. Накрая реших, че аз ще кажа на родителите си. Както се досещате, не бяха въобще доволни.

Поуката - не се качвайте в коли с непознати. И бягайте от полицаи, които искат да ви видят документите.

[x7aZzy]

Чушкопека явно не крие толкова аса, колкото си мислят другите.

Инак аз имам питанка. Да си представим че има задача за клиент. Стараеш се супер много, влагаш всичко от себе си за да се получи като хората и да е резултата перфектен. Потиш се солидно количество време и влагаш доста усилия и нерви. Когато го представяш на клиента, той ти казва че някакъв дребен детайл не му харесва и иска да се преправи. Което ти като професионалист знаеш че няма как да стане, защото ще трябва да направиш всичко от начало. Как е реагираш?

Или въведено в прост пример, да речем че си бариста, получаваш поръчка за голямо Лате с карамел, бита сметана и шоколадови пръчици отгоре. И накрая ти идва клиента и казва че иска да е с безкофеиново кафе....

Ще го напсувам наум.
После ще се опитам да го убедя, че това, което предлагам, е по- добро от това, което той иска.
А аз съм много убедителна.
Ще му кажа, че идеално съм разбрала той какво е поръчал, но тъй като му мисля доброто, съм решила, че заслужава нещо по- качествено - а именно това, което му предлагам.
Накрая ще му вкарам номера - "Ако настоявате, ще направя всичко наново. Това не е политика на фирмата, но ще отделя от личното си време и специално за вас ще преработя продукта". Той ще се почувства гузен и ще каже, че и така го устройва.
Ако нищо не подейства, ще му се усмихна и ще му кажа, че излизам в почивка.

едит: За примера с безкофеиновото кафе.
Искам, не искам, ще го направя отново. В този случай съм сгрешила генерално, а не в някой си детайл. И все пак, ако клиентът е готин, ще се опитам да го убедя, че безкофеиновото кафе е боклук.

[x7aZzy]

Доста изискан вкус. Чак изискан, не бих казала. Но да, имам си литературни познания. Благодарение на баща ми.

Кога за последно се почувства безсилна?

Отговарях.
Когато видях сестра си преди два месеца. Не я бях виждала от 8 месеца и въпреки че знам какво е положението й, се почувствах безсилна. Защото не мога да помогна на човек, който сам не иска да си помогне. Колкото и да искам.

едит:
За paradosou - имам много малко снимки на мои неща. Качеството е ужасно. Игнорирай краката на последната снимка. Това е едно старо огледало, което намерих. Но беше само рамка и стъкло, аз реших да нарисувам нещо и да го сложа.
http://i814.photobucket.com/albums/z...y/Photo786.jpg
http://i814.photobucket.com/albums/z...y/Photo784.jpg
http://i814.photobucket.com/albums/z...56755729_n.jpg


С удоволствие бих качила и още, но в момента е невъзможно. Пренасям се в ново общежитие и тук е хаос.
Но не е голяма загуба. Не рисувам и никога не съм рисувала нищо особено. Просто хоби.
Прави ме щастлива.

[valdesbg]

Имам една задачка за теб. Ще ти разкажа една историйка, и на базата на нея трябва да прецениш кой е постъпил най-неправилно и защо.

Александър и Виктория са сгодени от близо година и планират да се оженят следващия месец. Решават по този повод да си подарят пътешествие на малък круизен кораб. Вземат и Николай, най-добрия приятел на Александър. За съжаление обаче се разразява буря и корабчето претърпява корабокрушение. Историята мълчи как точно са се спасили, но Виктория се събужда на малък остров посредата на нищото. След кратка разходка тя намира други двама оцелели - капитана Светослав, както и 80 годишния Дончо, който е тежко ранен. Притеснението за годеника и нараства, защото тя няма идея къде е и дали е жив. Недалеч от острова забелязва друг остров, отново не много голям. Решава че годеника и приятеля му са там. За съжаление обаче тя няма познания за това как да построи сал а не може и да плува. Но е готова на всичко за да стигне до острова и да намери годеника си. Решава че ще помоли капитана да и направи сал. Светослав обаче и казва че ще и помогне ако тя прави секс с него. Тя разбира се отказва, но все пак иска да стигне до другия остров, защото вярва че там е Александър. Решава да попита Дончо, какво да направи. За съжаление обаче дядото само и казва - "Не знам девойче, послушай сърцето си". В крайна сметка Виктория прави секс със Светослав и отива на другия бряг. Там наистина намира Николай и Александър. живи и здрави, нищо им няма. Решава да признае на Александър какво е направила. Той разбира се побеснява вдига луд скандал и разваля годежа. В този момент Николай я прегръща и започва да я утешава.

Сложи номерца на хората от едно до пет. Като едно е човека, който е постъпил най-неправилно според теб, а пет е човека, който е постъпил най-правилно или ако няма такъв е най-малко неправилно. После обясни защо си ги подредила така.

[FuckedUp]

Харесваш Япония? Брех. Good, good.
Манга четеш ли? Аниме гледаш ли? Питам заради - http://i814.photobucket.com/albums/z...y/Photo784.jpg ?
Ако знаеше японски, докато знаеш немски би ли избрала Япония пред Германия?
Спортна натура ли си?

После, ако се сетя за нещо, което ме интересува пак ще питам.

[DisappointedDreamer]

Какви са ти чувствата спрямо поезията?
Любими творби? Поетеса или поет?

[x7aZzy]

Имам една задачка за теб. Ще ти разкажа една историйка, и на базата на нея трябва да прецениш кой е постъпил най-неправилно и защо.

Александър и Виктория са сгодени от близо година и планират да се оженят следващия месец. Решават по този повод да си подарят пътешествие на малък круизен кораб. Вземат и Николай, най-добрия приятел на Александър. За съжаление обаче се разразява буря и корабчето претърпява корабокрушение. Историята мълчи как точно са се спасили, но Виктория се събужда на малък остров посредата на нищото. След кратка разходка тя намира други двама оцелели - капитана Светослав, както и 80 годишния Дончо, който е тежко ранен. Притеснението за годеника и нараства, защото тя няма идея къде е и дали е жив. Недалеч от острова забелязва друг остров, отново не много голям. Решава че годеника и приятеля му са там. За съжаление обаче тя няма познания за това как да построи сал а не може и да плува. Но е готова на всичко за да стигне до острова и да намери годеника си. Решава че ще помоли капитана да и направи сал. Светослав обаче и казва че ще и помогне ако тя прави секс с него. Тя разбира се отказва, но все пак иска да стигне до другия остров, защото вярва че там е Александър. Решава да попита Дончо, какво да направи. За съжаление обаче дядото само и казва - "Не знам девойче, послушай сърцето си". В крайна сметка Виктория прави секс със Светослав и отива на другия бряг. Там наистина намира Николай и Александър. живи и здрави, нищо им няма. Решава да признае на Александър какво е направила. Той разбира се побеснява вдига луд скандал и разваля годежа. В този момент Николай я прегръща и започва да я утешава.

Сложи номерца на хората от едно до пет. Като едно е човека, който е постъпил най-неправилно според теб, а пет е човека, който е постъпил най-правилно или ако няма такъв е най-малко неправилно. После обясни защо си ги подредила така.

Ммм, малко от добрата стара кокология. Me like.

Виктория - според мен тя е най- виновна. Колкото и безсилна да е, не е трябвало да изневерява.
Пък и никога не съм била поддръжник на "целта оправдава средствата". Има ли желание, има и начин. Но в случая начинът не е да си отваря краката.
Светослав - възползвал се е от положението. Не мисля, че е виновен. Искал си е, получил е. И все пак е постъпил некоректно, като се има предвид ситуацията.
Николай - подразбира се, че е любовник на Виктория (ако наистина беше най- добър приятел на Александър, щеше да защитава него, не нея). Явно е лош приятел, но за изневяра са нужни двама - не го оневинявам, но Виктория ми се струва по- виновна.
Александър - Реагирал е прибързано, но нормално. Никаква вина няма. Освен че е бил наивен и не се усетил, че приятелката му изневерява с най- добрия му приятел. Класика.
Дончо - той най- много ми харесва. "Послушай сърцето си" - това помага във всяка ситуация. Винаги.

Само на мен ли историята с двата острова ми напомня на Lost?

Харесваш Япония? Брех. Good, good. Да. Много.
Манга четеш ли? Чета, да. Фен съм. Но не от най- запалените.
Аниме гледаш ли? Да. От време на време.
Death Note, Hellsing, Bleach, Ouran high school host club- за тези се сещам, които са ми направили впечатление. Питам заради - http://i814.photobucket.com/albums/z...y/Photo784.jpg? А, да. Това са сцени от Bleach. Заклета фенка съм на историята между Rangiku и Gin <3
Ако знаеше японски, докато знаеш немски би ли избрала Япония пред Германия? Определено.
Спортна натура ли си? В момента хич.
Като малка тренирах художествена гимнастика и тенис.
Понякога се катеря и яздя, но не съм го правила от година. Липсва ми.
Сега само гоня трамваите и се разкарвам в парка и по центъра.

После, ако се сетя за нещо, което ме интересува пак ще питам.

[LadyDi]

Вярваш ли в Бог?
А с религията как си?

[x7aZzy]

Какви са ти чувствата спрямо поезията? Чувства спрямо поезията? Хммм... За мен поезията е чувства. Не мога толкова лесно да кажа какво изпитвам докато чета поезия. Всеки път е различно. Зависи от вътрешната нагласа. Но това важи за почти всичко, което чета.
Любими творби? Поетеса или поет? Дамян Дамянов, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Евтим Евтимов, Христо Фотев, Ръдиард Киплинг, Владимир Висоцки, Камелия Кондова, Елица Стоянова, Бояна Петкова, Мая Попова.
Ииии Недялко Йорданов - накъде без него.

За любими творби - много са. И нямам най- любими. Може би тези влизат в тази графа.

Едно кафе
Видя в мен блудница, не съм,
какво че тук стоя на тротоара...
Ами, случайно случих се навън,
студено ми е, имаш ли цигара?
Не съм такава. Кафе ми се допи,
през две пресечки е кафенето...
Кофеиново, без захар, не горчи,
не ми е късно, здраво е сърцето...
Да ме почерпиш? Не, ще си платя.
Тежи ти нещо, ако искаш сподели.
Не ми предлагай... не, благодаря,
чадър не искам, какво като вали.
Довиждане, да, беше ми приятно.
Питаш, ще ни срещне ли съдбата...
Не зная, може би, най-вероятно...
Едно кафе пи с мен, със Самотата.

Анета Саманлиева

Сплети ръцете си във моите,
Дъх, вик и въздишка тиха
Виж как сълзите, грешните,
В капка брилянт океан болка скриха.

Не вплитай смях в предсмъртен стон,
Сърце у шипов храст ти не притискай,
От живот и смърт не ще намериш ти подслон,
Но в замяна душата си не искай.

Не скръствай ръцете свои за молитва,
Не докосвай устни в тишината,
Не скланяй глава пред мраморна реликва,
Не попивай отчаяние в самотата.

Не бъди вечна, бъди истинска,
Не живей утре, ала днес.
Дяволът не тебе в обятията иска
А над волята превес.

Бъди не ден, не нощ,
Бъди не Слънце, не Луна,
Не вливай чувства в капка мощ,
Смъртта е винаги сама.

Не убивай мравка за живот,
Не създавай паметник на чувство,
Не бутай света за сетен оборот,
Не затваряй клепките унило.

И ако в дъха си
Предсмъртна агония чуеш,
И ако в плътта си
Предсмъртен трепет познаеш,
И ако в сърце си
В предсмъртна болка се омаеш…

Та когато кръвта пресъхне,
Та когато сълзи се загубят,
Да знаеш че живи бяхме,
Остави ги чужди да скърбят.

За парченце свят, за капка кръв,
За дъх живот и за малко плът
На колене не падай пред свещената обител
Нали живота не е дар от Бога?
Не мъчи ти нашия спасител!

Но нали били сме ние някога…
И били ли сме наистина преди?

В пустинята
видях човек - гол, озверял,
клечеше на земята,
и стискаше сърцето си,
и го ядеше.

- Добро ли е, приятелю? - му казах аз.
- Горчиво е - отвърна той.
- Но ми харесва,
защото е горчиво
и е мое.

Стивън Крейн

едит:

Вярваш ли в Бог? Не точно. Вярвам в енергията, светлината, доброто, любовта, красотата. За мен това е дефиницията за Бог.
Вярвам, че човекът трябва да се осъзнае като Бог. Всеки е творец. Азът може да се идентифицира с всичко, включително и с Бог.

Оф, пиша празни приказки. Не мога да си структурирам мислите.
Не вярвам в Бог като белобрад старец, който стои горе и наказва. Вярвам в Бог като енергия. Първоизточник.
А с религията как си? Не се причислявам към никоя религия. Атеист съм.
Като цяло не се замислям много, много по религиозни въпроси. Всяка религия си има своето очарование, но не изпитвам нуждата да бъда религиозна.
За сега, де. Човек никога не знае.