- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Аз съм нищо,винаги съм бил нищо!Без приятели, без любов, без нищо :(
Наистина е дълго, но и много неща казва.
Мечтая си да съм психолог, затова остатъкът от коментара ми ще е в по-особен стил.
Казваш, че "Нямаш приятели, нямаш любов, нямаш нищо".
Последното трябва да го забравиш. Имаш, каквото и да е. Винаги имаш нещо. Моля те, не си избивай тази мисъл от главата!
Нямаш приятели. Да му се не види, но от това, което си написал излиза, че имаш поне двама. Там е работата, че възприемаш единия като 'съученик', а другия като обект на твоята любов. Разбираш ли, другите могат да си мислят, че са ти приятели, но ти да не вярваш, че си им приятел. Когато нещо не се получава, можеш просто да занижиш целта си (в случая оценката ти за приятелство |все се стремиш да я преодоляваш, но е много висока летва|). Замисли се! Твърдиш, че разсмиваш всички и си приказваш спокойно с тях. Излизаш с много хора, чувстваш се добре. Ти сам решаваш, че нямаш приятели, но фактите говорят друго.
Нямаш любов. Е, любовта като повечето емоции е нерационална и непоследователна. Не идва винаги като си говориш с момиче, нали разбираш!? Нужно й е време и плодородна почва (в главата ти). Докато твърдиш, че нямаш приятели, любов също няма да има. Обаче се замисли, защо ти е толкова нужна. Защо ти трябва любов, ако имаш обич?
Успех и усмивки!
BTW преди да умреш трудно ще станеш на боклук.
Хаха, дори и без никакво желание за "успех", обзалагам се че пак ще постигна повече от теб. . Не че ме интересуват такива детски игри на "кой е по-добър",(или възрастния вариант "кой по-голям го вади"), но съм забелязал че с нулеви усилия "постигам" много повече от другите. От което естествено се дразнят и ми става забавно. Не, не се изолирам от хората, вече дори и простотията им не ме дразни. Даже ми е интересна, като обект за наблюдение. Защо да ме дразни простотията... това е все едно да се дразня на едно дете. То не разбира какво говори, знае само да иска и да реве.... И също като едни деца, хората са потънали в малките си игрички, влизат в образите си.... мечтаят да бъдат тях. Разликата е единствено в това че детската игра е чиста и непорочна....
ПС: Тъп си и затова те моля да не се изказваш повече.
,, обзалагам се че пак ще постигна повече от теб. '' Моля ти се задръж си обзалагането за себе си,защото нито ме познаваш, нито аз теб познавам ,че да определяш кой какъв е и какво ще постига
,, но съм забелязал че с нулеви усилия "постигам" много повече от другите'' - БРЕЕЙ , че ти за нещо по-надарен от останалите хора ли се смяташ? Замълчи, че се излагаш и още повече се навираш в ямата с лайна
,,ПС: Тъп си и затова те моля да не се изказваш повече.'' . А ти си бил умен? Мерси че ме просвети ,бОжЕй мъдрий
Та я ни кажии славний наш творецо надарен
Що за стока сме ние простосмъртните люде?
ПС: Същност и аз имам малко приятели , не излизам по дискотеки и тнт, за което не ми пука особено много ,но не съм съгласен с твоето мислене А според мен човек трябва да се реализира и да не страни от обществото
Както и човек не бива да се затваря в себе си за дълго време
И тъй както сме започнали... Може ли да ми кажеш все пак как се забавляваш?
Не мога да повярвам как мисли 20 годишен мъж. Не, сериозно, не мога. В живота на всеки човек има трудни моменти, дни, години, но това не означава, че трябва да се отчайваш за каквото и да било. Самоубийството не е решение, цигарите и алкохола също! Единственото, което можеш да направиш е да повярваш в себе си и да разбереш, че във всеки човек има нещо значимо. От писмото ти разбрах, че имаш семейство, което те обича, имаш чувство за хумор, завързваш познанства и си попаднал на добра компания от университета. Защо не мислиш за това, вместо за няколкото разочарования? Има много свестни момичета, все някога и ти ще си намериш приятелка. Излез навън и се огледай...няма перфектни хора, не всички са красиви и забавни, и умни. Не е важното какъв си, а какво мислиш за себе си. И мисля, че това е най - големия ти проблем: Няма как другите да те харесват, ако ти самия не се харесваш!!!
Авторе, здрасти, колега. Ако това ти помага, авторе, не си сам, повярвай. Аз съм горе-долу същата работа.
Само дето на тебе вече хората ти помогнаха, особено оня там с аватара на Джерард и Ливърпул. Аз съм за МЮ ама човека е абослютно прав - просто прави това, което ти харесва, без да те интересуват мненията на навлеците и селските пръчки в днешно време. Бъди себе си.
Казва ти го човек със почти същия проблем, даже по-зле. Просто аз не мога да възприема да се променя. Не мога.
Аз съм момиче на 16. Никога не съм имала приятели. Е- преди имах една, но тя ми би шута, като се казва. Сега се водя с едни момичета от моя клас, които не са ми близки ама...Опитай се да се сближиш с хората от университета, дори и да не намериш близък приятел, поне ще намериш компания, с която да се водиш и няма да ти е тъпо. Доколкото разбрах имаш чувство за хумор следователно няма да имаш проблеми с намирането на компания. Колкото до момичето- всички допускаме грешки, затова сме хора. Покани я да излезете само двамата и й се извини, ако е свястна ще те разбере. Не бива да те е срам от грешките ти...всички допускаме такива, важното е да се поучаваме от тях.
Просто си ретард и п'утка, к'во повече да ти кажа?
Помолих те да спреш да се излгаш, а ти отново почваш да ръсиш глупости.
Добре, признавам че няма как да знам кой колко ще постигне в живота. Още повече че за мен понятието "успех" има съвсем различен смисъл. Колкото до това дали съм по-умен от останалите: Не мога да твърдя такова нещо за себе си, въпреки че доста други са го казвали. И в никакъв случай не се имам за нещо повече от останалите, да не кажа че е обратното. Нямам нуждата да храня егото си с такива самоопределения. Изобщо това което съм написал тук не бива да се приема като "хвалене" и твърдение от моя страна, че съм нещо повече от останалите. Но повечето хора така го разбират... и ти естествено ме сложи в рамките на поредния комплексиран форумен самохвалко, и също толкова естествено реагира по заученият за това начин: С познатите ми до болка фрази: "Ти за какъв се имаш" , "Кажи ни мъдрецо"...и т.н. бисери. Това обаче си е твой проблем и това как си ме възприел, съвсем не е тема на моите ръзсъждения. Това си е твоя работа и мен не ме интересува.Остави настрана първосигналните реакции, помисли малко безпристрастно, и тогава се опитай да водиш разговор. В противен случай, изобщо не ме занимавай.
ПС: Забавлявам главно с музика, филми, изкуство(най-общо), четене, ровене в нета... Това което се разбира обикновенно като забавление, вече изобщо не ми доставя никакво удоволствие. Скучно ми е...
Стремежът към това да си убиеш времето до края на живота също е вид стремеж. Дали ще се харесваш на хората е все тая (защото тъй и тъй никога няма да стане). Нещата, към които се стремим повечето са станали общоприети по определени причини. Дали ще си част от системата не зависи само от теб. В един момент всеки е принуден донякъде да бъде парче от цялото, за да оцелее. Колкото и философски възвишен да си, искаш да ядеш, да се къпеш и да имаш ток. Тръгнеш ли на работа щеш не щеш се социализираш. Винаги има някой, който ти е необходим, за да изкараш насъщния.
Като човек без семейство и деца ли си се представяш? Питам от любопитство.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Вижте, аз не се изказвам против животинските нужди. Изобщо не се изказвам против нищо, аз само разглеждам откъде произлизат, и какъв е техният психичен еквивалент. Природата го е измислила доста успешно. Пример: Замисляли ли сте се защо изпитвате удоволствие при задоволяването на някаква физиологична нужда? Удоволствието е с цел да се стимулира действието. Ако го нямаше глада и удоволствието от наяждането, кое щеше да ви кара да ядете? Но това са животински нужди. При човека е малко по сложно, защото той има разум и не се ръководи само от физическите нужди. Та, пример: Природата иска от теб да създадеш поколение. Следвателно създава нуждата да клецаш наред като ти дойде времето. Но само това не е достатъчно, тъй като ти можеш да успориш нуждата. Следователно тя не е достатъчна, значи процеса на нуждата и удовлетворението трябва да преминат на психично ниво - така се появява любовта. Както нуждата от такава, така и удовлетворението от получаването й.
Та смисъла на всичко това беше. Психичните нужди, и техните симптоми - емоциите, са просто следващото ниво на физичните нужди.Те са техен еквивалент и отражение, и са възникнали в следствие на това че човека е по-сложно същество, и при него се изисква психика, която да контролира живота и действията му. А с това, любовта, състраданието и всичките тези работи, са просто хитър трик на природата, нищо повече - нищо възвишено и божествено, каквото уж се изкарва. Да избереш да се идентифицираш със любовта и емоционалните нужди и другите морални простотии, които пък вече не са за собственото благо, а за социалното, е все едно да се идентифицираш със яденето, спането и секса. А с това се принизяваш до нивото на просто едно животно, и всичките претенции за повече следва да отпаднат. Вие тук защитавате именно това, да бъдеш животно, и аз нямам нищо против това, но всичките преструвания и опити за подражание на нещо повече са просто смешни.
Не казвам че не трябва да изпитвате нищо и да нямате нужда от нищо. Далеч съм от мисълта да ви давам поуки и мъдрости за това как да живеете живота си. Не знам защо изобщо го разбирате така. Аз просто се мъча да разбера откъде произлизат всичките тези неща. Колкото до това какъв съм аз, това няма значение, както казах не гледам да приложа всичкото което говоря за собствени цели. Това не е смисъла на знанието. И точно това е разликата между мен и вас. Вие търсите само това знание което да ви помага, което да задоволи вашите нужди, вие търсите необходимата истина. Така се ражда понятието "консенсусна истина", истина е само това което ви помага(или помага на обществото). Аз съм извън границите на тези разбирания за света, колкото и претенциозно да звучи. Гледам на нещата от истинската им страна, не от тази която ми е необходима. Естествено, всичко което говоря тук не е напълно приложено в мен, защото и аз като всеки човек имам фалшиво изградена самоличност, която не мога да разруша изведнъж. Имам номер на лична карта, ЕГН, имам семейство, приятели, обществено положение и статут, има много очаквания и оценки върху това какъв съм и какъв трябва да бъда, които косвено са внушени и на мен. Това е лъжата наречена "битие" . Номерът е в това, постепенно да събаряш тази кула от лъжи градени през целият ти живот. Всеки когато иска и когато може.
Пак казвам, не се изказвам против физичните и психичните нужди, приемам ги, но не се ръководя от тях и те не ме идентифицират. За мен те са просто обект на изследване, защото ми е интересно кои от тях са присъстващи и в мен. Това е знание заради самото знание, няма никакъв скрит мотив.
Последно редактирано от Doctor_Satan : 10-21-2012 на 14:47
Агностичен "Атеист"... ако под атеист разбираме че НЕ ВЯРВАМ в Бог. Защото повечето атеисти ВЯРВАТ че няма Бог, тоест самата идея на това да не вярваш в Бог се губи. Дали вярваш че той съществува или не съществува няма разлика, защото и в двата случая ВЯРВАШ. И повечето атеисти също както вярващите си имат своите идоли, свещенни закони и книги. Разлика няма. А аз не вярвам.
Изпитвал съм само привличане в чисто сексуален смисъл, нищо повече. Не знам дали просто аз не мога да изпитам, или хората считат сексуалното привличане за нещо повече отколкото всъщност е.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Самочуствие , бро , самочуствие.
Вкарай навик + приятелство в уравнението и получаваш отговора. Нищо особено. Въпросът е да откриеш човек, който да съчетава необходимите качества.Изпитвал съм само привличане в чисто сексуален смисъл, нищо повече. Не знам дали просто аз не мога да изпитам, или хората считат сексуалното привличане за нещо повече отколкото всъщност е.
//лични наблюдения. не твърдя, че са адекватни.
Не вярвам в нищо, и ако си беше направила труда да прочетеш и предните ми постове, нямаше да ме питаш нещо, което вече за трети път обяснявам. Нямам нужда от любов и вяра, защото те не са ми потребни. Не ми липсват и нямам нужда от тях. Върни се малко назад, обяснил съм защо.