Кога ви каза ...

[valdesbg]

Лейди - ако живота ти зависи от това и няма абсолютно никакъв друг начин, да това е инстинкт за самосъхранение. Но ако не само че не е застрашен ами дори и заплаха няма към теб отправена... е глупаво да навличащ ризница меч и щит само защото си чула нещо жужащо у вас, нали?

Абсолютно съгласен съм с идеята за торбата сол. За другото явно аз съм от по бързодействащите, защото смятам че ако нещо ще се случва... то няма смисъл да се протаква. А ако няма да стане... не е нужно да чакаш 5 месеца за да си убеден в това. То просто не става.

Да отбележа че нямам и понятие какво се случва в Здрач нито дори кои са главните герои. Нямам проблем с доказването, имам против когато това се случва въпреки моите действия насочени в обратна посока. И държа да отбележа че към теб няма нищо лично насочено. Щото ми се струва че така го пишеш все едно се защитаваш от мен.

[LadyDi]

Не, душице, не се защитавам. Обяснявам си гледната точка. Не знам защо изглежда така.
Anyway, инстинктът за самосъхранение не се задейства само когато си изправен пред заплаха за живота си. Когато се блъсна в един стол, следващият път го заобикалям, а не продължавам направо, с надеждата той да е благоразумен и да се отмести от пътя ми, нали? Съхранявам си крака от неминуема синина. Просто пример.
Но пък, да се разберем. Далеч съм от мисълта, че това, в което вярвам, е правило. Напълно възможно е човекът отсреща да успее да се докаже, както казваш, за много кратко време. И да разбие бариерите ми. Но аз все пак, предпочитам да съм предпазлива Във всеки случай, моят личен опит до момента доказва, че не е хубаво да се избързва с признанията. Не че се надявам да ми се налага да го признавам отново

[valdesbg]

Хехе... тук се различаваме вече. Инак разбрах какво искаш да кажеш. Ако се блъсна в един стол.. аз го местя собственоръчно

За мен забавянето не е чак толкова сериозен проблем, но ако аз почувствам нещо на първия месец примерно.. ще си го кажа тогава. Без значение от последиците.

[anonymous708973]

защо за да осъзнаеш че обичаш някого задължително трябва да мине адски много време?

Алармена лампичка.
Защото любов не е равно на хубав секс + добра компания. Трябва време, за да осъзнаеш, че всъщност си зависим от човека повече, отколкото предполагаш (и това тайничко ти харесва). В емоционален план, де.

[LadyDi]

За мен забавянето не е чак толкова сериозен проблем, но ако аз почувствам нещо на първия месец примерно.. ще си го кажа тогава. Без значение от последиците.

И в това, разбира се, няма никакъв проблем. Проблемът е да не се нацупиш, ако тя не се чувства готова да го признае по същото време.
Трябва да има уважение на разбиранията на другия. Затова си говорим.

[valdesbg]

Лейди съвсем права си. В малко по друга насока питах започвайки дискусията. Мисля че се разбрахме

Пантера адски си права. Съгласен съм с това. Наблягам на "адски много време". Т.е. въпроса е насочен към идеята за прекалено много време, а не към осъзнаването на самото чувство.

[ivetty9]

Каза ми го в началото на 2рия месец и първото което направих беше да се засмея и му казах "Ти луд ли си,не можеш да ме обичаш,ние ходиме от 1 месец".После осъзнах колко е било грубо от моя страна,и някой ако ми го каже на мене ще му зашия един шамар.

[TheBeliever]

Наблягам на "адски много време". Т.е. въпроса е насочен към идеята за прекалено много време, а не към осъзнаването на самото чувство.

Колко е "прекалено много време"? Всяка връзка се развива с различни темпове.

Просто на различните хора им отнема различно време да облекат чувствата в думички.

[valdesbg]

За мен прекалено много време е над два месеца.

[TheBeliever]

За мен прекалено много време е над два месеца.

И какво се случва ако след втория месец девойчето не е казало голямото "О"?

[valdesbg]

Провежда се културен разговор какво се случва, дали нещо я притеснява, излагат се гледните точки за въпросната връзка и се локализира проблема/спънката след което се вижда има ли смисъл да се чака още или не. И не, това не значи че не ми пука за нея... значи че просто няма да се разберем защото темперамента/темпото на живот (или както там си го нарича всеки) не ни съвпадат. А баснята за Орел, Рак и Щука я знаеш, нали?

[TheBeliever]

Значи си склонен да прекратиш дадена връзка, ако момичето не ти каже "Обичам те" в установените от теб времеви рамки? А ако няма проблем, всичко ви върви чудесно, виждаш и усещаш наличието на чувства от нейна страна? И какво толкова се променя след произнасянето на двете думички? Правят ли те връзката по-здрава? По-важно ли е какво ти казва от това как се държи с теб?

(въпросите са от чисто любопитство, опитвам да си изясня логиката зад изказването ти)

[Djovani]

На 4 или 5 месец някъде тогава

[valdesbg]

Склонен съм да прекратя дадена връзка ако това от което аз имам нужда е повече от това, което тя може да ми даде. Дали количествено, или качествено, или като честота... значение няма, защото важи същото. Времевите рамки са дадени за да може да има компромис между моите разбирания и разбиранията на другите хора. Ако зависи само от мен.. нещата са доста по различни.

Ако няма проблем и от нейна страна има чувства.. значи няма причина въпросните чувства да не бъдат споделени. Ако не са... прости ми крайното изказване но явно небето не е съвсем безоблачно. Ако не ги виждам.. това не значи че ги няма. Но значи че явно приказваме на различни езици. И моите нужди се различават от нейните желания. А с такова нещо компромис не се прави.

Не зная за теб... но за мен връзката е развитие и задълбочаване на чувства, емоции, преживявания. Произнасянето на обичам те, ако е искрено говори за развитие. Липсата.. за проблем. Това при условие че не ходим от вчера.

Еднакво важно е какво казва и какво прави. Поне за мен.

[DisappointedDreamer]

Произнасянето на обичам те, ако е искрено говори за развитие.

Само дето тука има едно ако. Тя може да ти го е казала, ама да не е искрено. И ти ще продължиш връзка с човек, когото искрено не те обича. В същото време би прекратил връзка с момиче, което искрено те обича, само защото не иска да казва думичките толкоз рано.

Не те подкрепям тука :Д

[TheBeliever]

Не зная за теб... но за мен връзката е развитие и задълбочаване на чувства, емоции, преживявания.

Именно. Развитие и задълбочаване, за които се изисква време. "Обичам те" за мен е черешката на тортата. Бележи върхова точка в развитието. Поне аз така го усещам.

[LadyDi]

Именно. Развитие и задълбочаване, за които се изисква време. "Обичам те" за мен е черешката на тортата. Бележи върхова точка в развитието. Поне аз така го усещам.

Аз пък мислех, че върховата точка е "Искам дете от теб". Ма тва са си мои разсъждения

[TheBeliever]

Аз пък мислех, че върховата точка е "Искам дете от теб". Ма тва са си мои разсъждения

Това е цяла друга планина.

[Ivaaaaa]

Когато се скарахме сериозно и той ми каза ОБИЧАМ ТЕ. Беше един месец някъде след като тръгнахме.

[slimbo]

Ми още на втората седмица ми написа нещо на немски , което значеше нещо от сорта на : Обичам те толкова много , че не мога да намеря думи в целия немски за да го опиша /беше много сладко / /и знам , че беше малко прибързано , но му повярвах и той продължава да се доказва ) /

[slimbo]

BTW Не е важно кога,как или къде ! Важно е да бъде искрена обичта пък ко ще никога да не ми го каже

[anonymous708973]

Провежда се културен разговор какво се случва, дали нещо я притеснява, излагат се гледните точки за въпросната връзка и се локализира проблема/спънката след което се вижда има ли смисъл да се чака още или не. И не, това не значи че не ми пука за нея... значи че просто няма да се разберем защото темперамента/темпото на живот (или както там си го нарича всеки) не ни съвпадат. А баснята за Орел, Рак и Щука я знаеш, нали?

Да се провежда разговор след 2 кирливи месеца на тема "Защо не си казала досега, че ме обичаш" ми се вижда безкрайно неловко, неуместно, гадно, изнудваческо, притискащо и т.н.

Аз пък мислех, че върховата точка е "Искам дете от теб".

Определено. Толкова е мило, че ми се доплаква.

[valdesbg]

Беливър.. "Обичам те" е само началото...

Пантера... въпрос на гледна точка.. казало кучето.

[umri]

valdes, защо ти е да го чуваш до втория месец? И да ти го изцепат на първия месец и на шестия месец... любовта за мен е на 10% думи, останалото е кво прави човекът. Има периоди, в които си слаб, периоди, в които си скучен, уязвим, нетърпим, и пр. Всяка жена, която е с теб ще се кефи, когато си силен и я забавляваш по твоите си начини, но ако ѝ стане за известно време скучно с теб и вижда слабости.. тогава почне ли да има втори мисли, значи всичко е изкуствено, временно и един ден брутално ще се разпадне.

А тва за "обичамте-то".. защо искаш толкова много да го чуеш? За да бъдеш излъган? Много хора на тоя свят щи го кажат ей така. Много хора на тоя свят го казват във всяка връзка, в която са. И като проведеш сериозен разговор, какво? Косвено ще питаш момичето защо не ти го е казала, след което след известно време тя пряко ще те излъже. Ще си доволен от това, че си бил излъган, само за да ти бъде почесано егото и нуждата да бъдеш обичан, дори по неискрен начин.

Ко питаш мен - седи мирен, трай си, еби си, прекарвай време и като ти го кажат, добре, ама по-добре тя на теб първо, отколкото ти на нея.

[valdesbg]

I`m attention horse, yey

Умри.... Скивай сега. Не искам да влагам усилия, време и желание в нещо, което очеизвадно не е за мен. Аз се привързвам бързо и трайно, и бих искал да съм с човек подобен на мен в това отношение. И не искам да вадя от 9 кладенеца вода, нито да чакам две години докато някое растение реши да поникне. Не ми е комфортно, приятно, удобно...както искаш го наречи да чакам повече от това някой да се усети накъде духа вятъра. Не обичам бавните хора и не обичам нещата да се случват бавно.

Не бих искла да си купя Ферари и да мога да го карам само с 50, не бих искал да си купя самолет и да се окаже че може да лети само 10 метра над земята по права линия. Относно излъгването....не ме мисли мен... имам свои начини да разбера истина ли е нещо или не. А пикъпарската философия - по добре тя на мен, отколкото аз на нея... я пробутвай на друг.