Ха, бил съм написал повече от 10660 (или нещо от този сорт) символа, та трябваше да си разцепя коментара...


Неймлес, именно виждането, че е нужна външна помощ за разбирането на религиозните текстове е причина за:
1. Просъществуването на формата на контрол и индустрията наречена "православна/католическа църква" до ден днешен. Константин Велики добре се е справил в това отношение.
2. Израждането на изконните послания на религиите.
3. Наличието на нелепи контрааргументи в отговор на тезата, че Библията е пълна с абсурди.
В този ред на мисли - забавно е как тълкуванията на религиозните текстове варират според това колко са удобни за дадена ситуация, но това би прозвучало малко голословно ако искам да бъда кратък, затова няма да подемам темата. Ако не си забелязал - добре за теб, няма как въпросния факт да разколебае вярата ти в християнството.


Цитирай Първоначално написано от npp Виж мнението
вярата е въпрос на любов към хората, колкото и да вярваш, ако не започнеш да ги обичаш съвършено, тогава (както казва самият Господ) вярата ти се превръща в избезсоляла сол, която хората лесно и основателно могат да посочат за ненужна (Матей 5:13), или казано с по-разбираеми думи, тя се обезсмисля
Съгласен съм... до известна степен. Съгласен съм, че любовта към хората е нещо, което си струва да бъде "проповядвано". Не съм съгласен, че трябва да намесваме върховно съзнание, което да го изисква от хората. Както споделих в отговора си към Маркус - не смятам, че любов към хората може да се "насади" външно, а религията/вярата се опитва да направи точно това (като религията има и някои по-недостойни цели). Какво толкова ви пречи да проповядвате любов към хората, без да изпитвате нужда да се обръщате към религиозни текстове, догми, канони и имагинерно всевишно entity (симпатична дума, изпитах нуждата да я използвам, моля да бъда извинен от националистите, които четат този пост)?

Айде, стига толкова, тъй като в един момент става изморително, приятна вечер на всички.