- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Искам да си взема куче
Здравейте!
Ситуацията е следната - живея с моя приятел ( е, да, по-голяма съм от повечето от вас, но пък с изнудването най-добре се справят тийнейджърите, така че реших да се обърна към специалисти). Много обичам кучета - те са добродушни, жизнерадостни и много обичливи животинки. Факт е обаче, че цял живот мрънкам за куче, обаче не ми позволяват да си взема (първо баба ми, сега приятеля ми). Като малка за кратко (1.5-2 г.) си имах куче и мисля, че добре се справих.
Наскоро моето зайче почина и ми е много мъчно за нея, но и за това, че нямам на кой да посветя това местенце, което беше отделено в сърцето ми за нея. Обаче как да убедя мъжо да си вземем?
Той казва, че го е страх от кучета. Не е някакъв пъзльо, но не знам защо направо се ядосва като види куче. Няква примитивна ярост го обхваща. Но си мислех, че това кученце ще е малко и сладко и докато порасне вече ще са свикнали един с друг. Естествено, че той няма да ми повярва на това и няма да го приеме като аргумент.
Освен това кучето щяло да лае и квичи, но не всички кучета го правят безпричинно нали? ( знам, че хъскитата много вият). Последния път като говорихме, той се ядоса и рече " Хубаво, вземи си, аз ще се изнеса да работя извън къщи!" Но го каза ядно. А наистина е кофти, че той си работи от вкъщи и ще трябва да прекарва почти цял ден с кученцето, докато аз съм на работа цял ден.
И накрая - щяла съм да му лепна цялата работа на него по разхождането, храненето и поенето. Не мисля, че това е така. Като си имахме зайче да съм го накарала няколко пъти да я нахрани. Вярно, че съм го молила за помощ като тръгнем на доктор или да я пренасяме с клетката, например, ама чак пък толкова... Просто супер преувеличено изказване, но... Той си е убеден в това...
И така...Дайте идея за тактика. Естествено вариантът просто да си гепя от някъде псето и да си го занеса вкъщи с изражението на майка-стръвница и да я заявя, че където съм аз, там е и то е final option, защото не е яко да ти натресат нещо по този начин. Ясно ми, че никога няма да приеме с ентусиазъм идеята, но поне да я приеме, би било добре.
I have the thin line between
destruction and creation
drawn through me.
For that
I am cursed to never feel the peace in rest
and to find
new begginings in my restless soul.
I will never get the approval of the people
that are close to me,
but I hope to get it from a greater power.
For that
I accept myself the way I am today
and hope to find
the strenght to do the same tomorrow.
Казваш, че сте големи, ами разберете се като големи хора. Тръшкането и сърденето не е начинът. Единият от вас трябва да направи компромис.
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Ами седнете и поговорете като големи хора![]()
Попитай го защо точно не иска. Може наистина да го е страх от кучета. Мен, да кажем, наистина ме е страх и нашето като тръгне да скача да ме "гушка" наистина ми е неприятно, нищо че кучето си е наше и си го обичам. Може да е алергичен. Може да смята, че в жилището ви няма свободно място за куче (което може и да е напълно вярно). а може и просто да не обича да се грижи за животни. Ако е последното, можеш да му обясниш ясно и подробно кои неща за кучето ще правиш ти и кои той.
Просто го обсъдете щом като наистина го искаш.
Да, бе, на 50 съм, живея си с гаджето и пиша по тийн форуми - голям мислител тре'а да я измисли тая изцепка. Иначе съветите "обсъдете го", моля да си ги спестите, 'щото явно сме го обсъждали, щом ви казвам какво мисли той и как се е противопоставил на идеята. Два пъти по-точно - първият път резултатът беше "Не, никога!" и финал на кореспонденцията по въпроса за вечерта. Последва етап на ежедневно вмятане и мрънкотене около 2 седмици и след това един по-дълуг разговор, резултатите от който съм описала в пост 1.
У нас място има. И животни по принцип не мрази, защото гледахме зайче, както обясних ( по едно време бяха зайчеТА).
Интересуват ме чисто практически тактики на убеждаване, които успешно сте прилагали или сте чували ваши приятели да прилагат. И като седнем да се "разбираме като големи хора" как предлагате да пледирам в своя полза?
I have the thin line between
destruction and creation
drawn through me.
For that
I am cursed to never feel the peace in rest
and to find
new begginings in my restless soul.
I will never get the approval of the people
that are close to me,
but I hope to get it from a greater power.
For that
I accept myself the way I am today
and hope to find
the strenght to do the same tomorrow.
ваши приятели нямат ли куче ? можеш да пробваш да идете с приятеля ти нагости у някой,който има куче и да му се радваш супер много,той да види колко ти е добре и може би ще склони да си вземете.... за друго не знам... аз като исках куче мрънках 24/24 1 месец и накрая баща ми ми каза,че ще ми вземе![]()
Аз колкото и да мрънкам и каквото и да правя не можах да убедя нашите да ми вземат и това е. :/ Примирих се.Докато живея с нашите няма да е. Някои хора наистина е невъзможно да ги убедиш.![]()
strawberry88, гадното е, че и аз така си казах, след като се примирих, че няма да имам куче, докато живея с баба ми. И сега - пак същата история.
Иначе, FuCKkK13 , това е добра идея, ама май нямаме приятели с кучета, всички имат котки...Или зайци...Но определено някакви такива идейки ми трябват![]()
I have the thin line between
destruction and creation
drawn through me.
For that
I am cursed to never feel the peace in rest
and to find
new begginings in my restless soul.
I will never get the approval of the people
that are close to me,
but I hope to get it from a greater power.
For that
I accept myself the way I am today
and hope to find
the strenght to do the same tomorrow.
Добре де, чакай малко. Искаш съвет, ама не съвет за това как да убедиш приятелят си, а за това как да го манипулираш ? Егати и взаимоотношенията трябва да имате ако се разбирате посредством сделки или манипулиране...
Като толкова искаш да се правиш на интересна, кажи му "Повече няма да спя с теб докато не си вземем куче".
И само между другото, твърдиш, че си по-голяма, само че поведението ти е точно като на 13-годишна. Ама точно. Големите хора, за твое сведение, се разбират чрез обсъждане и стигане до взаимозадоволително решение. Тези дето се лъжат и шантажират са баш децата...
тогава си намери такива приятели... не,бз се.. и все пак трябва да се сетиш за някой.. как никой няма да има куче
... друг вариант е ваши приятели ако ходят на почивка и няма кой да им гледа кучето,да предложиш вие да го гледате,на приятеля ти да кажеш,че е нямало кой друг и си нямала как да откажеш,да му покажеш,че ще го гледаш и че можеш да се справиш.. абе цялата идея е да те види в действие ... другото,което можеш да му кажеш е,че ще го научиш на команди.. т.е. няма просто да кисне и да не ви слуша,а ще ви слуша и приятеля ти няма да бере ядове заради него... а ти голямо или малко куче искаш ?
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Ами като за начало опитай да го убедиш за малко кученце . Защото за хъски и аз не бих се съгласила
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Аа, не е яко да ти натресат нещо по този начин, но ще го направиш на приятеля си? И не мисля, че ако толкова обичаш кучетата, ще им казваш псета. Отначало каза "добродушни, жизнерадостни и много обичливи животинки", после "псе"... Както и да е, няма да задълбавам. Щом приятеля ти е вкъщи, а ти бачкаш навън, той ще прекарва много повече време с кучето. Щом не му се занимава, насила ли ще го караш? Нали знаеш, че кучето изисква мноооого повече грижи от заек. Трябва да има вода винаги, да се храни добре и честичко, трябва да се разхожда 2 пъти дневно, ако навън времето е такова, каквото е в момента, трябва след всяка една разходка да му се мият лапичките. Друг е въпроса за къпане като цяло, посещения при ветеринар, купуване на храна и т.н., и т.н. Това куче докато изгради навици, ще се изхожда у вас... Ти не си у вас, приятеля ти е там. Ще стои акото () в средата на стаята докато не се прибереш да го изчистиш ли? Малките кученца се привързват моментално. В момента, в който тръгнеш за работа, то ще види как заминаваш и ще започне да скимти. Сигурна съм. Имала съм 3 кучета, първото вече беше голямо като го взехме, а и бях малка и не помня как стояха нещата, но другото беше преди 2-3 години, а сега отново имам малко кученце и в момента, в който изчезна от погледа му, започва да скимти. Не си мисли, че отглеждането на куче е само гушкане и милване, доста по-трудно е. Ще се разболява, може да ви дъвче обувките (ако си вземете куче, си прибери обувките в шкаф!!!!!!!
), трябва да се мие постоянно, да се купуват доста неща. Ще отнеме доста време и средства, помисли пак добре, знам, че ти е мечта и не ти казвам всичко това с цел да те разубедя, а да ти покажа, че не е толкова лесно.
И все пак - намери малко сладко кученце, отиди в някой кучкарник, харесай си едно пухкаво сладурче, прибери се у вас и поговори с приятеля си. Предложи му да направите нещо в леглото, което по принцип не правиш или заедно да направите нещо, не знам ;д , а в замяна той да направи един компромис и да отидете в кучкарника при кученцето и да си поиграе 5 минутки с него. ;д Ако му хареса, опитай се все пак да го надъхаш, все пак щом работи у вас, предполагам не му е много весело, а така с кученце ще си има компания. Спомени и това... Но ако пак не иска, не знам вече... Извинявам се за дългия пост ;д
Момиче ^^
Айде почни да четеш. Казах точно, че искам съвет как да го убедя. Ама не е съвет "говорете си". Съвет е какво точно да си говорим. А ти, не те знам на колко си години, ама вземи пийни едно валерианче.
Както казах - гледала съм куче, и то птичар. То не беше търчане, дърпане, крещене подир него, къпане, понеже той се въргаляше във всякакви гнуситии, за да си прикрие миризмата (който е гледал птичар знае). И новите ми сандали...Станаха на чехли...
Искам да кажа, че аз лично съм си преценила, че мога да гледам куче, не само, че искам плюшка, която да гушкам. Напротив - много повече ме блазни идеята да го извеждам навън, да играем, да тичаме.
Относно гледането на заек - бих поспорила малко относно това кое се гледа по-лесно. Това е, че нещата при кучето са много по-ясни и видими. Например можеш лесно да познаеш на едно куче кога му е зле или е унило. Докато при заека е много трудно. Зайците са супер фини животинки и трябва много да се внимава с какво, как, колко се хранят; какво е състоянието на зъбите и ноктите им; изпражненията им; секреция. Зайчето може да умре за дни и въобще да не разбереш какво се е случило. И за това не искам да си взимам пак зайче.
Тук малко се отклоних, за което се извинявам, исках само да кажа, че решението ми не е импулсивно, а обмислено. Готова съм да ходя с лопатка под дупето му, ако трябва. Четох относно различни начини за дресировка на кученцето относно хигиенните навици. Четох какви препарати трябва да се вземат, за да не си набележи кученцето едно местенце и да продължава да се изхожда там, дори когато го извеждаш (често срещан проблем, доколкото разбрах). Дори четох за различните характери и нужди на породите, които съм набелязала и дали те ще са подходящи за нас. За момента съм се спряла на Словашка овчарка, Лабрадор, Аляски Маламут, Немска овчарка, Унгарска късокосместа визла, Бретон Шпаньол или Стандартен английски бигъл.
И така - стига сте скачали срещу мен. Писах за съвет, а не за критика. vladyman може да не ми дава повече "съвети".
I have the thin line between
destruction and creation
drawn through me.
For that
I am cursed to never feel the peace in rest
and to find
new begginings in my restless soul.
I will never get the approval of the people
that are close to me,
but I hope to get it from a greater power.
For that
I accept myself the way I am today
and hope to find
the strenght to do the same tomorrow.
Добре, радвам се, че е много обмислено. Аз все пак и ти дадох съвет накрая. Не скачам срещу теб. Иначе и аз в момента обмислям вариант да си взема лабрадорче, но ще замина да уча и ще трябва нашите да го гледат и него и .. По-скоро клоня към не. Така де, харесала си си главно големи кучета, като изключим последното и може би предпоследното. Всички тези неща, които сега каза, че си изчела всичко за породите, че си готова да ходиш подир него, че си обмислила всичко, че ти е мечта, каза ли ги на приятеля си? И все пак не уважава желанието ти, така ли ? Толкова ли не може да се прежали... Разпитай твоите приятели, може някой да иска куче. Ако намериш такива, кажи на приятеля си, че може да си вземете куче временно и ако не му хареса, да го дадете на приятелите си. Въпреки че то веднъж привържеш ли се и... Но все пак ще си го виждаш после пак. Всичко е в постоянството и подхода... Може да си мисли, че ако си вземеш куче, ще се занимаваш много с кучето и няма да обръщаш толкова внимание на него, знам ли...
Момиче ^^
Лошото е, че него го е страх от кучета и е с идеята, че вашето куче би било опасно или страшно..., което зависи единствено от това как ще го възпитате. Как да го убедиш? Нямам представа, но опитай отново с разговори. Опитай да намериш познат с куче - излезте, поиграйте, запознайте се с животинката. Нека той прекара малко време с нея и види, че това не са страшни същества. Моя приятелка също искаше куче. Отиде, купи го и направо го закара в тях. Първата седмица семейството и беше полудяло и имаше нон-стоп скандали и желание за изхвърляне на кучо. Втората седмица вече бяха безумно влюбени в малкото ретрийвърче. В момента за нищо на света не биха се разделили с него. Дали подобен метод би имал ефект?
Нека те предупредя, че едно куче изисква много грижи. Сигурна съм , че си запозната , но човек докато не вземе куче.. няма идея за какво става въпрос. И аз имах зайче, което почина. След него си взех белгийска овчарка малиноа, т.е опасна и специфична порода куче, която трябва внимателно да се обучи. Обучение, което започва още от ден първи и продължава цял живот. Трябват водене на ветеринар и редовни разходки, които отнемат време. И трябва ВСЕКИ ден да има някой вкъщи, за да може да го изкара. Това чудо в продължение на 15 години поне.
И всяка порода има специфични характеристики, които не са за пренебрегване. Хубаво се поинтересувай преди да грабнеш кучето. Гледала си пинчер, но в момента си се насочила към големи породи. А те не са толкова лесни като малките. И са кучета, които представляват опасност за околните.
пп: Когато кучо е малък и започне да квичи жално, НИКОГА не отивай при него, защото ще ти се качи на главата. Трябва да го изчакаш да се успокои сам и чак тогава. Иначе свиква, че при всяко вдигане на врява веднага отиваш при него. След което става навик, който трудно може да се изкорени ,а е адски неприятно и за теб, и за съседите ти.
You're frozen
When your heart's not open..
По-добре не си взимай куче което е създадено за пазене на стада, то си му е в кръвта да стане злобно и на вън има голям шанс да ти прави проблеми.
@arsenalllbaby за какво често хранене говориш ? Ти твоето куче да не го храниш по 20 пъти ? И вода като му сложиш в по-голямо пахарче ще има за цял ден ... И шанса да квичи при тях е по-малак, защото приятеля и работи в къщи, демек ще има някой при кучето и него няма да му пука толкова че тя е тръгнала.
Към авторката, обичам големи кучета, но съм против отглеждането им в апартаменти. По-добре се насочи към по-малките породи
^ тцкуче ли е - да е голямо.. ако искаш малко куче по-добре си вземи котка
..... хранене - като е мъничко 3 пъти на ден,като порасне 2,дори и по 1 път,ще го извеждаш да се изхожда на определено време и като поотрасне малко му правиш един режим и то ще е свикнало.. най лесно е - яде,чакаш малко и го изкарваш на разходка ... така няма да ти пикае и ака в апартамента ... за злобата - пак не съм съгласна.. тя не е тръгнала да си взима каракачанка + че ако е като мене всяко куче би могла да разлигави ( признавам си без полиция) така че убеждаваш гаджето ти иначе ще кара на ръчна ( добре де,бз се,не го наказвай ама гледай да го убедиш щото животните са най прекрасните същества)
Ама ти да не искаш да ти измислим някоя сочна лъжа която да научиш наизуст и да я кажеш като стихотворение!Големи хора сте говорете като такива!Ако мъжат ти не иска голямо,цапащо и лаещо вземи си някое малко.Попринцип по-малките са по скъпи но това вие си го решавате.
По-хубавото от едно гърненце с мед,,са две гърненца с мед!!!!
Мечо Пух