Съжителство с любимия човек

[LadyDi]

Изобщо не ме притесняват битовизмите и малките дразнения. Това е голям кеф - да не ти правят голямо впечатление точно тези малки неща.

Бе и аз така си виках, ама не е точно така В началото е готино, чувстваш се домакиня, кеф ти е да "въртиш" къщата и да си я подреждаш по свой вкус. После, обаче, като му стане навик да си хвърля чорапите, където му падне, да си прави сандвичи и да ги разкарва из цялата къща, обилно украсявайки с трохи пътя си, точно след като си прекарала няколко незабравими часа с прахосмукачката и парцала... вече не е толкова кеф.
Не че не се преодолява, разбира се. Просто си се подготви психически, че ще се поскарвате за това и онова.
Особено несправедливо ще ти се струва, когато и двамата работите/учите по 8-10 часа на ден, но от теб ще се очаква да поддържаш и къщата спретната и масата -пълна

[anonymous708973]

Особено несправедливо ще ти се струва, когато и двамата работите/учите по 8-10 часа на ден, но от теб ще се очаква да поддържаш и къщата спретната и масата -пълна

E, тва е върхът. Българска работа просто. Такива несправедливости наистина ме изкарват извън равновесие.

Пири, радвай се, че ти е девичка наистина. После зодията нямала значение.
Аз ще заминавам да уча в друга държава и това живеене заедно не го виждам поне още 2 години.

[LadyDi]

E, тва е върхът. Българска работа просто. Такива несправедливости наистина ме изкарват извън равновесие.

Е, така си е. Мъжете все още раснат с мисълта за патриархален строй

[Violenza]

Е, така си е. Мъжете все още раснат с мисълта за патриархален строй

Ууу, тези са ми една от най-противните породи.

Пропуснах да спомена колко хваля мъжете, които живеят сами.