Съжителство с любимия човек

[XTREMEFREERIDE]

Привет!

Тъй като след месец ще се местим с приятеля ми, започва да ми става интересно как живеят други млади двойки. Ние откакто сме заедно почти не сме пропускали вечер да спим и свободно време вкъщи да прекараме заедно. Имаше един период от около половин година, когато живеехме заедно - само двамата си бяхме в неговия апартамент, от време на време се местехме за по седмица вкъщи или седмица в неговия офис, но сме си били самички. След това вече не сме имали този прекрасен шанс. Или сме вкъщи, където е и брат ми, защото последната година живея с него, или сме у тях, където той последната година живее с майка си. Та, просто нямам търпение да си имаме пространството двамцата. (:

Вие живеете ли с половинката си?
Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте?
Имате ли желание да живеете с някого?
Как си представяте/какъв ви е начинът на живот?
Как се промениха нещата между вас след нанасянето ви?

Нашите планове са да си вземем квартира в София и да изкараме следващите 5 години там, после да изкараме по една магистратура в чужбина (следователно да поживеем там), след което се надяваме да сме събрали парички да си вдигнем къщичката, че вече си имаме място. (:
Мисля, че нещата между нас ще си останат същите, само дето ще можем да се чувстваме свободни през цялото време, ще си имаме собствена кухня, в която да си готвим и цял апартамент за ежеминутно опорочаване. XD

Хайде, споделяйте, че ми е интересно. :'3

[girlwithblueeyes]

Ами ние с моят приятел също не живеем заедно но от края на Юли живот и здраве ще делим един покрив в Дания . На мен не ми притеснено но по-скоро умира от нетърпение да заживеем заедно и да си имаме големи кавги за дрехи и храна и много забавни моменти също така . Хубавото при нас е , че родителите му се местят в другата къща и едната къща остава изцяло за нас <3 и 3 ни кучета .

Вие живеете ли с половинката си? Не за момента

Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? За жалост не
Имате ли желание да живеете с някого? Да с приятелят си
Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? Ами при нас нещата ще бъдат сложни тъй като той е военен а аз ще уча паров и ще се виждаме саом вечери . Но пък си го представям не много розов да сме си само двамата да се борим и правим секс да гледаме филмчета и да ни е хубаво у дома . И още много други неща и ад се караме за типичните глупости но после да се сдобряваме . И да си гледаме заедно хокея . И въобще да ни е много хубаво и забавно заедно <3

[XTREMEFREERIDE]

Еее, браво! Аз те питах в дневник-темата какво ще правите като ти заминеш. (: Радвам се да чуя, че няма да водите някаква безсмислена връзка от разстояние. И всичко, което ви очаква звучи много добре! Много щастие ви желая. (:

[cyclops]

Ние живеем заедно вече от почти година. Много е хубаво и същевременно много различно. Това е моментът, в който ще видите дали сте един за друг и под един покрив. Доста е различно. Разбра се е много хубаво, защото сутрин се събуждаш до него, а вечер се прибираш при него, вечеряте си, гледате си филмчета и какво ли още не Правите си дома така, че да ви е комфортно на вас и това си е вашето лично пространство. Естествено има и кофти моменти, битовизми. Трябва да се мисли за сметки. Аз преди бях свикнала да си купувам нон стоп разни неща и ми се наложи много бързо да се отуча. Трябва да се правят доста компромиси и да се научиш да преодоляваш битовизмите с лекота. Не си трува да се изяждате за една неизмита чиния. Но пък това са нормални неща. На мен ми е много хубаво да си живея с него и никога не съм съжалявала.

Пожелавам ви много щастливи мигове заедно!

[TheBeliever]

Цветя и рози е в началото. Готвите си заедно, разтребвате заедно, боричкате се като малки деца, правите секс на всяка удобна и неудобна повърхност. Подминавате с шега всякакви дребни битови проблемчета. После еуфорията отминава, страстите се успокояват и си влизате в ежедневните коловози. Битовизмите стават все по-дразнещи и по-дразнещи и докато в началото онази мазна чиния на бюрото му не ти правеше впечатление, вече ти бърка в здравето. Следват няколко спора и малко цупене. Ако се научите да решавате тези малки домашни дразги няма да ви е проблем.

По-страшното е ако тръгнете с нагласата, че сега той/тя си е само ваш/а и всяка свободна минута ще прекарвате заедно. Рано или късно единият ще излезе с приятели вечер без другият. После пак, и после пак. Ще покани гости без да се е допитал/а до вас, и ще уцели момент, в който наистина не ви е до купон. Ще закъснее за вечеря точно когато сте се постарал/а да приготвите любимото му/й ястие. Примерно. Тук вече е от значение зрелостта на връзката ви. До колко успявате да съчетаете характерите и животите си. Защото никой не е перфектен.

Но с търпение и усилия и от двете страни, ако наистина си пасвате, всичко ще се нареди.

За мен - от 4 години и живея с половинката. Минали сме през какви ли не периоди, спадове и възходи и т.н. Още и още изникват неща за доизглаждане, неща, които трябва да напаснем, компромиси, които трябва да направим. И това е напълно в реда на нещата.

От друга страна - мои приятели заживяха заедно след 4 годишна успешна връзка и преди края на първата им година съвместен живот се разделиха. Съвместното съжителство е един от финалните тестове за всяка една връзка. Едва когато сте под един покрив си проличава доколко си пасвате.

[r0073x]

Вие живеете ли с половинката си? - Не
Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? - Да, с бившата ми приятелка. Беше ми дошла на гости за 3 седмици у нас, в Испания (българин съм, но редувам България и Испания )
Имате ли желание да живеете с някого? - За момента нямам. Тогава имах и беше хубаво.
Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? Беше ми хубаво да заспивам и да се събуждам до нея всеки ден, постоянно да сме заедно, да споделяме еднакъв начин на живот & etc
Как се промениха нещата между вас след нанасянето ви? Имахме после много теми на разговор, основаващи се на преживяното там и това, как бяхме неразделни.

Като цяло, заслужава си, стига да се чувстваш щастлив с този човек и да се познавате достатъчно добре - кой, какво харесва и не харесва, за да няма изненади от типа "ама аз не знаех, че това те дразни"

[ShtrudeL]

TheBeliever мисля че даде най-точно и полезно мнение. :3 (и леко плашещо :3)

[lipecek]

някакси мноого напред във времето гледаш. София променя хората ...

[XTREMEFREERIDE]

lipecek, преценил съм на базата на достатъчно основания, че мога да си позволя да гледам ТОЛКОВА напред във времето и ПО ТОЗИ НАЧИН. Затова го правя. ;]

TheBeliever, мнението ти много съвпада с моето и мисля, че е най-реалната преценка. Аз имам щастието да имам такава за нас двамата и съжителството ни. Изобщо не ме притесняват битовизмите и малките дразнения. Това е голям кеф - да не ти правят голямо впечатление точно тези малки неща.

[anonymous708973]

Че вие почти заедно сте си живели и досега, повечето от нас нямаме тази възможност.

Ще говоря хипотетично, защото не живеем заедно и не виждам подобна перспектива скоро. В момента той живее сам и сме оставали заедно за 3-4 последователни вечери/нощи заедно. Подозирам, че в началото бихме имали големи ядове в битов план, защото той няма навика да прави редовно определени домакински дейности, пък на мен винаги ми е мелено на главата да си оправям нещата и мръсни чинии, оставени тук-там, са табу. Друго нещо е ставането - за мен е абсурд да си проспиваш половината ден, съответно живота, за него е съвсем нормално да стане по обяд и да ляга по никое време. Това е тотално нездравословно като начин на живот. За храната бихме се разбрали - той ще си яде нормални неща, ако има кой да ги направи и да крие хляба :д

Ще узреем за тази идея и след някоя и друга година си го представям определено, но завиждам на тези, на които им предстои по-скоро.

[LadyDi]

Изобщо не ме притесняват битовизмите и малките дразнения. Това е голям кеф - да не ти правят голямо впечатление точно тези малки неща.

Бе и аз така си виках, ама не е точно така В началото е готино, чувстваш се домакиня, кеф ти е да "въртиш" къщата и да си я подреждаш по свой вкус. После, обаче, като му стане навик да си хвърля чорапите, където му падне, да си прави сандвичи и да ги разкарва из цялата къща, обилно украсявайки с трохи пътя си, точно след като си прекарала няколко незабравими часа с прахосмукачката и парцала... вече не е толкова кеф.
Не че не се преодолява, разбира се. Просто си се подготви психически, че ще се поскарвате за това и онова.
Особено несправедливо ще ти се струва, когато и двамата работите/учите по 8-10 часа на ден, но от теб ще се очаква да поддържаш и къщата спретната и масата -пълна

[tori]

Чак заедно не сме живяли, но сме седяли в апартамента на единия или другия до късна доба, както се казва. Той обича да седи по цял ден на компютъра и да си рови из програмите, аз обичам да кисна из роулплей форумите. Относно това ще се напаснем, мисля, стига да има два компютъра и всеки да успява да си свърши неговото. Откъм вършене на задължения няма да е трудно, той е трудолюбив и дори в нас или в тях като сме, чистим заедно. И двамата обичаме да се хванем,да направим нещо и чак после да изчистим безропотно. Такива малки неща като мизерни чинии няма да ни пречат, мисля. Имам ОГРОМНО желание след време да заживеем заедно, дано издържим на тези битовизми, за който говорите.

[XTREMEFREERIDE]

LadyDi, аз казах, че не ми е такъв проблем, защото за година и половина почти-живеене-заедно опознах навиците на момчето ми. Той е девичка и мнооого обича чистотата. Единственото, с което и двамата имаме проблем е миенето на чинии, но затова пък ще си харесваме квартира със съдомиялна. xD Винаги сме си разделяли домакинските задължения, дори си го обръщаме на игра - пускаме музика, той танцува с парцала, аз бърша прах в диско ритми... Абе, когато нещо наложително се превърне в нещо забавно става значително по-лесно.
Напълно наясно съм иначе, че ще има дразнене. Както той ще ме дразни с някои неща, така сигурно аз него също. Просто са ми прекалено мимолетни и прекалено лесни за решаване, че да им обърна внимание.

PinkPan7her, какво ви спира с твоето момче да заживеете заедно скоро? Нали той живее сам? Или ти ще учиш в друг град?

[Pedigree]

Оу, колко надъхано звучиш. Планове за бъдеще, вечност с любимия, много сте сладки :3 Ама нали знаеш приказката за плановете, нищо, аз ти желая успех все пак.
Аз живеех с бившия си приятел 6 месеца. Бях по-малка, а и за първи път живеех с някой, но не беше за мен, въпреки че се справях добре. Вие можете да си се обичкате, но съжителството не е лесно. Съобразяване с навици, свикване. Ти си правиш нещата по един начин, той по друг. Някои минимални неща започват да те дразнят, става ти тегаво на моменти. Филм. Въпреки това на мен не съжителството ми изигра лоша шега и не то беше причината да сложа край на онази моя връзка.
Със сегашния ми приятел прекарваме доста време заедно. Лятото се очертава да живеем само двамата, тъй като техните се изнасят на друго място. Не се притеснявам. Трудността на съжителството идва от това, че се събирате 2ма млади, налага ви се да се съобразявате с малко повече нови неща, което често поражда дразги, стига се дори до спорове. Това обаче не е фаталното. Фаталното е да си позволите да си омръзнете, да си тегавеете, бездействайки, да си отнемате личното пространство. Съжителствайте заедно, но не се натрапвайте, не си крадете глътките свобода.

[xoxi]

Нямаме си собствено местенце, но прекарваме по някоя и друга седмица в нас или в тях, най-вече когато родителите ги няма. Въпреки огромните сходства в характерите ни, навиците ни се оказаха много различни. Хубавото е, че по характер и двамата сме доста гъвкави, а пък сме се научили и да се слушаме и съобразяваме един с друг. Винаги сме оправяли проблемите си с много говорене и обяснения, но когато сме под един покрив, не е възможно 24/7 да сме в настроение за дискусии. Това ни играеше най-лоша шега в началото. След като оправихме този проблем, всичко друго стана по-лесно. Разбира се, има някои битовизми, които все още имат нужда от изглаждане, но всичко с времето си. Най-важното за мен е, че видяхме, че можем да живеем заедно, въпреки всичко.
Много ще се радвам, ако си имаме наше местенце. Не сме го планували, защото бъдещето ни още не е ясно, за да правим такива планове.

[anonymous708973]

Особено несправедливо ще ти се струва, когато и двамата работите/учите по 8-10 часа на ден, но от теб ще се очаква да поддържаш и къщата спретната и масата -пълна

E, тва е върхът. Българска работа просто. Такива несправедливости наистина ме изкарват извън равновесие.

Пири, радвай се, че ти е девичка наистина. После зодията нямала значение.
Аз ще заминавам да уча в друга държава и това живеене заедно не го виждам поне още 2 години.

[LadyDi]

E, тва е върхът. Българска работа просто. Такива несправедливости наистина ме изкарват извън равновесие.

Е, така си е. Мъжете все още раснат с мисълта за патриархален строй

[Violenza]

Вие живеете ли с половинката си? - Не.

Ако в момента не сте в такова положение - някога били ли сте? - С бившия ми приятел сме прекарвали много време по домашно, но иначе и двамата си живеехме сами.

Имате ли желание да живеете с някого? - В момента не.

Как си представяте/какъв ви е начинът на живот? - Ох, трудно. Много си ценя моментите, в които съм сама. Обожавам ги и няма да ми е лесно да се разделя с по-голямата част от тях.
От много време си живея сама, което е колкото положително от гледна точка на това, че се оправям сама и не чакам никого, толкова и отрицателно, защото вече имам строго изградени навици, за чиято промяна ще трябва да положа много усилия. Но вече, реша ли, че искам да имам бъдеще с някого, не бих се колебала да делим покрив колкото се може по-бързо.

[Violenza]

Е, така си е. Мъжете все още раснат с мисълта за патриархален строй

Ууу, тези са ми една от най-противните породи.

Пропуснах да спомена колко хваля мъжете, които живеят сами.

[anonymous708973]

Недей така, Виоленца. (Колко ще ми е странно да ми кажеш, че се казваш по начин, различен от Виоленца :ддд)
Мисълта за патриархален строй невинаги се интерпретира с "краката на масата и ракията и салатата", това е ясно, че е отблъсващо.
Може да е просто в пропускането на факта, че няма да ти паднат ръцете, ако си прибереш чорапите/чинията с трохите/пепелника. Недосетливост... ама тая недосетливост ще захване да ти лази по нервите съвсееееем скоро. Израснала съм в семейство, в което баща ми работеше и пътуваше често, майка ми доскоро беше домакиня и понякога имаше проекти от вкъщи. В този случай е било напълно разбираемо тя да поддържа дома, но... в една ситуация, в която и двамата работят или учат, каквато спомена ЛейдиДи, е толкова долно и немъжко един уж мъж да чака жената да изчисти/сготви/изпере.

По подразбиране ли хвалиш тези, които живеят сами? Защото на голяма част от тях не им пречи да си живеят сами в хаос :д

[ShtrudeL]

Мисълта за патриархален строй невинаги се интерпретира с "краката на масата и ракията и салатата", това е ясно, че е отблъсващо.
Може да е просто в пропускането на факта, че няма да ти паднат ръцете, ако си прибереш чорапите/чинията с трохите/пепелника. Недосетливост... ама тая недосетливост ще захване да ти лази по нервите съвсееееем скоро. Израснала съм в семейство, в което баща ми работеше и пътуваше често, майка ми доскоро беше домакиня и понякога имаше проекти от вкъщи. В този случай е било напълно разбираемо тя да поддържа дома, но... в една ситуация, в която и двамата работят или учат, каквато спомена ЛейдиДи, е толкова долно и немъжко един уж мъж да чака жената да изчисти/сготви/изпере.

Абсолютно съгласна! С това което каза LadyDi също. И винаги ме е дразнело. Винаги.
Айде.. баща ми никога не го бях виждала да хваща парцал и да чисти прах, ама правеше много глуповати и не винаги успешни опити да готви и беше адски сладко. И това не е нито гейско, нито каквото и да е 'унизително' нещо, за каквото го мислят мъжете. ДОри е супер готино, защото ако са истински мъже, биха били супер очарователни, защото са непохватни и нямат нашия усет, но самите опити, че правят нещо, ще бъдат оценени високо.
Като цяло едно местене на чиния/пепелник, както каза, не е нищо сложно, или пък да си изхвърлиш боклука и т.н.

Мен честно казано малко ме плаши идеята (нищо че с човечето ми сме прекарвали около +-седмица заедно така), ноо по-скоро се плаша от точно теЗ търкания и евентуални условия за създаване на напрежение и т.н.. :3
Иначе като цяло мисля, че е много сладко и вълнуващо. ^_

[anonymous708973]

Щруд, не става въпрос за някви опити да се готви веднъж на 3 месеца. Не става въпрос за помагане, а за разделяне на задълженията поравно, защото и двамата обитават една къща.

[ShtrudeL]

Щруд, не става въпрос за някви опити да се готви веднъж на 3 месеца. Не става въпрос за помагане, а за разделяне на задълженията поравно, защото и двамата обитават една къща.

Е да де.. съгласна съм.


И проблема е там, че повечето мъже го мислят това за педалско. Което е тъпо. Много.

[LadyDi]

И проблема е там, че повечето мъже го мислят това за педалско. Което е тъпо. Много.

Както си го научиш, if u know what I mean

[anonymous708973]

Само дето ученето не идва от половинката, а от семейството.