Съжителство с любимия човек

[Violenza]

Недей така, Виоленца. (Колко ще ми е странно да ми кажеш, че се казваш по начин, различен от Виоленца :ддд)
Мисълта за патриархален строй невинаги се интерпретира с "краката на масата и ракията и салатата", това е ясно, че е отблъсващо.
Може да е просто в пропускането на факта, че няма да ти паднат ръцете, ако си прибереш чорапите/чинията с трохите/пепелника. Недосетливост... ама тая недосетливост ще захване да ти лази по нервите съвсееееем скоро. Израснала съм в семейство, в което баща ми работеше и пътуваше често, майка ми доскоро беше домакиня и понякога имаше проекти от вкъщи. В този случай е било напълно разбираемо тя да поддържа дома, но... в една ситуация, в която и двамата работят или учат, каквато спомена ЛейдиДи, е толкова долно и немъжко един уж мъж да чака жената да изчисти/сготви/изпере.

По подразбиране ли хвалиш тези, които живеят сами? Защото на голяма част от тях не им пречи да си живеят сами в хаос :д

Аз няма да го оставя да ми върши домакинската работа в никакъв случай. Нито искам да мие чинии, нито да пуска перални, нито да готви, нито да чисти и т.н. Това аз ще си го правя. Достатъчно ми е да е подреничък. Сега, ако съм болна или поради други причини не мога да се оправя, естествено, че трябва да ми помогне. Но да е ежедневие - не бих го позволила. Домакинската работа не искам да си я разпределяме.
Но не искам обаче той да е с тези разбирания. Да не си мисли "аз съм мъжа, тя ще ми чисти" и да ми се бие в гърдите.

Ох, нещо не мога да се изразя като хората сякаш.

Иначе, говорех за тези, които се оправят сами - мият си чинии, готвят си, чистят си и така. Не да си живеят сами в собствена кочина.