Ако се чудите как мирише любовта, направете си чай от черен бъз и орехи

[Chacho]

Глезли, вие

[marilyn]

Много красиво си го написала. Много. Образно е, докато четох, си представях всеки детайл. Хубаво е да има такива теми, наистина, нещо положително...

Наскоро започнах да осъзнавам колко е ценно това да можеш да се събуждаш до човека, когото обичаш. Както тая нощ. И много предишни. Буди се и ме гледа докато спя. И е мило.
И за вярата съм съгласна с авторката.
А за битовизмите... сякаш ако живеем заедно бихме се разбирали много... обичаме да ядем едно и също, правим едва ли не всичко по един и същи начин... в детайли, педантични сме в едни и същи глупости...


Авторке, щастие ви пожелавам много!

А как сте се опазили да се криете година и половина не знам

[XTREMEFREERIDE]

Оставате заедно по цяла седмица и нито вашите, баба ти и дядо ти знаят? :–Д
хаха. Добре де, като ти се обади баща ти някоя вечер и те пита къде си... или баба ти ти каже да слезеш да вечеряш с тях, а ти си при твоя приятел? Как някоя любопитна съседка не те е видяла да се прибираш по никое време?
Късметлийка!

"Под прикритие" ряпа да яде :ДД

Не че искам да ти осирам темата, ама може ли да се оплача мъъничко? Имам чувството, че ако с моя заживеем заедно, ще го убия на третия ден. С триста зора го вдигам от леглото преди 12-1 наобяд (ако не е имало запой предната вечер. Тогава аз съм станала още в 9-10), с триста зора ще рече да измие чиниите, пепелници и боклучки навсякъде, направо... ГРР!
Далеч не съм от най-подредените, ама имам силно изразена вина за несвършена работа, а при него напълно отсъства.
Завиждам на хората без битови проблеми.

Аз имам една прекрасна логика за това как се разбираме с битовизмите. Тайна се крие в това, че ние още първата седмица от връзката ни заживяхме заедно. Тогава бяхме още в пеперудестия си период, когато всеки един от двама ни, без да се замисля, угаждаше на другия и се променяше така, че да вижда другия щастлив. И това си стана навик. Пък и си оказа влияние. Много сме пригодени и двамата един към друг.

Иначе, много сме добри. Ама има доста подробности за това криене. Първото и най-хубаво нещо е, че живеем на 3 минути път един от друг. Ама буквално 3 минути. Ако нашите настоят да сляза да вечерям (примерно), слизането би ми отнело точно толкова време, колкото да се изфорсирам от тях до вкъщи. Яко е. А и баба и дядо работят от 5 следобяд до към 9-10 вечерта, така че в повечето случаи, когато се приберат и видят, че лампата ми е загасена, "знаят", че спя. Много обстоятелства просто са в наша полза.

Пири,като чета историийките ви и се влюбвам във вас Толкова сте сладки и прекрасни Обичайте си се все така и като идем в София ще си варим сладко пред блока

ЗадължЕ, Пламе! :*

Най-вече ново

Ja, ja!

//благодаря на всички за хубавите пожелания! И съвсем свободно си пишете за връзките! Това е тема за ЛЮБОВТА, не за мен и него. (:

[girlwithblueeyes]

С моят от есента ще се избиваме сигурно а какво ще ядем никой не знае

[UNITED2]

Усмихвах се докато четях, красиво е.
Радвам се за вас, много щастие!!!

[cyclops]

Аз имам една прекрасна логика за това как се разбираме с битовизмите. Тайна се крие в това, че ние още първата седмица от връзката ни заживяхме заедно. Тогава бяхме още в пеперудестия си период, когато всеки един от двама ни, без да се замисля, угаждаше на другия и се променяше така, че да вижда другия щастлив. И това си стана навик. Пък и си оказа влияние. Много сме пригодени и двамата един към друг.

И все пак няма винаги да е толкова розово. Като започнете да работите и единия се прибира в 9, другия в 7 - и двамата сте изморени. На никой не му се готви, чисти. Няма как единия да угажда постоянно на другия или постоянно да се спазват правилата за "разделяне на труда". Така, че се настрой и за не толкова розови дни Но това са съвсем нормални неща пък

[XTREMEFREERIDE]

Ох, и през това минахме. Когато аз бях първа смяна на училище, ставах в 6 и се прибирах към 4 следобяд, пък той в 2 на обяд започваше работа и приключваше към 2 през нощта... Е, става малко по-трудно, но товара винаги е бил върху двамата, а не между нас. Някак просто нямаме тези проблеми. Дано и никога не ги отимаме. Имаме си някакви други дразги, разбира се, но поне от това не се оплакваме.

[ShtrudeL]

Прекрасна тема! <3

[XTREMEFREERIDE]

Прекрасна тема! <3

само те дебна от сутринта кога ще пишеш :*

[paradosou]

Ужасни симпатяги сте ! В темата за снимки имаше кадър с градински маркуч и хвърчащи навсякъде пръски, беше си притиснала момчето в някакъв ъгъл... 5 минути не си свалих усмивката като я видях :д.

И съвсем свободно си пишете за връзките! Това е тема за ЛЮБОВТА, не за мен и него. (:

Много зареждащо звучи. Дано се развие и повече темата.)

[xoxi]

Много хубава тема!
На вас двамата ви пожелавам много, много любов.
Дано вдъхновението за такива писаници ти идва по-често!

Искам само да попитам колко често ви се случва (не само на авторката и нейното момче) да се събудите заедно? Защото цялото това нещо със "събудих се и той ме гледаше" или "гледах го как се буди...", ми е много непонятно. Смисъл, ние винаги се бъдим с поне час-два-три разлика. Ужасно рядко се случва да се събудим едновременно, но най-често това става, когато първия събудил се е прекалено непохватен и вдига много шум.
Иначе обожавам да се събудя от мириса на закуска! Най-често палачинки. xD Веднъж се събудих от миризмата на изгоряла закуска, но като го видях колко виновен и ядосан изглежда, наведен над печката и пак ми стана сладникаво. Абе, хубаво си е да си живуркаш с човечето!

[girlwithblueeyes]

При нас той спи аз лежа или чета книга и така да се каже аз го гледам как спи а не той мене .

[urlittlelady]

толкова е хубавоо ^_^
още много много много любов ви пожелавам и все така да продължавате да се обичате!!!

[XTREMEFREERIDE]

Искам само да попитам колко често ви се случва (не само на авторката и нейното момче) да се събудите заедно? Защото цялото това нещо със "събудих се и той ме гледаше" или "гледах го как се буди...", ми е много непонятно. Смисъл, ние винаги се бъдим с поне час-два-три разлика.

Само след препиване вечерта той спи с часове повече от мен. Ама ние си имаме уговорка да се будим един друг по-често, защото искаме да си накараме биочасовниците да ни будят рано, та...така. :Д

[102]

@XTREMEFREERIDE, какво работите..? (Ти и Той, не ти говоря на Вие). Питам от любопитство.

[XTREMEFREERIDE]

Той-ът е върл програмист. Аз си започвам стажа като графичен дизайнер лятото, после си започвам висшето образоване като такъв и се надявам скоро да имам задачки от вкъщи, такива са изгледите.

[LadyTerrible]

...и му сложете меласа, вместо мед поне един път в живота си!!!

Тази сутрин станах рано и се чувствам прекрасно. Събудих се до човека, когото обичам с цялото си съществуване. Будя со до него вече година и половина, че и отгоре. Всеки път, щом се събудя преди него, го гледам как спи и се усмихвам на живота. Всеки път, щом се събудя и той вече е буден, срещам погледа му, спрян върху мен. Да, звучи сладникаво. Но е повече от сладко, повярвайте ми! Няма друга такава сила на земята, няма друга такава любов. Аз вече промених света с него. Аз вече живея в един различен свят, където вярата, доверието и верността са движещите сили на успеха и носителите на щастието.

Това ми напомня за мен преди време....
Звучиш тоолкова щастлива и влюбена,сигурно сияеш! Бъдете все така щастливи и влюбени,пожелавам ви го от все сърце.

[XTREMEFREERIDE]

Много благодаря на всички ви (отново)!

[tori]

Прекрасна тема! <3

Точно. Много любов на авторката и човечето и.

[AnarchyBoy]

Много сладка тема. Която зарежда с хубави емоции и от нея лъха позитивизъм
Искам и аз така.. Мамка му много искам..

Иначе да много сте сладки, и в темата за снимките видях, че си писала и там сте много сладки и изглеждате много щастливи, а това е най-важното! Пожелавам ти да си се обичате все така, защото няма нищо по красиво от любовта!

Темата ще я следя с интерес.. Писна ми от тревожни и изпълнени с тъга теми, ето нещо различно и интересно!
Аре и другите влюбени не се крийте, пишете и вие за вашето, щастие тук.

[fakesmiles]

Пишеш просто прекрасно <3
В главата ми беше направо като филм това,да знаеш че ти завиждам мъничко (или не чак толкова мъничко) за това,което имате,особено в момента...
Пожелавам ти винаги да си така

[babity]

Защо не те е страх, че той може да те обсеби? Че няма да можеш да имаш своя собствена среда? Толкова ли е хубаво да си 24/7 с някого? Не го ли мразиш поне ден-два месечно (преди да ти дойде)? Защо не искаш първо да станеш самата себе си, преди да станеш половината от едно "нас"? Не искаш ли нещата да станат по твоя начин? Не те ли е страх, че той може да те нарани (някога с нещо, не визирам нищо конкретно)? Ами ако ти станеш част от "нас" преди да си станала "аз"... това няма ли да те опустоши някой ден? Как си сигурна, че някога няма да съжаляваш, че си се ограничила от нещо? Откъде знаеш как мирише любовта? Ароматът не свършва ли?

Знам, че цапам нещо хубаво в момента, не е с лоша умисъл. Просто аз не мога да си отговоря на тези въпроси и ми е интересно... От все сърце ви желая мнооооого щастие!

Едит: И т'ва за меласата.... Защо ядете (в случая пиете) храната на нашата храна?

[XTREMEFREERIDE]

Надали отговорът ми ще има значение за теб и най-вероятно няма да можеш да ми повярваш, докато не го изпиташ сама, защото в очите на онези, които не са го имали, звучи невъзможно/прекалено сладникаво/розов-балон и пр.
Но, все пак, ето ти моите отговори, така, както аз чувствам нещата:

Защо не те е страх, че той може да те обсеби? Не, защото вече ме е обсебил по начин, по който аз съм му позволила. И по-скоро това обсебване си засяга изцяло и само мен. По-скоро аз съм си се обсебила чрез любовта си към него. И така се чувствам прекрасно. Не мисля, че на всеки би му било добре, но съм си намерила Моето нещо.

Че няма да можеш да имаш своя собствена среда? Даваме си предостатъчно свобода. И под свобода не визирам "той може да излиза с приятелки", "аз не го ревнувам от бивши" и т.н. По-скоро разбираме, че понякога всеки има нужда от осамотяване. Наистина РАЗБИРАМЕ това и се стараем да го получаваме.

Толкова ли е хубаво да си 24/7 с някого? Адски ми е хубаво. Но, разбира се, не е било и никога няма да бъде 24/7. И ние сме хора, и ние работим/учим/ходим да се виждаме с родители и пр.

Не го ли мразиш поне ден-два месечно (преди да ти дойде)? Разбира се, че го мразя понякога. Ама най-вече се е случвало, когато не е около мен и не сме говорили за това, кеото ме притеснява.

Защо не искаш първо да станеш самата себе си, преди да станеш половината от едно "нас"? Усещам себе си като намерила достатъчна част от самата-себе-си, така че останалата част да може да се изгради в съвместимост с някого. И това по никакъв начин не ми се струва ограничаващо.

Не искаш ли нещата да станат по твоя начин? Искам. И стават. Ако имаш предвид съобразяването - и него го искам.

Не те ли е страх, че той може да те нарани (някога с нещо, не визирам нищо конкретно)? Не, защото не усещам съмнение. Но го допускам като вариант. От което пък не се страхувам изобщо.

Ами ако ти станеш част от "нас" преди да си станала "аз"... това няма ли да те опустоши някой ден? Мисля, че отговорих вече на този въпрос.

Как си сигурна, че някога няма да съжаляваш, че си се ограничила от нещо? Не съм. Просто поемам риск. Сигурна съм, че мога да понеса всякакви последствия, до които този риск може да доведе. И затова спя спокойно всяка вечер.

Откъде знаеш как мирише любовта? Ароматът не свършва ли? Просто си отпих от чая онази сутрин и в главата ми се появи това, което съм написала. Ароматът си го правиш. Като ми свършат билките, знам от къде да намеря точно същите.

[Violenza]

Ти не беше ли писала, че живеете заедно от година и кусур? Ама на това ли викаш живеем заедно?

Хубаво е, че сте се намерили.

[pifiella]

Обичайте си се все така и като идем в София ще си варим сладко пред блока

И аз се самопоканвам за голямото сладкоправене пред общежитието!
А иначе много ви се радвам,обичайте се,радвайте се един на друг и тва му трябва на човек!