Аз съм твърдо "ЗА" брака и сватбата! Не знам как жените тук, които го смятат за маловажно, как може да пренебрегнат сватбените вълнения, да се видят в бяла рокля, няма криене на обувка, няма баща им да ги изпрати до олтара...Еми няма да се откажа и толкоз! След време, като детето ти поотрасне, да гледате албума със сватбените снимки и да си спомниш за най-щастливия ти ден. А не да е - бааам, отидохме, подписахме, end of story...
Или по-зле: "Емииииии направихме детето" и толкоз.
Относно брака - не мога да го разбера това какво ви пречи да подпишете този лист хартия? Вярно, няма да промени с нищо чувствата, но родителите не са ли ви обяснили за ценностите на българското патриархално семейство? Или са решили да изрежат тази част от първите 7 години?
Причините, които виждам, да не се сключи брак (макар и неоснователни за мен) са или родителите да не са традиционалисти и да са го предали това на децата си, или семейството да не е добре финансово. В първия случай спасение няма, защото това е заложено, докато във втория винаги може да се спретне една мини сватба с наай-близките роднини и ограничен кръг приятели. И да, няма да има украса за 1500лв, ами ще се измисли нещо по-скромно.
Да не говорим че правилният ред на нещата са: годеж - сватба - бебе. И по възможност второто да не се застъпва с третото (но това е друга тема де).
Относно фамилията - според мен трябва да се приеме фамилията на мъжа, независимо каква е. Страшно много си харесвам моята, но след брака ще си я сменя. Мисля че тук е каквото ти се падне - ако ще и Лайнарова да стана, пак ще я приема, това си е един вид уважение към мъжа. Ако той от своя страна иска да приеме моята - това вече е друг въпрос. Също така ако си успял човек - адвокат, доктор и т.н., допускам слагането на тиренце, но детето ще носи само и единствено името на баща си.
Като цяло нека съм пълната консерва в темата, но от тия либерални прояви сме на тоя хал. Ако трябва да се прави нещо различно от традиционното, няма да се целя точно в брака.