- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
"By living our lives we nurture death."
Безкнижие? Защо?
Завърших я. Тъжно ми е. Лесна е за четене, бързо вървеше в едно 80% от книгата. Не е скучна. Някои действия се повтарят, но нови чувства изникват. Това, което ми направи впечатление, (макар това да е 2-рата книга, която чета от Мураками) е, че няма нищо общо с Кафка на плажа. Може би, езикът беше сходен. Но като история - нищо подобно. Norwegian Wood е секс, младостта и загубата в нея; порастването и страхът от него; смъртта и животът, който продължава; връзки, както сексуални така и просто приятелски/бащински/сестрински. Единствената сходност, която намерих с Кафка е, че Мураками не се притеснява да говори за секс и мастурбиране. Описва ги, но не е натрапчиво, нито пък много. Описал ги е такива каквито са - ествествени. В тази книга нямаше магически елементи, нямаше гатанки. Беше директна и до болка реалистична. Може би, заради това се натъжих.
Препоръчвам я.
Ще видя коя книжка ще си избера сега.Може би 1Q84 - пак негова. Така и така сме го почнали...
едит: споменава controversial themes :Д в Кафка това беше транс хората, а в тази книга това беше сексуалните актове между мъж и жена много по-възрастна.
Довърших всичко, което бях започнала. Е, може да се каже, че се търкаля една книга тук, но толкова трудно ми върви, че направо почти съм я отписала. Джордж Карлин говори толкова увлекателно, че е невъзможно да пише по същия начин... Предпочитам да го слушам, не да го чета!
И спря да се върти за миг земята..
И спря да се върти за миг земята..
Започнах 1Q84 пак на Мураками. Заглавието е всъщност One Question about '84 (1984, годината, в която се развива действието). Супер интересна ми е. Езикът е мъничко по-сложен отколкото в предишната книга, която прочетох, но не прекалено. Изненадена съм от идеите на автора. Въображението му е свят, в който искам да се потопя. Както винаги, теми като секс, паранормални явления и controversial (религии) теми са на лице. Това е третата книга, която чета от този автор, и смея да твърдя, че доста добре съм научила стила му. На някои места дори се повтаря от предишните 2 книги (в мисъл или изречение).
Книгата е 600 страници, само днес изчетох 300 :Д Спокойно мога да заява, че авторът се нарежда сред любимите ми. Ще споделям още впечатления, но не бих искала да добавям елементи на спойл-ване. :Д
"You can't choose how you're born, but you can choose how you die". - 1Q84
*има чувството, че сама си плямпа*
Пак аз се включвам...
Започнах поредицата "Зона 51" на Робърт Дохърти. 9 книги са, но ако чета с такава скорост, до края на месеца ще съм ги свършила. Ужасно интересно ми е, може би защото от известно време търся информация за тази зона. Разбира се, книгите са (най-вероятно) далеч от реалността, но важното тук е, че ме зарибиха. Ще споделям още впечатления, ако се съживи темата. И аз имам чувството, че си плямпам сама.
И спря да се върти за миг земята..
Аз от тук насетне ще се включвам много често до август месец. Та, поне ще си бъдем двечките. :Д Няма активни потребители, които активно да четат. Затова темата, от време на време, замира.
Туко що осъзнах, че имам само първите 2 книги от 1Q84. Третата я нямам и сега се чудя къде да я търся. Тъжно ми е. Иначе ми остават 100 страници от втората. Няма да си дам мира, докато не прочета третата. Мех.
Бих се включвал по-често, но покрай тия изпити хич нямам време за друга литература.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=220394
една велика тема
Боже,който си на небето,върни ни 2pac и си вземи Джъстин Бийбър!!!!
И при мен са яко изпити сега, но всяка вечер преди лягане успявам да отделя по половин-един час. Мога да се похваля, че намерих човек, чийто вкус за книги се покрива на 100% с моя. Само дето той е изчел вече всичко, което мен ме чака от списъка. Обожавам да има с кого подробно да обсъдя прочетенето. Супер вдъхновяващо ми действа.
И спря да се върти за миг земята..
Успех на изпитите!
Ох, завиждам ти много благородно. Аз си споделям емоционалните трепети с мръсните чинии, докато ги мия![]()
Та3 темичка за пръв път я виждам.
Доста приятна форумна изненада,като се има предвид как обичам да ям/обсъждам/сънувам книги.
Ще споделям скоро впечатления.![]()
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Благодаря!
Аз моите трепети ги споделях в някой блог най-често и ми вършеше работа. Все още ги споделям де, но е хубаво, когато я има и другата опция. Гадно ми е само, че това споделяне става все онлайн, а не очи в очи в някое кафенце или в парка на сянка. ^^ Тогава вече щях да летя!
И спря да се върти за миг земята..
“Anyone who falls in love is searching for the missing pieces of themselves. So anyone who's in love gets sad when they think of their lover. It's like stepping back inside a room you have fond memories of, one you haven't seen in a long time.”
Обичам Мураками :с
даа, "Списъкът на Шиндлер" съм го гледала даже още като малка и сега осъзнавам, че по-въздействащ филм не съм срещала засега .. остави траен отпечатък в съзнанието ми така да се каже:Д предполагам, че книгата ще е дори още по-добра
/ иначе свърших с "Парфюмът", която беше тжояажэжоана и сега започнах "Мъртви души" и съм с доста големи очаквания за нея :Д
Последно редактирано от watermelonkisses : 06-09-2013 на 08:33
Приключих първите 2 книги от 1Q84. Нямам третата и за съжаление не мога да я довърша изцяло. Книгата съдържа една прекрасна, богата история, но езикът и ми е леко беден; действията мудни и surreal. От Мураками, за сега най-много ме грабна Kafka on the shore. Но ще видим.
Почвам да чета 10 little niggers на Агата Кристи. Ще споделям впечатления![]()
Ще я видим
Ох, приключих Великият Гетсби вместо това. Мъничко разочарована съм; очаквах по-голяма история от такава известна книга. Не съм гледала филма с Леонардо Дикаприо, но си представях Jay Gatsby като по-твърд характер, миришещ на авторитет, сила и безкрупулност. Вместо това, в книгата, се оказа, че той е просто един влюбен глупак, който умира по-ужасен начин и никой освен Ник и още няколко други, не присъства на погребението му. Разочарована съм, много. Иска ми се да видя филма, но ще видим.
Мразя Дейзи :Д Carey Mulligan ми е любимка, но имам чувството, че ако видя филма ще я намразя. Ужасна беше в книгата - пищяща, плачеща, мрънкаща, глезена и изобщо не знаеше дали е влюбена в Том или Джей и какво по дяволите да прави. Накрая уби любовницата на съпруга си, прие неговото извинение и си тръгна, без дори да каже сбогом на Джей или пък да отиде на погребението му. Апф. Разочарована съм!
Няколко цитата от книгата:
“I hope she'll be a fool -- that's the best thing a girl can be in this world, a beautiful little fool.”
“He smiled understandingly-much more than understandingly. It was one of those rare smiles with a quality of eternal reassurance in it, that you may come across four or five times in life. It faced--or seemed to face--the whole eternal world for an instant, and then concentrated on you with an irresistible prejudice in your favor. It understood you just as far as you wanted to be understood, believed in you as you would like to believe in yourself, and assured you that it had precisely the impression of you that, at your best, you hoped to convey.”
“There are only the pursued, the pursuing, the busy and the tired.”
“In my younger and more vulnerable years my father gave me some advice that I've been turning over in my mind ever since.
"Whenever you feel like criticizing any one," he told me, "just remember that all the people in this world haven't had the advantages that you've had.”
“If personality is an unbroken series of successful gestures, then there was something gorgeous about him”.
Точно днес я захванах и този цитат страшно ми хареса....мислех да го постна в темата след като я приключа.Иначе мудно ми върви някакси ....не е като с други книги, които просто не мога да оставя. Но ще видим, може и да ме грабне....Предполагам,че не ми харесва толкова и понеже съм изучавала сюжета с подробности в университета, но пък така и не я прочетох....просто откъм събития няма какво да ме изненада. Ще споделя крайните си впечатления после.
И на мен ми беше мудна. Я, сподели, какво точно сте и изучавали в университета?![]()
Ммм, нямам търпение да свърши този месец и да започна да чета като хората. С Мураками не съм до никъде, понеже трябваше да си дочета Повелителят на мухите, че съм закъсняла със срока от библиотеката. Прекрасна е! Беше ми от списъка, реших да я прочета, когато господинът ми по български я спомена в час. Каза, че сме били още малки за нея, но аз я разбрах (доколкото е възможно да бъде разбрана една книга).
СПОЙЛЕР:
Още от началото знаех, че ще убият някого, но когато в края на книгата дойде сцената с танца и Саймън беше убит, не знаех как да реагирам. Да гледам как тези деца се превръщат в диваци и се избиват по този начин, ме докосна много дълбоко. Тази книга промени нещо в мен. Все още не знам какво, но... особено последните три-четири глави. Не знам, не знам, объркана съм. Просто съм втрещена от това, което прочетох. Беше повече от очаквано и въпреки това беше толкова брутално. Има една граница в съзнанието ми, някакъв лимит на жестокостта, която мога да възприема. Надмине ли нещо тази граница, просто част от мен се изключва и то спира да бъде част от реалността. Тази книга беше толкова близо до границата, беше на косъм да мине отвъд и въпреки това всичко беше толкова реално!
КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!
Та така. Нямам търпение да зачеркна номер 106 от списъка си (Повелителят на мухите), но по законите на Мърфи не мога да открия червения си химикал. Както и да е. Сега чета То. Не ми се искаше да почвам нова книга толкова скоро след като прочетох предната, но Стивън Кинг така жално ме гледаше от рафта, че не можех да кажа "Не". Мураками съм го оставила за лятото, за да мога наистина да се отдам на книгата и да вникна в нея. Между другото аз преди време си купих "1Q84" - трите книги в една, на английски. Бях си я харесала преди два-три месеца, когато ходих в Бургас. Тогава си взех "Kafka on the shore". Аз тогава исках да си куя "1Q84", но парите нямаше да ми стигнат. Поръчах си я, когато се върнах в Сливен, но вече бях почнала Кафка и така... сега ще чака.
ПП. Той спойлерът не беше много спойлер, но така или иначе тези, които не са чели книгата, едва ли биха разбрали точно какво искам да кажа.
Последно редактирано от BloodyDreamer : 06-09-2013 на 20:41
Искам да ви споделя искреното си разочарование от последната книга, която започнах да чета (все още не съм я довършила) "100 години самота" на Габрие Маркез. Книгата е като някакъв латиноамерикански сериал и всички са кръсени с едни и същи имена. В началото започнах супер ентосиазирана, но сега нямам сили да я довърша, а не искам да започвам друга книга преди да съм свършила тази. Дано тази вечер да успея да я прочета, следваща в списъка ми е "Гордост и предрасъдаци".
Някой чел ли е тази книга http://www.book.store.bg/p42165/ejnd...jti-prajs.html ?
Ако може мнение за нея, защото ми я хвалят като цяло, ама за по-сигурно да питам и тук какво мислите (който я е чел, разбира се) ;д
http://ask.fm/iwwkaa