Отговор в тема
Параграф 22 съм я почвала, но ми беше много скучна.. :/ стигнах до 120 страници и я оставих.
Започнах From the corner of his eye на Дийн Кунц. Книгата е 800 страници, а аз съм на първите 100, но е пленителна! Страшно се надявам да не ме разочарова. Имам предчувствие, че ще се окаже по-добра и от Odd Thomas. :Д
Може и да сте писали, ама имате ли регистрации в Goodreads?
http://www.goodreads.com/user/show/4885706-gaby
^DisappointedDreamer
Днес си взех от библиотеката "Непознати пътища" на Кунц. Сборник с разкази е. Следващите няколко дни ще имам ужасяващо много свободно време и ще правя сметка да го прочета.
вземи Odd Thomas или From the corner of his eye. Сериозна съм - последната книга ще се окаже любимата ми. А съм страшно критичен човек.Първоначално написано от xoxi
Да се похваля, че тук почти навсякъде се продват стари книги на смешни цени. Сдобих се с първите ми две книги в новия апартамент.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Здавейте !
Чак аз ще се изненадам ако се окаже любимата ти. Ще чакам още мнения от теб за книгите му.
В библиотеката има около 4-5 книги негови. Ще търся в читанката.
'начи!
Възраждам темата с мнение по From the corner of his eye на Дийн Кунц.
Книгата страшно много ми хареса. Пленителна история, изградена върху пленителни съб-истории и пълноценни персонажи. Книгата умело запознава читателя с герои, които страдат от различни психологични разтройства, но и такива, които притежават свръх способности. Под свръх способности нямам предвид летене, контролиране на елементите като вода, земя, огън и въздух или други тинтири минтири, а отскачане в друг паралерен свят, способността да ходиш в дъжда без да се мокриш и други. Хареса ми фактът, че беше реалистична и представяше живота на героите не като перфектната приказка, а като съвсем обикновен живот изпълнен с ужасни обстоятелства. За пример давам страдането от някои болести като рак; изнасилване; катастрофа с автомобил и други. Показваше, че макар и герои в книга, пак ги сполетяват лоши неща досущ като в реалния живот.
Книгата бързо се четеше, езикът беше лесен. През цялото време се дискутираха различни психологични гледни точки с цел евулюция на характера и личността и т.н. Хареса ми как в началото на книгата се дискутират два различни града (почти два различни свята) с много различни герои в тях, които в края на книгата се свързват и изграждат семейство и пълноценни връзки.
Общо взето - лесно четиво, подбуждащо интереса. Може би прибъзах, когато я нарекох любимата ми, защото някои развития в книгата ме разочароваха, ама не искам да я спойлвам. Но! заслужава си четенето, въпреки 830 си страници :Д
а, да се похваля :Д взех си The vision пак на Кунц и A widow for one year на John Irving, някакъв бестселър, не съм го чувала преди, ама ще споделям впечатления
Отдавна не съм писала в темата. В момента чета "Пир за врани" и не ми е толкова интересна колкото останалите от поредицата. Дали защото ми умряха най-любимите герои, или е нещо друго (като например факта, че героите с най-интересни арки са в "Танц за дракони" или защото съм много уморена и нямам време да чета заради училище), не съм много сигурна, но като че ли съм по-склонна да заложа на второто. Чета и "Старогръцки митове и легенди" и се проклинам, защото ако бях си прочела книгите от училище през лятото, сега нямаше да се чувствам гузно като си чета другите книги и щях да имам доста повече време за тях.
Миналата година си бях свила от библиотеката в училище The Stranger на Alberto Camus (демек заех я, ама библиотекарката ми каза нещо от сорта на "задръж я" и аз реших да я послушам) и още не съм я прочела, но преди няколко дена се заговорих с едно момче от Белгия и той ми каза, че това е любимата му книга от любимия му автор и реших да я дочета. Само дето не знам кога ще стане.
Те така. Засега съм малко разочарована от "Пир за врани", но като прочета "Старогръцки митове и легенди" и "Илиада" ще си отдъхна малко и ще мога да я чета по-спокойно и по-обстойно.
Кое издание на митовете четеш? На Николай Кун ли?
Същото. То вътре има нещо като преразказ на Илиада, ама предпочитам да попрочета нещо и от оригинала.
"Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
пък тях самите предаде за плячка на стръвните псета,
пир за грабливите птици..."
Толкова ми се е набило тва в главата
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Чудесно, най-добрата е!
включвам се бързичко да спомена, че A widow for one year засега е прекрасна книга. Загубата на деца, пиян творец, красива майка, която не може да превъзмогне мъртвите си момчета и, която избира да игнорира единствената си 4 годишна дъщеря. В този хаос, цъфва Еди, 16 годишен, и неговия свят е преобърнат от тях.
тъжно и фантастично!
Има само едни "Гръцки митове", които си заслужават четенето - на Робърт Грейвс! (Имало ги и преведени на български вече - http://knigabg.com/index.php?page=book&id=30084) Всичко друго е ташак работа.
:Д
п.п. сдобих се с 4 нови книги - две на атууд; една на страуб и кинг и още една за британските жени
йей
Продължение :Д
харесва ми как Рут (сега 36 годишна) не е описана като същата неземна красавица като майка си. харесва ми, че Рут е обикновен човек, който предпочита да се чувства комфортно вместо елегантно, но не на място. асоциазирам се с нея, зарад този фактор плюс факта, че най-добрата и приятелка в книгата и играе номера, защото абсолютно същата история ми изигра и моята "приятелка".
не ми харесват книгите, които Рут пише и това, че е представена като международно известен автор, а всъщност книгите и търпят толкова много критика, заради their repetitiveness. очаквах поне да е по-добра писателка от Тед, а всъщност може би е по-зле.
не ми харесва, че Еди никога не успя да намери себе си след връзката си с Марион.
много писатели, всичките не-толкова-добри, но за сметка на това интересни личности. Рут като по-малка ми беше по-симпатична, Еди по същия начин. сега, обаче, Еди до известна степен е запазил чара си, а Рут ми е толкова антипатична. И мразя името на потенциалния и-18-години-по-дърт-съпруг Алън. Иу.
Май най-много харесвам Тед, въпреки че е 77 годишен старец, който спи с жени по-млади от дъщеря му. Ах, и харесвам Едуардо - градинаря, защото е особено миличък старец.
Май това е :Д ще видим по нататък.
пак съм аз.
мех. не ми хареса книгата. единствено първата част на книгата ми хареса, защото Рут беше мъничка, Марион беше там макар с Тед да не бяха заедно, Еди беше млад. Абе, представях си го супер old-fashioned, американско, истинско и тъжно.
останалата част от книгата беше ужасна. И самоубийството на Тед.
абе, тъпо. много тъпо.
и сама си говоря.
и сега почнах the Blind Assassin на Margaret Atwood
мех.
^Хвърлих едно око в темата за дванадесетокласници и там си писала колко неща ви дават от училище.. как непрекъснато намираш време за толкова много книги?
Аз чета notes from a small island и добър вечер, никой. Стават за губене на време и не бих ги препоръчала.
разпределям си времето, чета докато пътувам във влака/метрото/автобуса и вечер, преди лягане
:Д всъщност, това ми е проклятието - почна ли книга, трябва да я довърша независимо какво. Та, общо взето често отлагам задачи, за да си дочета книгите.
Бях започнала "Последна песен" на Никълъс Спаркс,ама нещо не ми вървеше тази книга,не ми допадна особено. Стигнах до половината някъде,може да я допрочета по-нататък. :Д
Сега съм си взела "Дамски вторници" на Моника Пец. Някой чел ли я е?
Препоръчаха ми "Хакер на сънища".. някакви мнения?
няма как да помогна :с
малко от книгата, която чета:
"most people prefer a past in which nothing smells"
"there's nothing like a shovelful of dirt to encourage literacy"
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
