- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Козметика и диети
- Искам да бъда готин
Реторика или риторика (формите са дублети, тоест еднакво правилни; вж по-долу етимология) е умението, дарбата или изкуството да се говори добре, още това е науката, която се занимава с изучаването на умението за убедително и умело говорене пред публика. Понякога като синоним се използва и красноречие.
Най-често под реторик (ретор) се има предвид, някой който преподава или изучава и изследва реториката, а ораторът е този, който произнася речи.
Реториката също така, освен към устните речи, може да се отнася и до писмения дискурс и писмените текстове, като изкуство в писането [1] - подредбата, изложението и т.н. на текстове.
Реториката възниква в Древността, когато и получава своето силно развитие в Древна Гърция и Древен Рим, тогава се развива политическото и съдебно красноречие. Тя е била сред трите свободни изкуства наречени тривиум, като другите две са диалектиката и граматиката. През Средновековието реториката се развива предимно като наука за фигурите. Днес голяма част от античната и средновековната реторика са част от лингвистиката, стилистиката, литературната критика и теория, и прочее. Съвременно развитие на реториката има напр. в САЩ към средата на 20 век, където възниква течението наречено Нова реторика.
Принципите на реториката са поставени още в древността. Едни от най-известните оратори от тези времена са Демостен и Цицерон. Учебниците по реторика, макар и малко от тях, са запазени - тези на Аристотел и особено на Квинтилиан, са учебно пособие и сега.
Фридрих Ницше
(Friedrich Nietzsche)
философ
Фридрих Ницше (на немски: Friedrich Nietzsche, произнесено [ˈfʁiːdʁɪç ˈniːt͡ʃə, ˈniːt͡sʃə]) е класически филолог, философ и писател. Пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, съвременната култура, философия и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.
Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.
Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му, отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм).