Напоследък съм се нагледала на изневеряващи хора. Двойки с дълги връзки, които уж се обичат и т.н. , но в определен етап поне единия от двамата е кръшкал и в много от случаите другия изобщо си няма понятие. С риск да засегна някого, но наблюденията ми се свеждат до там, че мъжете са по-склонни на изневяра от жените. Приемат един флирт, една целувка, дори и единия секс сякаш на шега , без това по някакъв начин да им пречи на останалата част от живота, на чувствата, на връзката...
Един от най-добрите ми примери за това е бившия ми шеф. Човека има две деца, с жена си е от горе долу 20 години, отговорен, добър, услужлив човек. Изглеждаше ми като "идеалния съпруг" на пръв поглед, до момента когато разбрах, че само във фирмата е спал с 3-4 жени. Първоначално дори не ми се вярваше, докато той сам не го потвърди. Жена му, естествено не знае за тях, тъй като работата му изисква чести оставания след работно време и женицата няма как да знае кога работи и кога... работи.
Това е само един от многото такива случаи, които виждам и просто се чудя... дали това идва от някакъв пропуск, нещо в липсата на комуникация при партньорите, проблеми във връзката или просто лош секс, или просто хората сме си животни, които рано или късно правят секс с други?
Вярвате ли във вечната и всъщност по-важното - вярната любов?
На какво смятате, че се дължат изневерите? Изключвам случаите когато става дума за... курвосване, с извинение. Става дума за сериозните връзки, за брака, за хората, които твърдят, че се обичат и не могат един без друг, но всъщност си изневеряват.
Цинично ли е, че смятам, че на определен етап от връзката между двама души, било то през първите години, било след 20 години заедно или след 50, изневярата неизбежно се случва?
Последно редактирано от Azoria : 12-12-2013 на 10:05
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
На това, че в даден момент сексът вече не е съществено неделимо от сериозната връзка/брака.Първоначално написано от Azoria
Т.е. сексът си е секс, бракът си е брак, а любовта пък е съвсем отделно понятие.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Значи животни?
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Не, не вярвам. Нито във вечната, нито във вечно вярната любов.
Имам абсолютно същите наблюдения при по-дългите връзки. Много често съм чувала мъже със семейства да казват "Да, обичам жена си, обичам децата си, никога не бих ги оставил, НО... понякога спя с други жени."
Това въобще не го разбирам и ужасно ме плаши. Не ме плаши мисълта, че и на мен рано или късно могат да ми изневерят, а по-скоро това, че се случва при може би 90% от хората. Предполагам се дължи на това, че колкото и да обичаш човека до себе си, еднообразието рано или късно омръзва или по-точно не е чак толкова вълнуващо, дори да носи същото удоволствие.
Познавам няколко такива семейства, в които жените са запознати с всичко, което мъжете им правят, но не виждат смисъл да го повдигат на въпрос, защото не си заслужава да разбиват семействата си и с години градените отношения, заради няколко мига на плътски удоволствия.
Имам чувството, че при по-дългите връзки, изневярата не е признак, че човек не обича половинката си, а просто начин да се разнообрази и да задоволи нуждите си. Мъжете масово се оплакват, че жените им отказват секс все по-често, може би и това е причина да се търси съгласие на друго място.
Когато бях малка баща ми изневери на майка ми.И до днес не съм му простила и го подозирам къде и кога ходи.Заедно са с майка ми,но и тя не му беше простила до преди няколко години.Това остави белег на мен.казах си че не искам мъж до себе си след като той може да ми изневери и да ме нарани.не съм имала и сериозни връзки до преди няколко години,когато срещнах мъжа ми.И макар че му вярвам сега ,преди време следях всяка негова стъпка и от време на време си му проверявам профила във фейсбук /той ми е дал паролата/ ,за да съм спокойна.Изневярата ми се струва че е по-често срещана при мъжете и извинението е сексът.Но това не казвам че е 100 процента валидно само за мъжете.Но това че някой ти е отказал секс не е причина да му изневериш.На мен като малка като ми отказваха да ми купят кукла значеше ли че трябва да я открадна за да си я имам?
Защо животни? Само на животните ли им е позволено да правят секс без да се обвързват емоционално?
В случая поставяш под въпрос индивидуални морални разбирания и няма как да получиш универсален отговор.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
В последно време съм свидетел на доста случаи, в които изневеряващия партньор е...жената. Имах една колежка, която си има съпруг и дете, до едно време четеше голям морал за изневерите, след известно време обаче, самата тя започна да кръшка. Оправданието ѝ беше нещо от рода на "Искам просто да се чувствам желана, някой да ми казва, че съм красива, а мъжът ми вече ме приема за даденост и не получавам ласкателно поведение от него".
И други примери има, едното момиче ми вика "Не знам защо му изневерявам, ноже би просто съм егоист." и на въпроса "Добре, защо не го оставиш поне и не се наживееш" получих следния отговор: "Защото никой не би направил за мен това, което той е правил".
Та, причините са различни за различните хора, които вземат решение да го направят.
Но на мен ми изглежда по-добре типично мъжката изневяра тип: "спя с различни, но жена ми е на първо място", отколкото по-женския вариант: "имам мъж, обичам го, но си имам и един любовник".
Вечна любов - може и да има, но е "вечно обичам", а не "вечно ще съм влюбен/а". След дългогодишна връзка не мисля, че е възможно да не си омръзнат партньорите. Нормално ми изглежда, ако 10 години си спал само с един човек, правили сте какво ли не, да искаш вече нещо друго, защото той ти е предвидим. Когато изневярата е на ниво "просто секс", не е кой знае какво, ако вече е цяла връзка е друго нещо.
Така де, мисля, че мъжете изневеряват по-лесно, защото имат много по-ясни разграничения между "секс" и "чувства" и това, че чукат секретарката не значи, че не обичат жена си.
Естествено, че не, но моя въпрос се отнася за връзките, в които първоначално партньорите са си верни, както по свое желание, така и за да уважат това желание на другия. Не разбирам защо след време това уважение към желанието на половинката ти да бъдеш верен, се изпарява... Аз мога да си правя колкото си искам неемоционален секс, но няма голямо значение как го приемам аз, ако приятелят ми не го вижда така, нали?
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Считам изневярата за нещо лошо, но често случващо се. Никога не съм изневерявала и за момента не знам да са ми. Вярвам, че не бих направила подобно нещо, както и не бих искала да ми се случва. За мен основните причини са еднообразието, отказването и лошото качество на секса. Надявам се да не си права относно това, че иска или не, човек е "програмиран" рано или късно да изневери.
Виждал съм как кучета напускат семействата си заради други кучки.
Защото с течение на времето между вас са се настанили още един куп други неща, битовизми.
Сексът с партньора губи очарованието и тръпката си. Не че е лош или скучен. Просто е... същото лице под/над теб всеки път. И като свършиш и станеш, пак започват проблемите. И търсиш "спасение" другаде.
Въпросът с брачната изневяра е обсъждан десетки пъти, но нито аз, нито ти бихме могли да го проумеем, докато не ни се случи. И тогава нашето оправдание ще си е правилно, разбира се
Няма как отговорът да е еднозначен, казах ти вече, защото са намесени лични разбирания.
Аз мога да ти кажа при мен какво би оправдало такава изневяра и ти ще си напълно в правото си да не се съгласиш с аргументите ми. И обратното - това, което ти можеш да приемеш, за мен може да бъде смешно и неоправдано.
tori, човек не е програмиран да изневери. Но това не значи и че е програмиран да бъде морално устойчив.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
И все пак... ежедневието, проблемите и каквото и да било друго не би трябвало да повлияват на верността на партньорите, мен ако питаш. Уеднаквенатите морални ценности са ключов фактор при започването на градене на семейство, например. Еднакви правила важат и за двамата, но в последствие единия започва да прави каквото само на него би му било удобно и го крие го от другия поради 3 възможни причини:
1. За да не го нарани и (2) да не го загуби - което само по себе си показва, че изневеряващия знае,че прави нещо супер нередно, което застрашава връзката му и чувствата на човека, когото обича, но все пак си спи наляво-надясно с други. (Което е големия парадокс и ако не виждаш животинското в този егоизъм, не знам)
3. За да не започне и другия партьор да се възползва от новата вратичка на моралните им ценности, защото изневеряващия не би го понесъл... - "На мен ми е добре, ама на тебе не може." ...
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Гледате на изневярата, сякаш е нещо, което проваля семейства, а всъщност, понякога може и да бъде разглеждана като "спасяваща" семейството.
Дали е егоизъм да спиш с друг/и - а дали не е егоизъм да държиш партньорът ти да ти бъде верен, дори да съзнаваш, че не си му достатъчен/а вече...
В крайна сметка, ако някой те обича, какво значение има дали спи с теб, Пенка, Иванка и Добринка? Нали любовта е по-важна от секса?
П.П: Скучно ми е, разсъждавам си просто.Но, напоследък често се замислям по последния въпрос...
И аз рледи време правех разлика между любовта и секса,но такава просто не бива да има.Ако обичам някой и съм решила да споделя живота си с него защо трябва един проблем като битовизма или намаленото време за секс да ми промени решението?Аз мога да искам да имам богат мъж,ама моя ако не печели много пари значи ли че трябва да му изневеря с богаташчета?Той не ми задоволява всички потребности от материални неща,аз си го обичам,но не ми е достатъчен и айде да търсим нещо свежо.Дано не ви се случи съпруга/бащата на децата ви да ви изневери,защото едва ли ще успеете да го оправдаете както го правите сега.
Като цяло имам ясно мнение по въпроса, но искам да ви почета още малко, че сте ми интересни..
Може би защото съм лапе и съм влюбен, а може и не, но като цяло за мен е въпрос на принципи..
Монотонното и Еднообразието убива връзки наистина, но винаги има начин...
Изневерявали са ми, няколко пъти... и като знам какво причинява това, никога не бих го направил, не бих принизил себе си до там, че да изневеря, за мен това е най-долното и гнусно нещо и не бих го направил.. Да не говорим, че съм поел отговорност към партньорката ми и тя ми има уважението, адски огромна форма на неуважение е една тъпа изневяра, а също така би ми било неприятно тя да ми изневери.. Просто уважавам себе си и нея и връзката ни..
На мнение съм, че вместо да изразходваш енергия за изневяра, можеш същата тази енергия да я насочиш към половинката си и да измислите нещо, НЕ МОНОТОННО И СКУЧНО. Винаги има начин, но като, че ли е по-лесно да изневериш и да се оправдаеш с това, че просто искаш няк'во разнообразие, но същите тези, които изневеряват в повечето пъти не могат да простят изневяра, което е супер егоистично...
Супер против изневярата съм, под каквато и форма да е.. Винаги има изход от ситуацията, но нали знаете.
Който иска, намира начин... Който не иска, намира оправдание..
ПС; Изневяра не се забравя и не се прощава, никога.. просто хората се нагаждаме спрямо ситуацията, но не си мислите, че ако изневерите ще ви бъде простено, или пък, че можете да простите, никога никога никога..няма да стане нито едно от двете.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Хайде да не ми казваш АЗ какво мога да направя и какво - не?ПС; Изневяра не се забравя и не се прощава, никога.. просто хората се нагаждаме спрямо ситуацията, но не си мислите, че ако изневерите ще ви бъде простено, или пък, че можете да простите, никога никога никога..
Доста наивно. Връзката не е директна, разбира се, но е доста близко до акъла.
Нямам време да се изказвам по темата надълго и нашироко, ще пиша по-нататък.
Започвам с това, че съм прочела само 2-3 мнения по темата, съжалявам ако повторя нечие.
Не мога да разбера защо си мислите, че мъжете изневеряват по-често от жените.
Аз лично се сещам за около десетина-петнайсет примера за жени /да, говоря за жени, не за лапетата на моята възраст-в това число и аз/, които приемат не само изброеното на шега, ами дори и самата връзка, макар че са с половинката си от по поне 10 години. От друга страна пък примерите ми за такива мъже са по-малко...Не значително, но все пак по-малко.
Изневярата е много много относително нещо. Или по-точно причината за нея. Дори и всичко в една връзка да е по мед и масло, изневярата пак може да е на лице от едната страна, а понякога дори и от двете.
Неизбежна изневяра? Не мисля. Мисъл за такава-може би, но неосъществена. Честно казано според мен малко са хората, които биха поставили връзката си на кантар заради един нагон, било то физически, душевен или от психологическа гледна точка.
Определено е от липса на комуникация при партньорите. Независимо каква е главната причина, при добра комуникация всичко се изяснява и няма нужда да се прибягва до толкова крайни /защото за мен изневярата е много крайна/ 'решения'.
Това за животните-давам ти пример с вълците. Те прекарват целия си живот с един партньор. Те не са ли животни тогава?
Завършвам поста си с това, че смятам изневярата за крайно глупаво нещо.
"Hey, I wanna talk with you about our relationship. I think there is a problem with it? (...) What do you think about it?"
Е, да, ама не си сигурна, че няма да го оправдаем.
А дори да не го "оправдаем", това не значи, че не можем да го простим или поне преглътнем.
Животът си намира начин да ни напомни, че има и други приоритети освен секса. А границата всеки я определя сам.
Azoria, виждам, че искаш да разнищваш конкретни примери. Така поставени нещата в черно и бяло, отговорът е много ясен, разбира се. Само дето ще се научиш с времето, че има и 50 нюанса сиво
Проблемът е, че като чуем "изневяра" винаги пречупваме нещата през призмата на собствените си разбирания. Не че е грешно, но пък не можем да мерим всички с един аршин.
Да, аз мога да кажа, че за мен уважението и доверието във връзката са много важни и това би било спирачката, ако сексът с партньора вече не ми стига. И да, аз може да съм склонна да пренебрегна физическата си нужда да правя секс с друг, в името на връзката си. Но всяко семейство е различно. И не е правилно да смятам, че защото аз се чувствам така, то всеки би трябвало да чувства същото и че моят морал и моите ценности са меродавни за всички.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Като дете на хора които си изневеряват взаимно от както се помня намирам изневярата за нещо много грозно .
И то ако е от човек който обичам и на когото държа ако е някой случаен хайде ще го преглатна някак но ако държа на въпросният бих се почуствала ужасно наранена и обидена .
Когато нещо ти липсва във врзката независимо от какво естество е по-добре кажи с 2-3 думи на полвинката си вместо да правиш подобни грозни изцепки .
Щом аз съм отговорна и уважавам човекът до мене очаквам и от него същото нещо към мен иначе нищо няма смисъл . И мисля, че изневярата от човек, който обичаш и си бил повече време боли много повече ,и e доста по страшна, и непростима от тази на някой си там. Съгласна, че да се прощава е качество ,и че всеки може да сгреши ,но всеки има глава на тия рамене и може да прецени нещата . Бях с бившият ми 3 годиni и страшно мноgo го обичах и какво буквално го хванах с друга . Не не ми каза той или някой друг аз лично ги видях с очите си е как се прощава и преглъща подобно нещо ??!!
Не искам и моите деца на стават свидетли на хиляди взаимни изневери и интриги на каквито ставах аз като дете . Освен това какъв е смисъл дa прощавам след като дълбоко в себе си никога не бих забравила подобно нещо.
Последно редактирано от girlwithblueeyes : 12-12-2013 на 14:08
Относно първото: Къде ги срещна тия жени толкова, пък къде ги опозна, пък къде са тръгнали да обясняват на вчерашно лапе как си приемат връзките... изобщо... голямо самочувствие трябва да имаш, за да го казваш това.
Да не говорим пък как си противоречи с втория цитат.
Не съм сигурна,да.Не мога да кажа със сигурност дали бих простила ако мъжът ми ми изневери.Но знам че аз не бих си простила ако предам доверието му.Струва ми се глупаво да търсиш в някой едно нещо,което липсва /или е на заден план/ в друг,който ти дава всичко останало.Проста математика-имаш 90 процента от нещо,но ще го зарежеш да преследваш едни други десет?Съгласна съм ако нещо ти липсва да идеш да си го търсиш другаде,но не зад гърба на настоящия ти партньор
Не е такава сметката.
По-скоро - 90% от партньора + 10% от друг = 100%
Не е задължително да оставиш партньора, за да правиш секс с друг. Нали затова си говорим?
Колкото за "зад гърба" - това е субективно. Зад гърба и под носа не са две противоположни твърденияПоне в тоя случай.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Мда, тръпката се губи. Вече няма страст, любов и тръпка. Или поне тя се е изгубила в едно 90% от дните ви прекарани заедно. Сексът не е лош или скучен, както каза Лейди. Просто е еднакъв. Същия е от преди еди кога си.
Книгата, която четох вчера говореше за изневерите в браковете и между половинките.
Силата на страстта е много тясно свързана с отсъствието на другия, с изненадата и непредвиденото.
Когато другият е винаги до теб, ти научаваш почти всичките му навици и следователно малко негови жестове/реакции биха ти направили изненада. Предсказуем ти е досущ като книга, чиято развръзка научкваш след 100тната страница. И това подтиква към изневяра - новото, чуждото, различното, непредвиденото.
Но има доста хора, които изневеряват, но въпреки това обичат хората до себе си и не искат да развалят съвместния живот, който са изградили. Защото са пожертвали много, защото най-после след дълги години са установили някакъв ред, защото изпитват сигурност.
Лейдито е много права и за това, че няма как отговорът да е универсиален.
Дали сигурността може да съществува редом с тръпката е въпросът. Защото в по-младите връзки, сигурност трудно изграждаш, а тръпка винаги има. В по-старите е точно обратното - сигурността вече е налице, тръпката обаче е изчезнала.
Ако не ме мързеше чак толкова да пиша за пореден път по темата... щях да развия чаршаф. Сега само ще кажа че изневерите са резултат от кофти или липса на общуване + гледане в различни посоки от бая много време. Грозно е да се прави зад гърба на някого и да се облича в какви да е оправдания.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Не я познавам и не знам с какви хора движи, но ми се струва напълно възможно да е ставала свидетел на подобни разговори. Най-малкото в компания на приятелки на майка си/леля си или в такива на по-голяма сестра/братовчедка/приятелка.
За вчерашното лапе - същото може да се каже за всеки от нас (вкл. и за теб), от гледната точка на някой по-възрастен и зрял.
Нека не залитаме в тази плоскост, че ще опорочим интересната тема.
Последно редактирано от DarkTemplar : 12-12-2013 на 14:29
Welcome to the Jungle...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
