За изневярата...

[DisappointedDreamer]

Защото с течение на времето между вас са се настанили още един куп други неща, битовизми.
Сексът с партньора губи очарованието и тръпката си. Не че е лош или скучен. Просто е... същото лице под/над теб всеки път. И като свършиш и станеш, пак започват проблемите. И търсиш "спасение" другаде.

Няма как отговорът да е еднозначен, казах ти вече, защото са намесени лични разбирания.

Мда, тръпката се губи. Вече няма страст, любов и тръпка. Или поне тя се е изгубила в едно 90% от дните ви прекарани заедно. Сексът не е лош или скучен, както каза Лейди. Просто е еднакъв. Същия е от преди еди кога си.

Книгата, която четох вчера говореше за изневерите в браковете и между половинките.

Силата на страстта е много тясно свързана с отсъствието на другия, с изненадата и непредвиденото.

Когато другият е винаги до теб, ти научаваш почти всичките му навици и следователно малко негови жестове/реакции биха ти направили изненада. Предсказуем ти е досущ като книга, чиято развръзка научкваш след 100тната страница. И това подтиква към изневяра - новото, чуждото, различното, непредвиденото.

Но има доста хора, които изневеряват, но въпреки това обичат хората до себе си и не искат да развалят съвместния живот, който са изградили. Защото са пожертвали много, защото най-после след дълги години са установили някакъв ред, защото изпитват сигурност.

Лейдито е много права и за това, че няма как отговорът да е универсиален.

Дали сигурността може да съществува редом с тръпката е въпросът. Защото в по-младите връзки, сигурност трудно изграждаш, а тръпка винаги има. В по-старите е точно обратното - сигурността вече е налице, тръпката обаче е изчезнала.

[LadyDi]

Дали сигурността може да съществува редом с тръпката е въпросът. Защото в по-младите връзки, сигурност трудно изграждаш, а тръпка винаги има. В по-старите е точно обратното - сигурността вече е налице, тръпката обаче е изчезнала.

И всичко опира до приоритети. А те идват от ценностите. А те от морала. А той - от възпитанието.
Извод: при всеки е различно. Докато не знаем всички променливи в уравнението, няма как да кажем дали отговорът е верен.
Любимата ми мисъл: Моята истина не е твоя и твоята истина не е моя. А нашата истина, не е ничия друга.

[102]

И всичко опира до приоритети. А те идват от ценностите. А те от морала. А той - от възпитанието.
Извод: при всеки е различно. Докато не знаем всички променливи в уравнението, няма как да кажем дали отговорът е верен.
Любимата ми мисъл: Моята истина не е твоя и твоята истина не е моя. А нашата истина, не е ничия друга.

Смени форума.

[DisappointedDreamer]

Извод: при всеки е различно.

Ох, разбира се. Никъде не съм твърдяла обратното.

п.п може доста да се поспори дали наистина моралът идва от възпитанието :Д

[LadyDi]

Ох, разбира се. Никъде не съм твърдяла обратното.

п.п може доста да се поспори дали наистина моралът идва от възпитанието :Д

Не, цитирах те, защото исках да продължа мисълта ти. Не да я оборвам.

И няма нужда да се спори, знам, че моралът не идва само от възпитанието, но го давам като първичен фактор. Не ми се изброяваше всичко.

@102, мързи ме. Тук вече съм си изградила... публика