Спокойно, Лейди, аз обяснявам като индианец. Разбира се, това, че да имаш чувства си е предостатъчна инвестиция в началото на нова връзка. След това вече идват по-ангажиращи неща, запознаване с родителите, в по-късен етап съвместно съжителство, работа по общите планове (не само правене на такива) и т.н. Примерно миналата година с приятеля ми предплатихме квартирата за една година напред. Много оптимистично изглежда, но за нас не представлява проблем да правим такива крачки в бъдещето, защото сме сигурни във връзката, която имаме.
Ако случайно нещо се случи (тук вече няма да гадая) и раздялата ни дойде като гръм от ясно небе, рано или късно ще продължим с друг човек до нас. Заговорихме се вчера с него дали въобще ще е възможно това, след като вече сме заживяли с мисълта, че той е Той и аз съм Тя за него.

Калпазанката и Пантерата много добре са разбрали идеята на темата, браво.
Признавам обаче, че за в леглото не се бях и сещала. Ето още една тема за размисли.

Лиланда, това за навиците е много точно казано. Неговите стават мои, а моите - негови. Или по-скоро се научваме да живеем с навиците на другия, да ги приемаме като част от ежедневието. Когато останем сами обаче, част от ежедневието ни също ни изоставя един вид.
Преди няколко дни той отиде при родителите си за ден-два и останах сама тук, но първата сутрин станах в 6 часа, защото той в толкова извежда кучето попринцип и редовно ме буди и мен, докато се облече и приготви за излизане. Трябваха ми няколко минути да осъзная, че нито той си е вкъщи, нито кучето е тук.