Ти не беше ли учител? Доста по-задълбочени мнения очаквах, честно казано.

По темата:
Зависи много от детето. Аз съм била такава, че дето видя граница, не само съм я настъпвала, ами направо съм я прекрачвала, за да видя какво ще стане. Бая са ме наказвали, шамари съм си отнасяла също, бой съм яла само веднъж по спомен, ама беше стабилен. От майка ми :д Мисля, че от около 3 години не са ме удряли. За сметка на това сме водили дискусии до 3 през нощта.

Баща ми замахна с бутилка (не ме докосна), когато бях на 17. Месец и половина не му проговорих, а живеехме в една къща все пак. Месец и половина се подминавахме по коридора, дори "Добро утро" не си казвахме. Майка ми беше ужасно наранена, че беше между чука и наковалнята, макар че не я намесвахме.

Сестра ми е на 15 и още отнася чат-пат по някой шамар. Не е трагедия, не смятам, че е трагедия да си удариш детето, но това съм само аз. Има доста по-послушни деца, които не го заслужават и биха били същисани.