Трябва ли да се бият децата..

[AnarchyBoy]

Напротив не преувеличавам, това, че ти очевадно си достатъчно глупав, за да не знаеш, че децата копират от теб не е мой проблем. Как ще го накарам да му харесва спорта ли? Като тренирам същото. Така ще имаме за какво да си говорим, с какво да му помагам, а то ще се надъхва да ми се доказва. Станах шампион по плуване, защото баща ми на времето е бил, той ме зариби, а на мен ми харесваше да го виждам усмихнат като печеля, той пък освен с усмивка ми се отблагодаряваше и с други награди, като добро държание, уважение, доверие и материални облаги.
Нашите никога не са ми забранявали да излизам късно, защо? Защото ми имаха доверие, аз от своя страна не злоупотребявах най-късно 10:30-11:00 в нас! Така до 16 години, след това съм излизал по купони и за цяла нощ, а майка ми не ми е звъняла по 98 пъти по телефона за да ме пита дали съм добре (Това не е незаинтересованост, а доверие) Пък приятелите ми ги прибираха в 11 още и то насила, с 15 позвънявания и заплахи по телефона, на другия ден като излизам, всеки си псува родителите, а аз съм си се забавлявал цяла нощ и съм им благодарил за това, а те познай с какво ми отвръщат за благодарността? С уважение, доверие и материални блага (пари). Ем да ти кажа, това ми харесва много повече, отколкото баща ми да ме бие. Нашите са ме възпитали така, че да няма нужда да си биеш детето, това се опитвам да ти обясня, Ице, ама явно си тъп да го схванеш. Ако си добър родител, няма да има нужда да го биеш. Е това е цялата система с децата.

[Lilanda]

Напротив не преувеличавам, това, че ти очевадно си достатъчно глупав, за да не знаеш, че децата копират от теб не е мой проблем. Как ще го накарам да му харесва спорта ли? Като тренирам същото. Така ще имаме за какво да си говорим, с какво да му помагам, а то ще се надъхва да ми се доказва. Станах шампион по плуване, защото баща ми на времето е бил, той ме зариби, а на мен ми харесваше да го виждам усмихнат като печеля, той пък освен с усмивка ми се отблагодаряваше и с други награди, като добро държание, уважение, доверие и материални облаги.
Нашите никога не са ми забранявали да излизам късно, защо? Защото ми имаха доверие, аз от своя страна не злоупотребявах най-късно 10:30-11:00 в нас! Така до 16 години, след това съм излизал по купони и за цяла нощ, а майка ми не ми е звъняла по 98 пъти по телефона за да ме пита дали съм добре (Това не е незаинтересованост, а доверие) Пък приятелите ми ги прибираха в 11 още и то насила, с 15 позвънявания и заплахи по телефона, на другия ден като излизам, всеки си псува родителите, а аз съм си се забавлявал цяла нощ и съм им благодарил за това, а те познай с какво ми отвръщат за благодарността? С уважение, доверие и материални блага (пари). Ем да ти кажа, това ми харесва много повече, отколкото баща ми да ме бие. Нашите са ме възпитали така, че да няма нужда да си биеш детето, това се опитвам да ти обясня, Ице, ама явно си тъп да го схванеш. Ако си добър родител, няма да има нужда да го биеш. Е това е цялата система с децата.

ДА, ДА, ДА, МИЛИОН ПЪТИ ДА!

Ех защо и аз не мога да се изразя така, та да ме разберете от първия пост, а не от 15-тия..

[an7raks]

Ех защо и аз не мога да се изразя така, та да ме разберете от първия пост, а не от 15-тия..

Щото не са те били достатъчно... :/
Аре, няма ви спамя повече, лека!

[Lilanda]

Щото не са те били достатъчно... :/
Аре, няма ви спамя повече, лека!

Утре ше говоря с нашите да ме бият повече!

Лека и мека..;д

[anonymous708973]

Нашите никога не са ми забранявали да излизам късно, защо?

Това е добре и е логично, но говориш вече за един късен период.
Я да поговорим за 8-10-12-годишно дете?

Ще дам пример със себе си. Правя нещо тъпо/грешно, обяснява ми се... ама ми се обяснява така, че се съмнявам някой от вас да е говорил толкова дълго и напоително с родителите си. Обяснява ми се защо е грешно с ЧАСОВЕ. БУКВАЛНО.
Аз отивам и го правя пак. Наказват ме - без компютър, примерно. Изтърпявам си наказанието (нямах по-голяма сестра, която да ме пуска чат-пат тайно) и правя същото. Вкарват нова тактика - карат ме да се чувствам виновна. Това ми държи влага, накрая го правя пак, като вече и лъжа за това. При положение, че първо нашите мразят да ги лъжа, което са казвали милион пъти, аз съм прекрачила границата... за пореден път. Е, яла съм шамарите.
Доста труден тийнейджър бях, честно казано. И съм лъгала нашите, и съм се крила, и ме е било страх да не ме накажат, кофти поведението ми си имаше pattern. Понякога ми е било кофти, че нямахме приятелска връзка. Майка ми казва "Приятели ще имаш много, родители - само двама" и е напълно права. НЯМАШЕ как с тийнейджър като мен да се има приятелски отношения, другата причина е, че изключително лесно се влияех от хората около мен, а когато съучениците ти в 8 клас вече прекарват по цяла нощ навън, което нашите смятат за пълен абсурд, няма как да си доволен, че те ограничават. И са прави. ПЪЛЕН абсурд е, сестра ми е 8.клас и просто бих си изяла ноктите до дъно, ако ми скитори навън до 22-23 часа, камо ли цяла нощ. А лапето е доста по-неподатливо на "модерните течения"... за разлика от мен.

Не си представяйте като бой с колан или нещо такова. Правете разлика между "удрям" и "бия". Истински бой съм яла веднъж, не беше готино, ама си го бях изпросила. И доста иновативни наказания съм имала... в резултат на които в момента подреждам (когато желая) с такава скорост, че свят ще ви се завие

Та, в резултат на всичко това... смятам, че доста готина личност съм се пръкнала Не съм озлобена... имало е моменти, в които съм била, ама... дали е било заради нашите, или заради лудите хормони, един Бог знае. Не само че не съм, а едва сега осъзнавам значимостта на всички усилия, които са били положени с мен. Имам родителите си за изключителен авторитет и стена зад гърба, а особено майка ми е човек, до чието мнение се допитвам изненадващо често дори за самата себе си. Изпитвам нужда да комуникирам с нея. Не всеки ден, не постоянно. Отдавна не ми звъни да ме проверява, защото съм чула същите думи за доверие, които и Анархи. В комплект с "Гледай сега, аз ако до тия години не съм си свършила работата с теб... няма какво повече да направя". Най-редовно наднича във форума и получавам изненадващи съобщения във фейсбук как съм била права за еди-кое-си и колко слаба била аргументацията на еди-кой-си. (Казвала ми е и когато съм грешала, разбира се!)
Достатъчно независима съм обаче, за да не се държа за полата на маминка. В този смисъл... съм в перфектната среда, което пак е някакво проявление на възпитанието ми.

Предполагам, че заключението от цялата работа е, че за пореден път ще ви посъветвам да не бъдете толкова сигурни за ситуации, в които не сте попадали Да си мислиш, че си открил "цялата система с децата" на 15-18 години... е наивно. За 18-ти път го казвам, но е. Да възпиташ парче мръвка до отговорен млад индивид, който е балансирана личност със силни и слаби страни, социални умения... не е лесно. Какво по-добро място да го видите от този форум? Не намеквам нищо, но... огледайте се. Ясно си личи в колко различни семейства ме расли някои от нас. Някои са ги глезили и са им впълпявали, че са центърът на вселената; други страдат от комплекс за малоценност; трети смятат, че насилието от мъж към жена е нещо напълно нормално и необходимо; четвърти са диви феминистки...
А предполагам, че родителите на всички тези деца са тръгнали с нагласата да бъдат "добри родители". Наистина ли сте толкова арогантни да смятате, че сте проумели някакви универсални истини за възпитанието, които те не са?
Универсален метод няма. Няма и точна дефиниция за "добър родител". Родителите са хора, които са натоварени с много тежка задача. Затова нека им простим, когато си изтърват нервите чат-пат. (Не говоря за системни случаи на побой, моля да не ми се вменява това значение на думите.)
Имайте го предвид

[tireheb]

Ще дам пример със себе си. Правя нещо тъпо/грешно, обяснява ми се... ама ми се обяснява така, че се съмнявам някой от вас да е говорил толкова дълго и напоително с родителите си. Обяснява ми се защо е грешно с ЧАСОВЕ. БУКВАЛНО.
Аз отивам и го правя пак. Наказват ме - без компютър, примерно. Изтърпявам си наказанието (нямах по-голяма сестра, която да ме пуска чат-пат тайно) и правя същото. Вкарват нова тактика - карат ме да се чувствам виновна. Това ми държи влага, накрая го правя пак, като вече и лъжа за това. При положение, че първо нашите мразят да ги лъжа, което са казвали милион пъти, аз съм прекрачила границата... за пореден път. Е, яла съм шамарите.

ебати гадното
все едно чета за сестра си
отвратително хлапе (в тва отношение)
като се върна вкъщи, 2 часа след тва вече съжалявам

[golemiq_korab_minava]

Това е добре и е логично, но говориш вече за един късен период.
Я да поговорим за 8-10-12-годишно дете?

Ще дам пример със себе си. Правя нещо тъпо/грешно, обяснява ми се... ама ми се обяснява така, че се съмнявам някой от вас да е говорил толкова дълго и напоително с родителите си. Обяснява ми се защо е грешно с ЧАСОВЕ. БУКВАЛНО.
Аз отивам и го правя пак. Наказват ме - без компютър, примерно. Изтърпявам си наказанието (нямах по-голяма сестра, която да ме пуска чат-пат тайно) и правя същото. Вкарват нова тактика - карат ме да се чувствам виновна. Това ми държи влага, накрая го правя пак, като вече и лъжа за това. При положение, че първо нашите мразят да ги лъжа, което са казвали милион пъти, аз съм прекрачила границата... за пореден път. Е, яла съм шамарите.
Доста труден тийнейджър бях, честно казано. И съм лъгала нашите, и съм се крила, и ме е било страх да не ме накажат, кофти поведението ми си имаше pattern. Понякога ми е било кофти, че нямахме приятелска връзка. Майка ми казва "Приятели ще имаш много, родители - само двама" и е напълно права. НЯМАШЕ как с тийнейджър като мен да се има приятелски отношения, другата причина е, че изключително лесно се влияех от хората около мен, а когато съучениците ти в 8 клас вече прекарват по цяла нощ навън, което нашите смятат за пълен абсурд, няма как да си доволен, че те ограничават. И са прави. ПЪЛЕН абсурд е, сестра ми е 8.клас и просто бих си изяла ноктите до дъно, ако ми скитори навън до 22-23 часа, камо ли цяла нощ. А лапето е доста по-неподатливо на "модерните течения"... за разлика от мен.

Не си представяйте като бой с колан или нещо такова. Правете разлика между "удрям" и "бия". Истински бой съм яла веднъж, не беше готино, ама си го бях изпросила. И доста иновативни наказания съм имала... в резултат на които в момента подреждам (когато желая) с такава скорост, че свят ще ви се завие

Та, в резултат на всичко това... смятам, че доста готина личност съм се пръкнала Не съм озлобена... имало е моменти, в които съм била, ама... дали е било заради нашите, или заради лудите хормони, един Бог знае. Не само че не съм, а едва сега осъзнавам значимостта на всички усилия, които са били положени с мен. Имам родителите си за изключителен авторитет и стена зад гърба, а особено майка ми е човек, до чието мнение се допитвам изненадващо често дори за самата себе си. Изпитвам нужда да комуникирам с нея. Не всеки ден, не постоянно. Отдавна не ми звъни да ме проверява, защото съм чула същите думи за доверие, които и Анархи. В комплект с "Гледай сега, аз ако до тия години не съм си свършила работата с теб... няма какво повече да направя". Най-редовно наднича във форума и получавам изненадващи съобщения във фейсбук как съм била права за еди-кое-си и колко слаба била аргументацията на еди-кой-си. (Казвала ми е и когато съм грешала, разбира се!)
Достатъчно независима съм обаче, за да не се държа за полата на маминка. В този смисъл... съм в перфектната среда, което пак е някакво проявление на възпитанието ми.

Предполагам, че заключението от цялата работа е, че за пореден път ще ви посъветвам да не бъдете толкова сигурни за ситуации, в които не сте попадали Да си мислиш, че си открил "цялата система с децата" на 15-18 години... е наивно. За 18-ти път го казвам, но е. Да възпиташ парче мръвка до отговорен млад индивид, който е балансирана личност със силни и слаби страни, социални умения... не е лесно. Какво по-добро място да го видите от този форум? Не намеквам нищо, но... огледайте се. Ясно си личи в колко различни семейства ме расли някои от нас. Някои са ги глезили и са им впълпявали, че са центърът на вселената; други страдат от комплекс за малоценност; трети смятат, че насилието от мъж към жена е нещо напълно нормално и необходимо; четвърти са диви феминистки...
А предполагам, че родителите на всички тези деца са тръгнали с нагласата да бъдат "добри родители". Наистина ли сте толкова арогантни да смятате, че сте проумели някакви универсални истини за възпитанието, които те не са?
Универсален метод няма. Няма и точна дефиниция за "добър родител". Родителите са хора, които са натоварени с много тежка задача. Затова нека им простим, когато си изтърват нервите чат-пат. (Не говоря за системни случаи на побой, моля да не ми се вменява това значение на думите.)
Имайте го предвид

Ето....
За това поправих Анки да не се изживява толкова много, защото едно е да искаме друго е да можем и да приложим върху детето. Едни родители не харесват възпитанието на своите си родители и прилагат противоположни методи за гледане на децата си. Въпреки усилията отново не успяват това, което са искали и мислили. Други родители пък обратното, много доволни от начините по който са възпитавани те, ги прилагат същите върху своите деца и не излизат точни схемите..
Да имаш приятелска дружба с децата си е меко казано невъзможно. Не можеш ту да им бъдеш родителска упора и възпитател, ту да падаш на техния малък акъл.. Правете разлика между добри контакти и разговори и приятелски връзки..
А за доверието е според зависи. На 12 е абсурдно да имаш доверие, но и на 16 трябва да има една граница. Умно, възпитано дете може да е, ама не е зрелостник. Ще го обучиш, той ще ти покаже, че разбира и знае кое как, но въпреки всичко - може да се поддаде на нещо. Това не означава, че трябва да го изолираш от света, ами просто да спазва мярка.
И последното, за майка ти и форума показва, че вие имате доста тесни връзки помжеду си и тя като родител много добре разбира с какво се занимаваш и с кого пишеш. При мен не е баш така, срам ме или по-точно не искам майка ми да ми се бърка в личния живот, форумите които посещавам и фацебоок. Ето за това може би и като по-малък, родителите ми се притесняваха и настояваха да гледат с кой си пиша. Аз обаче държах на своето си пространство. Именно така се къса и доверието, ама всеки си иска своето. И да, на 14, 15 не означава, че трябва някой родител да следи детето си кога и какво порно е гледал. хах

[anonymous708973]

И последното, за майка ти и форума показва, че вие имате доста тесни връзки помжеду си и тя като родител много добре разбира с какво се занимаваш и с кого пишеш. При мен не е баш така, срам ме или по-точно не искам майка ми да ми се бърка в личния живот, форумите които посещавам и фацебоок.

И при мен беше така до преди 2 години, примерно. Даже я имам във фейсбук отскоро, и то защото направихме сделка със сестра ми, хаха