Мемоарите на една меланхолия

[anonymous708973]

Ами приеми,че хората сме различни.Едни понякога се носят по течението, а други се опитват да се заблуждават колко всъщност са велики и как целият им живот зависи само и единствено от тях и те си го градят.Ама без ограничения,без страхове.Ако нещо им пречи просто го премазват.Целта оправдава средствата нали така? Няма начин нищо да ги спира понеже иначе ще излезе,че са си завряли главата в задника.Ами аз пък не вярвам,че хората са толкова велики,че да определят баш напълно съдбата си. И отново един съвсем дребен и видимо с нищо не отнасящ се по темата пример,който сега ми е на главата та затова се и сещам за него.Ето споделям съм в темата в споделете например за това,че преди известно време ми излезнаха ечемици дето не заздравяха каквото и да се направи.И аз какво мога да направя.След два дни трябва да се режат.Как да го предотвратя това.Всъщност имам избор.Може да ходя да ми ги махнат, а може и да не ходя.Не са чак такъв проблем.Виж обаче ако ми покриваха очите или операцията беше за нещо,от което зависи животът ми,което пак по никакъв начин нямаше как да предотвратя трябваше задължително да се направи,защото иначе последиците са ясни.В общи линии се отклоних от темата и не знам дали ще ме разбереш особено

Пак се оправдаваш и се опитваш да изкараш тези, които сме по-малко колебаещи се жестоки, за да оправдаеш собствената си слабост.
Не, не съм от тези, за които целта оправдава средствата на всяка цена. Има неща, които ме спират. Има неща, за които се колебая. Ама именно те определят колко силен човек си.

Ама са по-сериозни от някакви си ечемици. В смисъл... сериозен ли си?! Как не те е срам от някви смешни ечемици да стигаш до размисли за живота?
- Махаха ми нокът, когато бях на 5. Със забиване на 5 игли в пръста на 5-годишно детенце и издърпване на нокътя с клещи. Докато бременната ми майка гледаше.
- В 6-ти клас минах през две пълни упойки в рамките на час.
- В 11-ти клас ми вадиха сливици. Е, това е било първият и последният път, в който буквално съм ревала от болка, защото обезболяващите, предвидени да се взимат на всеки 12 часа, спираха да действат след 7-8. И майка ми отново гледаше и плачеше с мен, защото нямаше какво да направи.
- На приятеля ми наскоро му извадиха два мъдреца наведнъж.
- Наскоро гледах как едно момче го шиха без упойка. Вярно, сам пожела, вярно, само едно шевченце беше, обаче ми стана лошо. В момента, в който лекарят извади иглата - моментално ми падна кръвното, черно петно, едвам излязох от стаята и съм сигурна, че вървях на зигзаг. Представи си какво разочарование е за някого, който е искал да бъде лекар... и то хирург. Трябваше ли да седна да мисля за невъзможността да си осъществя далеч не толкова детската мечта? Да мина през снощния си сън; приятел, който е лекар и когото не съм виждала от 2 години; за да стигна до какво ще закусвам утре?
Не. Защото от подобни мисли... пардон, мисловни диарии, няма смисъл.

На фона на всички тези неща не се ли чувстваш някак... виновен, някак жалко, че се оплакваш за пълни глупости? Все едно да седна да мрънкам и да водя драматични мисловни монолози на тема "Защо забравих да си купя шоколад и сега в 12 часа ми се яде, ама нямам", докато има деца по света, които са виждали месо два пъти в живота си, камо ли шоколад. Същото е.

И да - нищо не можеш да направиш, за да предотвратиш появата на ечемици (проблема). Но можеш да направиш много, за да се СПРАВИШ с него. И именно самообладанието, с което го правиш, те определя като човек. Затова те плаши неяснотата - не можеш да действаш ефективно и под напрежение. Искаш нещата да си вървят кротко и спокойно и от теб да не се иска да поемаш рискове и отговорности. Да, има всякакви хора, не само такива като теб и такива, за които "целта оправдава средствата". За не знам кой път - ама нещата рядко са черно-бели. Никога няма да станеш невероятно решителен и дързък, но поне можеш да работиш в тая насока, за да постигнеш прогрес и такива дреболии да не те стряскат.
Щото извинявай, ама когато става дума за физическо здраве, дори няма нужда да теглиш плюсове и минуси. Имаш нужда от операция - правиш я. Много сложно!

Да не ти дава Господ наистина да претегляш плюсове и минуси и да взимаш сложно решение, че не те виждам.