- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Мемоарите на една меланхолия
Предполагам. На база това, което виждам, а именно, че се колебаеш за дреболии.
И пак не загряваш смисъла, не загряваш защо ти ги написах тия неща. Не се меря с теб! Казвам, че това са незначителни дребни физически проблеми. Има хора с толкова по-големи! Хора с наистина сериозни заболявания или недъзи, които всеки ден стават с мисълта, че са непълноценни. Не се ли чувстваш неблагодарен, че на тоя фон седиш и от седмици мрънкаш за ечемици?!
Аз в такива моменти си бия два шамара и си казвам "Я се стегни, пикло вчерашна".
Ама щом си рекъл, ще се мерим. Късметлийка съм, че съм родена нормална. Лекарите са казвали, че ще се родя с напълно нормален разсъдък, но сериозни физически недъзи. Късметлийка съм от ден първи на тая планета. Имам/Имах шум на сърцето. Предпоставки за детски ревматизъм. Перманентно ниско кръвно. Черни петна всеки ден. Кръвоизливи от носа през лятото - два пъти на ден.
Нали...
НИЩО НЕ Е. Защото съм нормална, в края на краищата. Сещам се за тия неща в момента, за да ги дам за пример. Не желая съжаления, не желая мерене на пишки с никого. Не ги мисля дори, не живея с "Ами ако...". Използвам малките препятствия като тренировка за големите. И е доста печеливша стратегия. А отдавна вече не съм на акъла, на който бях преди, когато не се замислях. Сега анализирам и преценям, не оставай с впечатлението, че просто се хвърлям и каквото стане. Така е лесно, така всеки може. Идеята е, че след премислянето и преценянето идва моментът, в който трябва да действаш. И паузата между тия два момента следва да е правопропорционална на проблема. Малък проблем - малка пауза. That simple. Ясно ми е, че не ти идва отвътре. Но се надявам да теб да ти е ясно, че трябва да работиш върху това.
И аз ти казвам, да приемеш, че има всякакви хора. Лично аз за себе си (както ти казах и в другата тема) не приемам мрънкания на някого, при положение, че той сам не иска да си помогне.
Оп,оп,оп започва да набарваш проблема.А защо не ми идва отвътре? Заради неспоменати и споменатите вече факти. А и не знам колко ще е достоверно за деб,но раците обичаме като цяло спокойствието и уюта.А когато например в училището ми идваше отвътре да ме радва Биологията и особено Анатомията си изкарва само 6тици. Веднъж се излигавих и изкарах 4ка за първият срок.Това така ме мотивира,че си скъсах гъза и вторият срок изкарах 6.Та като ме видя учителят колко съм мотивиран ми писа 6 и за годината. Е, по Химия колкото и да си скъсвах гъза за да изкарах по-висока отценка и колкото и да имах силното желание за това се получаваше просто някакво напъване и колкото и да се стараех трудно успявах да вържа 4 особено пък на Биохимия.Та в общи линии и в живота е така.
Ааааа значи стигаме до извода,че човек сам трябва да си помогне.И тогава автоматично се връщаме пак на старата тема с теб защо пък е нужно да споделям на близките ми като така и така сам трябва да си се справя освен ако не ща просто да ми поолекне малко и да падна достатъчно в очите им.Ама пък нямало да съм толкова близък с тях ако не го правя.Големо пък важно.Относно онази тема тя е за мрънкания.Всеки може да си мрънка колкото си има желание и никой не е длъжен да го чете.Може да даде съвет ако иска и до толкова.В някои форуми може и да го блокира и изобщо да не му вижда мненията. Но чак пък да си нарушава цялата душевна хармония няма смисъл,.Не мислиш ли?![]()
Последно редактирано от Niakoitam : 05-07-2014 на 12:38
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!