- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
Аз имам Galaxy Tab3 и Alfa e-tab 2. Разликата, поне за моите дейности и потребности, е че за първото дадох 580 лева, а за второто 200. /Самият таблет беше около 130 лева, но подобрих някои неща и ми излезе 210 лева всичко./
Пантерке, Prestigio може да се намери за около стотина лева. Други евтина са Diva, Privileg. Asus имат прилични таблетчета за цени около 200 лева. Lenovo имат някои добри и някои наистина лоши попадения, като горе-долу с качеството варира и цената. iPad ми се струва добра машинка, но не ми се откъснаха 1500 лева...
Майка ми има Kindle 4, беше около 230 лева, но на мен ми е някак дървен и скучен и изобщо не ми е практичен.
Дано успях и на двете да помогна горе-долу.![]()
Аз съм с Prestigio.
Най-евтините са около 100лв, както DarkEmotionS каза, а по-скъпи от 300-400лв не съм виждала на тази марка. Понеже съм страшно доволна от моя, за някой празник съм планирала да взема за подарък на моя човек, но на него ще му взема e-ink, пак на Prestigio.
Последно прочетох " Ад" на Дан Браун.
Сега съм почнала Властелинът на пръстените, но напредвам бавно само 120 страници за 3 дена.Много е тежка и голяма, и ми е малко трудно да я чета, но пък за сметка на това е много увлекателна.
Paint me a picture of eyes that never see
With flashes of lightning
that burn for only me
хохi, DarkEmotions - благодаря мнооого за споделените мнения. До края на седмицата ще допроуча нещата и ще видим какво ще взема в крайна сметка.
Айде и аз да се впиша.
Прочетох "Не пипай тази книга" на Ян ван Хелсинг и, ами... не трябваше да я пипам. Направо ми стана жал за дърветата, които са били похабени за нея. Да не говорим, че за тия 12лв или там колкото бяха можех да си купя нещо къде-къде по-интересно.
Както и да е. Сега чета "То". Като се има предвид, че на два пъти сънувах клоуна Пениуайз, мисля, че Стивън Кинг си е свършил работата.
Освен това в Сливен има една будка, където се продават книги на старо. За общо 5лв си купих "Стършел" на Етел Войнич (обожавам я, просто трябваше да си я купя, въпреки че съм я чела) и "Земя" на Елин Пелин. Има още няколко книги, които задължително трябва да имам, независимо от това, че съм ги чела вече ("Малкият принц", "Хайка за вълци" на Ивайло Петров, останалите шест книги за Хари Потър и остатъка от 'A Song of Ice and Fire'). Само дето вчера като си пренареждах книгите осъзнах, че вече нямам място... Много тъжно.
Та както и да е. От библиотеката пък си взех "18% сиво" на Захари Карабашлиев, сборник с разкази на Георги Караславов и "Парфюмът" на Патрик Зюскинд. Не съм ги почнала още, чакам първо да си свърша "То".
Аз си купих ''Парфюмът'' в електронен вариант и си стои на виртуалната ми библиотека втора седмица... Ако ме изпревариш, сподели мнение. Рецензиите, които четох, бяха много положителни.![]()
Връчих тържествено на приятеля си да прочете 1000-те страници на "То" - първата му книга на Кинг. Днес и двамата го четохме (той - То, аз - Неизживени спомени) и много се е захласнал и съм много доволна! :Д И той споменава, че е имал кошмари от книгата, хах.
В момента съм зачела "Предимствата да бъдеш аутсайдер", и "Домът на мис Перегрин за чудати деца " също започнах и "Мълчанието на агнетата". Но нещо напоследък, която и книга да зачета нещо не ме грабва и я оставям и я продължавам след доста дълго време.
Някой да предложи нещо на Стивън Кинг или Агата Кристи?
Хаха, защо не ме попита, *по скайпа*.
Щях да ти спестя парите.
По темата:
Чета си... К'во чета. Аз чета над 20 книги на 7мица.![]()
Не мога да си концентрирам специално в една книга. Понеже докато чета една, губя интерес. После отварям друга губя интерес там, връщам се на старата. И така![]()
Последно редактирано от SHPAIdURmeN : 05-25-2014 на 05:29
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Аз прочетох "Неизживени спомени" на чичо ми Стиви. Както винаги, не останах разочарована от книгата. Особено много ме впечатли завършека - специално, начинът по който шерифът се справи с господин Гонт. Няма да ви спойлвам книгата. Няма и да се впускам в огромни разсъждения за езика и стила и, защото всички запознати с Кинг, са наясно с тези подробности.
Единственото, което ме учуди е, че книгата е от 1991-ва година. Мислех, че е по-нова, което ме навежда на мисълта, че трябва да се сдобия с миналогодишните книжки на Кинг. Имам още 2 негови, които лежат на рафта, но за сега мисля да подхвана Oryx and Crake на Маргарет Атууд.
Няколко цитата от Неизживени спомени:
“There were people who lied for gain, people who lied from pain, people who lied simply because the concept of telling the truth was utterly alien to them . . . and then there were people who lied because they were waiting for it to be time to tell the truth.”
“Everyone loves something for nothing...even if it costs everything.”
То моето не беше кошмар... или поне не в истинския смисъл на думата - не беше от онези сънища, от които се будиш изведнъж, потна, изплашена, и сърцето ти бие като парен влак, препускащ с максимална скорост; просто сънувам си аз няккъв рандъм сън и гледам - Пениуайз. Дафък?! Но! Фактът, че съм го сънувала, означава, че съм мислила за книгата, така че...
Стигнах до кулминацията (а.к.а нощта, когато си спомнят за първата ми обща среща с То, или по-точно след като излизат от библиотеката), но реших, че другото ще го оставя за утре, за да го прочета цялото наведнъж.
Между другото, взех си един комикс по разказ на Стивън Кинг. Казва се N. и явно е в няколко части. До колкото разбрах, има и нещо като филм? Или анимационен филм, или не знам, не помня. Още не съм го прочела обаче. Което ми напомня, някой от вас чете ли комикси?
И също така, регистрирах се в goodreads, така че ако някой иска да ме добави - https://www.goodreads.com/user/show/30632605-ria - тва съм ази ;д
^Добавих те :Д
Women and what went on under their collars. Hotness and coldness, coming and going in the strange musky flowery variable-weather country inside their clothes - mysterious, important, uncontrollable. That was his father's take on things. But men's body temperatures were never dealt with; they were never even mentioned, not when he was little, except when his dad said, "Chill out." Why weren't they? Why nothing about hot collars of men? Those smooth, sharp-edged collars with their dark, sulphurous, bristling undersides.
Атууд!
За "не пипай тази книга" може вече да се каже, че ако на някого не му е харесала, значи не я е разбрал. Или не го блазни да мисли, ама да не изгрубявам. Може би не сте я чели в подходящ период от живота си, не сте били в подходящото настроение, защото книгата е един пътне разбирам как на някого може да не са му интересни подобни конспирации
Нямам търпение да я прочета пак (този път до края, че и останалите от поредицата)![]()
За мое щастие. Я прочетох, а както и останалите на Ян Удо Холей книги, точно в подходящия период в живота ми.
Даже, ако не се лъжа ти ми бе препоръчала тази книга
Aко знаеш подобни книги, драсни едно ЛС.
E спор няма... Наистина ти разчупва мисленето върху някои неща от живота.
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Да, "Не пипай тази книга", беше ми много интересна и приемах написаното в нея за истина, като бях в пети клас.
Ужас, имам още книги на тоя вкъщи.
Току що завърших "То". Спи ми се ;д
Може би единството, което не ми хареса, беше (СПОЙЛЕР!) как спаси Мики от пича със спринцовката (забравих му името). Просто цялата история с изпращането на сили и ала-бала ми изглеждаше някак си... не знам. Като онези вълшебни работи, дето се случват в книгите или филмите в последния момент и в които няма абсолютно никаква логика, но се случват, защото главният герой е в опасност. Докато го четох си мислех "Дафък?! Тва отде дойде?!". Не че нещо, Мики ми беше любимият герой, ама просто някак си не ми се връзваше. Точно в този момент си мислех как аз бих завършила книгата: Щях да убия Мики, да пратя другите на майната си долу в каналите и щяха да убият То. Предпоследната глава щеше да завърши с това как те излизат навън, а в последната глава щях да опиша сцената на погребението на Мики и след като всички си тръгват, на надгробната му плоча щеше да е завързано едно цветно балонче.(КРАЙ НА СПОЙЛЕРА!)
И така... утре ще реша коя книга да почна.
Приключих с Oryx and Crake на Атууд. Бях учудена да разбера, че това е първата книга от трилогията и озаглавена MaddAddam Trilogy. Книгата е публикувана 2003-та, а последната част от поредицата била излязла миналата година. Което, needless to say, сграбчи интереса ми и ме накара да потърся останалите две книги, за да си завърша успешно поредицата. Дано имам късмет.
Oryx and Crake, е както нейната друга, прочута книга The Handmaid's Tale, антиутопична книга с много елементи на science fiction. Отново needless to say, досущ като The Handmaid's Tale, Oryx and Crake събудиха в мен чувства на гняв, породен от безпомощност, породена от истина. Истина криеща се зад думите на Атууд. Истина касаеща нашия свят, нашите нрави и чувства. Собствените ни аз.
В началото човек почти нищо не може да разбере за какво става дума, защото описаните събития, лица и предмети са прекалено различни от тези, които познаваме. Нататък в книгата, обаче, всичко се изяснява. Хареса ми фактът, че главните лица на книгата не са непобедими, перфектни или всемогъщи. И намират гибелта си съвсем обикновено. Хареса ми и детайлите около протагониста, Snowman, когото докрая на книгата си го представих като такъв, вместо човек - ефект, който Атууд съм сигурна е искала да постигне.
Атууд засяга актуални теми в книгата си - child porn, slavery, bioengineering and the question of supply and demand concerning the rapid growth of the human population. Надявам се да не се сърдите, че го пиша на английски, предвид фактът, че книгата четох на английски а такива думички/термини/фрази трудно ми идват (вече) на български.
Препоръчвам я. Освен грозните, истински чувства, които поражда, е пълна и с емоции, които са (до някакви степен) чисти и невинни, и дори желани.
Но не е за хора, които четейки такива книги, се ядосват на липсата на свобода, прекалено голямото присъствие на лъжи и несправедливост.
Пуснах по-горе един цитат от книгата. Пускам и следния:
"There is always an element of melancholy involved in sex."
защото смятам, че е изключително верен.
Почвам да чета Параграф 22.
//докато пишех това, трябваше да си служа с гугъл преводач. От английски на български.
Срам ме е от себе си.
^И аз я почнах преди няколко дни, прочетох 33 страници... и не можах да се впусна properly в нея. Сега и давам отново шанс, защото не искам да се връщам към Кинг толкова бързо :Д
Аз чета "Сатанинска Библия". Съвсем откачих вече. Но малко изследователски нюх не вреди, нали така.
Бтв, шокирана съм, че съм съгласна с 9-те гряха на Сатанизма. Шокиращо. Но факт.
9-те сатанински гряха:
Тъпота
Превзетост
Солипсизъм
Самозаблуда
Стадно чувство
Безперспективност
Забрава на минали общоприетости
Противопоказна гордост
Липса на естетика
Но всичко друго е... Има добри разсъждения, правилни неща. Но ако задълбаеш... просто един много ядосан човек е писал тази книга и това е.
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
Пффф, тва е книга като за мен!
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
Прочетох "Ловецът на хвърчила". Хареса ми като цяло, но не съм сигурна дали искам да чета и другите на Х.Х.
Търся си сериал и нова книга![]()