Днес ще ми е тройно критичен ден... Искам да знам... И искам винаги да става на моята. Защо не може, мамка му?! Писна ми от драми, наистина. Искам си го, като преди, да ме тормози, да ме прегръща до задушаване, да ме хваща грубо за задника и да се хили в лицето ми. Не мога да допусна, че е дошъл краят. И то от инат! От моя, от неговия... Ако всичко се оправи, обещавам си, че никога няма да проявявам инат в такива количества. Не, че обвинявам себе си, защото и неговата вина не е никак малка, просто е слаб и не може да се справя с трудностите. Знам, че не е за мен, обаче...липсва ми. Знам, че не е моят подходящ човек, но го искам. Ох, имам нужда да отида на Гребната, без телефон и без мисли. Искам да чувствам онова усещане, че всичко е наред...
I`m trying to make your dreams come true...
Как бе, заради разстоянието ли? Аз мислех, че временно е заминал нанякъде...Първоначално написано от tori
Съсредоточи се върху това. Помисли колко време ще си изгубила (в известен смисъл) накрая, щом вече знаеш, че не е твоят човек.
Аз съм слънчице днес, юху! Ще поучим сега, после ще посетя котенцето, дано операцията мине добре; а след 2 седмици се прибирам! Толкова планове имам!!
Знам го... Но е толкова трудно да се откажеш от някой, с който ти е хубаво. Да, много сме различни и имаме различни планове за бъдещето, но...не знам дали на някой му се е случвало при мисълта, че няма да бъде вече с даден човек, всичко в теб да се свива и да изпитваш панически страх. Не знаех, че съм толкова привързана, докато не видях реалната опасност да се разделим. Единственият проблем при нас е, че виждаме връзката ни по различен начин. Докато на мен ми е необходимо повече внимание и сериозно отношение, той иска просто да се забавляваме, без обяснения и без излишни сериозности. Е, днес ще стане ясно така или иначе... :/
I`m trying to make your dreams come true...
криво ми е, много.не можах да спя даже, мислите ми прехвърчат и се бутат и объркват помежду си..
не знам вселената ли ми го прати, ама е толкова уникално човече, внимателен, изслушващ, в същото време искрен и откровен в мнението си.. и сега като знам, че аз съм една от причините да се чувства зле просто.. полудявам бе!! не си заслужавам, не искам той да страда заради мен, точно затова не исках и да се виждаме наживо! след месец и нещо пак си заминава в англия, не не не може! :сс
хората се влюбват в думи.. за пореден път се убеждавам. не че и аз не съм същата де
Хубаво ще си почина до обяд и после пак. Знам че сама се набутах но ми е толкова убиващо цялото това напрежение ,снощи дори не можах да спя само онези снимки ми бяха в главата .Но се стягам просто трябва да се стегна ако искам да съм най-добрата .
Съвсем не.
Временно си е там, да. Не се разделихме заради това, имам своите причини и не искам да лъжа никого. Вярвам, че постъпих доста човешки спрямо него.
тва е мн яко , мерси
отървал са е
Правилно.
Абе, tori, дано ми простиш любопитството, ама... Как така се отказваш от някой, който обичаш? Или поне по постовете, които четях, така изглеждаше? Може би, защото и аз съм в подобна ситуация и просто се чудя... Когато имаш съмнения, че нещата трябва да приключат, дали не трябва да ги оставиш да бъдат просто съмнения... От инат ли е, от егоизъм ли, или от някакво неопределено вътрешно чувство... Аз се отказах от нещо хубаво без да съм сигурна защо, и сега не знам дали ще мога да си го върна... Късно разбирам, че тия неща трябва да се обмислят добре, не за ден или седмица, защото после доста можеш да съжаляваш...
Съжалявам за намесата, ама ми е емоционално тия дни (и то прекалено емоционално)... :/
I`m trying to make your dreams come true...
Прощавам, хаха. Ами виж сега, аз не се отказвам от някого, когото обичам, а от някого, когото съм обичала. Има голяма разлика. Нали знаеш, че понякога чувствата умират просто? Ей така, от самосебе си. И просто решаваш, че не е нужно да залъгваш себе си, човека до себе си и хората около вас. Понякога нещо те подтиква, някой те подтиква да ги мислиш тия неща. Реално ти не го обичаш тоя човек, нямаш желание да спиш с него или да бъдете двойка, просто той се явява нещо като глътка свеж въздух или по-скоро камъчето, което се е загнездило в обувката ти и те кара да се замислиш над много от нещата, които правиш и като цяло над приоритетите ти. Замисляш се, че „Завинаги“ е фалшиво или непълно спрямо теб и решаваш, че имаш нужда да се отдалечиш или да приключиш тая връзка.
Съмненията би трябвало да ги оставиш малко да поработят, защото в съмнението, в спора със себе си, се ражда истината. По този начин, съмнявайки се в истинността на връзката си, разбираш много неща за себе си. Влюбваш се в себе си един вид. Поне при мен нямаше инат, егоизъм или нещо друго, точно съмненията, причинени от външния фактор обърнаха нещата. Но пък също така не е хубаво в продължение на месеци например да обмисляш, защото губиш времето на човека до себе си. За два месеца примерно може да станат толкова неща, че това време е пропиляно ей така, за простотии.
Последно редактирано от tori : 08-07-2014 на 10:12
Хм... Дано да не си в някакво такова моментно състояние, защото съвсем доскоро четох колко много се обичате... Ама вие сте млади, имате време за всичко...
I`m trying to make your dreams come true...
Показните любовни истории, които отвътре са не толкова любовни. Разочарование.
Има, да.Хм... Дано да не си в някакво такова моментно състояние, защото съвсем доскоро четох колко много се обичате... Ама вие сте млади, имате време за всичко...
Всъщност никак не беше показно, но благодаря щом мислиш така.
Не може ли просто tori да си реши нещо и да го направи, хората постоянно се събират и разделят, това е дневникът, тя само си сподели мислите, успех, иначе, мацка!
Пък на мен ми е притесноно, едно такова нервно, сякаш ще стане нещо кофти, дааано си въобразявам... иии май ще си поспя, яденето се пропуска мдаа
cuz I swear, I don't care ... ;]]
прекъсна ми нетът и ми се изтри проникновения коментар, пдйфглдфгфлдгйфд
ще се опитам да си го възпроизведа по-късно, затова е и този пост.
хубав следобед ви желая!;
Намерих си работаааа,днес беше първият ми работен ден! йеййй!
Йес бе!
maDamn
Абсолютно дрогирана и неадекватна съм в момента. Изобщо от онази случка съм тотално неадекватна. Усещам как ще ми потопи всички гемии днес и просто ще съм я докара точно до там където по-зле не може да стане.
Не мога да повярвам колко усилия направих през последните месеци само за да ми се върне тъпкано. Хората са казали "направи добро, изяж лайно". Мисля, че ужасно дълго време няма да мога да се доверявам на нови познати и приятели. Трябва да се махна от тук възможно най-скоро. Толкова ми се иска да замина при него, където и да е това. Не мисля, че ще изкарам края на бакалавъра тук.
Има точно две неща, за които ми пука и най-вероятно тази година ще се сбогувам и с двете. Толкова чудна картинката никога не е била. Най-милото нещо, което някой ми каза през последната седмица беше, че една приятелка ще ме прибере у тях, ако изтрещя тотално и си хвана пътя към България. Много искам да си хвана пътя, но в България не се връщам, а сега трябва да измисля как за една година сама да събера пари.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Суперско. Щастливо ми е. И много се радвам на новите си взаимоотношения:3
и на приключването на старите още повече <3
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Честито!
он: Това е сигурно първият ден от доста време насам, в който няма за какво да мрънкам. Просто няма за какво да се хвана. А се опитвах.Чувствам се чудесно. Дори няма конкретна причина.
Вече не знам какво съм чувствала/чувствам към него. Обичала съм го, това е сигурно. Давах всичко от себе си да е добре. Убедена съм, че той също ме обичаше и правеше всичко възможно по силите си да съм щастлива. Просто в един момент това спря да е достатъчно условие. И за двама ни. В един момент и двамата поискахме нещо повече. Само дето аз исках едно, а той - друго. Той имаше една представа за връзката си и живота си занапред, а аз - друга. И някъде се разминахме по пътя. Не е ясно къде/кога/защо точно. Знам само, че се случи. И че след толковам много грешки и от моя, и от негова страна, нещата просто бяха обречени. От самото начало. И все някога щеше да приключи, без значение дали след месец, или след година. И все щеше да боли. В момента също боли, но чувството на облекчение надделява, колкото и грозно да звучи. Твърде много гняв/огорчение/разочарование съм натрупала, че да продължа да съм с него и да го обичам, както преди. И е по-добре да е далеч от мен, за да спра да (се) (само)разрушавам. Агония си беше, благодарна съм му, че каза "край". Това не значи обаче, че ще му простя. Простила съм му пред себе си, че не беше до мен, когато имах нужда, че си хвана чукалата и избяга пред първата по-голяма трудност, вместо да се бори, нещо, което е правил и преди, но мислех, че повече няма да се повтори, простила съм му, че ми създаде някаква илюзия в главата за Нас и общите ни планове, около които се въртеше целия ми свят, а Той беше в центъра му, простила съм му, че го достраша да се бори с препятствията, с разстоянието, което ще ни дели оттук нататък, простила съм му всичко. Километрите, които ще ни делят занапред са нищо в сравнение с разстоянието, което ни делеше, когато бяхме един до друг. Простила съм му в някакъв отчаян опит да запазя себе си и да преобразувам гнева си в нещо ползотворно. Но това не значи, че искам да го виждам или да го чувам. Не искам под никаква форма, никога и никъде да имам някакъв контакт с него, защото знам, че пак ще ми се свие корема и ще се разчувствам, ще направя някоя глупост и порочният кръг ще започне отначало.
Имам нужда от време да започна да градя живота си около себе си. Стотици пъти за тази една седмица си хващах телефона и бях на път да му набера номера, стотици пъти започвах съобщения, които не довършвах и не изпращах, стотици пъти отварях чата, но не знаех просто какво да му кажа. И съм благодарна, че тези моменти на откровена лудост минаха бързо преди да направя нещо, което само ще разчовърка раната. А тя тъкмо почна да заздравява.
В момента съм си съсредоточила вниманието върху новите неща, които ме очакват, нямам търпение да започна отначало, изтеглила съм си две готини книги на лаптопа и се скъсвам да гледам филми, които съм си заплюла отдавна. Засега помага.
Станала съм непоносима,отново съм в период, който се повтаря и повтаря, отвратително е.... трябва да търся помощ..... Тежа на себе си, претоварих и някои други околни, сега ще си сърбам попарата.
много сте депресиращи в тази тема https://www.youtube.com/watch?v=52qy_giOjp8
Мен ми е яко. На средата на един от най-тегавите курсове, на които съм попадал досега съм. Имам чувството, че качих левъл
и таз песничка на tim mcmorris е приятна http://youtu.be/VTlXttQL_Yk
последен ден на 16
ти Онази рамщайн ли си или те бъркам?
за втори път те питам, вземи си очила
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
