- Форум
- По малко от всичко
- Политика
- България
Част 2:
- Това, което най-много ядосва хората според мен, е, че в крайна сметка никой не потърси и не понесе отговорност за случилото се. И усещането за безнаказаност се превърна в характеристика на българския преход.
+ Така се роди и икономическата мафия. По механизмите, с които беше осъществена приватизацията. Естествено, трябва да си дадем сметка, че при приватизациите винаги има несправедливост, леко разминаване, защото икономическата ефективност и справедливостта в доста голяма степен се разминават. Затова побеждават хитреците с опит в управлението, с натрупаните контакти в страната и чужбина. Честните хора нямаха шанс.
- Всеобщото убеждение е, че честните хора бяха изхвърлени не само от икономиката, но и от политиката. Оттук и огромното напрежение спрямо политиците в България, във всички тези години на прехода, до ден-днешен. Напрежение и недоверие към хора, които като че ли предпочетоха личния интерес пред обществения и не бяха адекватни на отговорността, която им се гласува.
+ Това е вярно. Хората са напълно прави и не може да им се каже, че това не е така. Точно така е. Политиците станаха собственици, участници в една група, която е собственик на държавното имущество, те го експлоатират, забогатяват за сметка на обикновените хора. Това е положението. Хората не са слепи и затова нямат доверие на т.нар. политическа класа. Вижте, поначало политиката е обществена работа, от най-обществените дейности, с най-обществен характер, с отговорности, изложени още от Аристотел в „Държавата“.
- Оттам идва и самото понятие „политика“, но нашите политици от прехода се отдалечиха от Аристотеловия принцип.
+ Да, и това е истината. Народът ги припозна не като политици, а като интересчии, мошеници, които използват общественото си положение, за да се обогатяват.
- Това ли е голямата вина на българската политика през прехода?
+ Да! Определено. Изкушението се оказа прекалено силно, а държавниците ни – слаби. Поне голяма част от тях. Но точно те направиха най-много за унищожаването на доверието към институциите, на всички нива.
- Ако не се лъжа, в един от предговорите на вашата книга „Фашизмът“ казвате, че цивилизованият преход от една обществена система към друга зависи от степента на политическа култура на съответния народ. В този ред на мисли какво говори българският преход за политическата ни култура?
+ Трябва да се прави разлика между политическа култура и политическа образованост. Политическата култура включва и нравствената страна – честен ли е политикът, действително ли работи според принципите и изискванията на демокрацията, спазва ли демократичните закони. Защото ние имаме не толкова лошо образовани политици, колкото зле оформени в морален план политици. Хора, лишени от чувство за отговорност към обществото. През Възраждането е въпрос на чест, лична и национална чест, да дадеш част от спечелените си пари за обществена кауза – училище, читалище, църква. Това са делата, които остават, а спечелените алтъни не ти вършат работа на оня свят.
- Личното развитие в синхрон с общественото. Защото е практически невъзможно да си истински щастлив в една нещастна среда.
+ Точно така. Но няма кой да го разбере. Сега политикът се хваща да печели от политиката, а не да има богатство и пари, които да дарява на различните звена в обществото, за разните инициативи, които могат да осмислят собствената му среда. Много е различен моралът и в този смисъл и политическата култура е некултурна.
- Което обяснява и натрупаната обществена умора. В емоционално отношение продължавам да смятам, че краят на прехода е далеч. И тази умора е започнала да се изражда в депресия, която бавно ни тласка към национално самоунищожение.
+Има нещо подобно, поне такова усещане има.
- Не просто усещане, а болест. Душевна болест. Когато тя бъде излекувана, тогава ми се струва, че ще завърши и нашият преход. Въпросът е как се лекува национална душевност.
+ Ще се излекува, когато се възстанови справедливостта. Когато започнем наистина да работим последователно в различните звена, в различните обществени структури, когато започнем да обръщаме внимание на факта честен ли е този човек. Вярвам, че в някакъв момент това ще се случи. Адам Михник навремето каза: „Единственото по-лошо от комунизма е посткомунизмът“. Фразата му не впечатлява с изисканост, но пък е вярна. Ние все още сме болни от комунизъм и особено от посткомунизъм. Живеем в епоха на цялостна несправедливост. Но и това ще свърши. Несправедливостта е като лъжата, с къси крака. И ще бъде надбягана.
Последно редактирано от DarkTemplar : 01-30-2015 на 15:20
Welcome to the Jungle...
няма
Експертът по храните д-р Сергей Иванов: Не яжте пилешко!
"Ние на практика не знаем какво е състоянието на месата у нас, защото
не се проверява както трябва. Под такива препарати аз визирам най-вече антибиотиците. Много често ние като независими експерти откриваме антибиотици в пилешкото месо. Това е опасно...
Продължава ли да се влага палмово масло в млечните продукти?
Това разбира се е скандално. Има масла, в които животинската мазнина е едва 15%, всичко друго са примеси и вода. Даже, ако се намери палмова мазнина не е толкова опасно, има и по-опасни мазнини.
Какви например?
Има съмнения, че в някои продукти се слагат индустриални мазнини. Но се надявам те да са малко, защото това би било вече наистина супер скандално."
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=31740
ПП: аурисе, какво мислиш за тая страна на капитализма, щото ти показваш само хубави неща и клипчета с развити технологии?
Последно редактирано от defender : 01-31-2015 на 11:58
Та дядо ми, земеделски стопанин от тези, които допринасяли за благополучието на България, разказваше следното:
“Августовска жега, задух, никаква хладинка, пот отвсякъде се лее, а ние сме на нивата. Жътва е, „ден година храни“, работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи. Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехранимайковци от селото, най-големите калпазани, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата. Те самите се наричаха „комунисти“ понеже щели да „преобръщат“ света: дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше внимание; с една дума – болни хора, ако мързелът е болест! Отвреме-навреме започват да пеят „революционни песни“, и премалелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата. Запомнил съм само припева, а именно: „… да-а-а живей, живей труда!“. Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила! След време същите тези „герои“ се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): „Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на… калпазани!)… с нож и вилица в ръка!“ – така съм я запомнил, истинските думи не помня.
Тия същите станаха управници, тогава запяха друга „песен“: пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха! Успяха за няколко години да разсипят китното ни село. Всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?!
https://angeligdb.wordpress.com/eset...7%D0%BC%D0%B0/
от нета:
"Как, кой, кога и защо си е позволил в държава, където има пенсии по 150 лева да съществува лечение на стойност 200 хиляди, за което се очаква частното лице да заплати от джоба си?!"
ефенди, тия лечения за по 100к евра май се извършват в чужди болници
то и в нашите е соленко ако не си осигурен
Глобализацията, на която е основана пазарната система - е също толкова голяма илюзия, колкото е бил и комунизма. Само че се използва за заличаване на нации, заразлика от комунизма.
От 1992 г. завежда създадения от него Център за развитие на личността HUMANUS, в който група философи, психолози и социолози провеждат изследвания върху проблеми, свързани с човека. През 2009 г. с група ентусиасти създава философското списание ИДЕИ, на което е главен редактор. Работи предимно в областта на психологията и философията. От 2006 г. е един от най-активните български блогъри.
----------------
хахахахаха, приказката дървен философ е измислена за галфони като тоя.
Клишето "дървен философ" най-често се употребява от глупаците, които не могат да проумеят начина на мислене и идеите на по-образованите и интелигентните.
Welcome to the Jungle...
Възможно е, не съм проучвал произхода му. Говоря от лични впечатления. Дай повече инфо откъде произлиза.
Направило ми е впечатление, че в повечето цивилизовани държави философите са на почит. В нашата са обект на подигравки.
Welcome to the Jungle...
Според мен философът е теоретик, който се старае да обясни с помощта на логика и аргументи на пръв поглед необясними факти и тенденции, които засягат хората и съществуването им. Отдава му се почит, защото обикновено притежава силно аналитично и логическо мислене и помага на другите да стигнат до определени общовалидни истини.
Самата наука философия е в основата на много други науки.
Welcome to the Jungle...
Бих му посочил грешката и бих се опитал да го убедя аргументирано, че греши.
Welcome to the Jungle...
80% от домакинствата живеят с доходи под необходимите. Това анализ на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
http://www.dnes.bg/business/2015/01/...-godini.252974
сигурно в началото всички са смятали гениите за дървени философи.
ми не съм "ефенеди" и ся не се прави на дървен философ, за да ме опровергаваш.
макара, че щом вече ме нарече "ефенди" то ти показваш, че си точно това.
да знам, дървената ти философска проекция върху мен
но знам, какво не означава, не означава ника ми.