Какво е пост?

[DoctorSatan666]

Ей, докторе, обясни с простички думи на нас , пигмеите какво си!

Аз съм всичко и нищо. Аз съм всеки и никой. Аз съм един в много, и много в един.

Никога не съм бил и никога няма да бъда - Аз СЪМ само тук и само сега. Сега и завинаги.

[defender]

Аз съм всичко и нищо. Аз съм всеки и никой. Аз съм един в много, и много в един.

Никога не съм бил и никога няма да бъда - Аз СЪМ само тук и само сега. Сега и завинаги.

много добре звучи, само че тялото те ограничава, например като те напъне голяма нужда в автобус на магистралата, тогава като се върнеш в реалния свят спомни си какви си говорил. Иначе ставаш за творец на романтична поезия.

[Pitancho]

Аз съм всичко и нищо. Аз съм всеки и никой. Аз съм един в много, и много в един.

Никога не съм бил и никога няма да бъда - Аз СЪМ само тук и само сега. Сега и завинаги.

Е, те сега ми се изЯсни! ,,Аз съм всичко(щом аз така си мисля, значи е така} и нищо(на практика)... Никога не съм бил и никога няма да бъда(спасен)." Ще си умреш като овца без родословие и история, дето аслъ живее само тук и сега.
,,Аз сам си избрах тази съдба - вечната черна овца''. Това ти е изборът -,,сега и завинаги''. На печелившите - честито!

[DoctorSatan666]

Е, те сега ми се изЯсни!

Aко очакваш прости отговори на сложни въпроси, по-добре спри да задаваш сложни въпроси.


Дефендър беше на прав път в тълкуването, но прибърза да постави казаното само в един смисъл, който той сам си избра. Ти дори не се опита, и направо се хвърли на първото, което ти дойде на ум.

В крайна сметка и двете интерпретации нямаха общо с мен, но пък издадоха много за вас. Дефендър прибързва да оспори всяка мисъл, която той възприема като "фанфарна". За него фанфарна е синоним на горделивост и егоизъм, а дефендърчо обича да си се представя като не-егоистичен и противник на егоистичните хора. Таз реакция всъщност определи и позицията, от която тръгна да тълкува и се пренесе в изобличителния, принизяващ характер на коментара му.
Ти от друга страна, отчаяно се опитваш да ми предадеш образ, в който аз се възприемам като бог, защото само в този мой образ, можеш да разиграеш своя сценарии, където (на практика) съм нищо (но пак под формата на нещо - загубеняк, грешник, дърво без корени, черна овца) - т.е. където съм отрицание на всичко, което смяташ че един човек трябва да е (т.е което смяташ че и ти трябва да си). Липсата на спасение, която ми отреждаш е и това от което сам бягаш, с което винаги се надбягваш, което те отвращава. Ти презираш хората, които не се борят съзнателно за своето спасение, защото това е твоята любима игра - да си играеш на духовно спасяване и извисяване, без никога сам да си спасен или извисен. Но в същото време ги и съжаляваш, защото дълбоко в себе си знаеш че дори и в теб има неща, които не могат да бъдат "спасени". Но шшшшт, това е неудобно за мислене.

Общо взето и двамата споделяте един филм. Разбирането ви за Аз, за вас самите, е изпълнено с усилието, което полагате да (не) бъдете (като) нещо или някой, или по точно казано - идентифицирате се с усилието си да устоите на някакви вътрешни сили. Тази идеализация е необходимост, защото ако няма вътрешни (а и външни сили) с които да се борите, то цялата игра на борба става излишна - а с нея става излишен и най-ценния ви образ за вас самите -образът на борещи се и устояващи. И всичко това е плод на страха да не станете и вие излишни. Този страх поражда всъщност и повечето алтруистични идентификации и личности.

Затова ви казвам че още сте като деца в съзнанието си - защото не можете да понесете да сте излишни, да сте достатъчни на себе си. Филмът на всяко дете е че то винаги е недостатъчно, малко и незначително. Повечето хора така и не израстват над този филм, и продължават да компенсират образа си на недостатъчното дете, като привиждат достатъчност в други, външни неща - пари, любов, власт, Бог, позиции и роли.

Ок, ще ви дам бегла подсказка - това което съм написал, се отнася не само за мен, но и за всички хора.

[defender]

Затова ви казвам че още сте като деца в съзнанието си - защото не можете да понесете да сте излишни, да сте достатъчни на себе си. Филмът на всяко дете е че то винаги е недостатъчно, малко и незначително.

ние знаем, че сме излишни, знаем, че всяко наше стараене е всъщност нашето его, но въпреки това се стараем. Това е все едно да се е стараеш, но да не се надяваш на стараенето си, защото знаеш, че си излишен, но се стараеш. И тук някъде незабилежимо дори за нас се намесва Бог, тази намеса е извън човешката логика, извън този свят и неговите правила и философии, недостижимо.