Ислям

[LoveInfect]

> Намеквайки че липсата на спомен е равносилно на липса на влияние


Споменът е вътрешно отражение на някакво влияние но само в полето на съзнанието/съзнаването, по-конкретно в паметта. Какво обаче за безсъзнаваното? Ако това го съотнесем с животните, като един такъв пример за предразположеност към разумно поведение, без развието на съзнание и мисловна дейност, тогава какъв е резултата от аналогията? Кучето ако му нарежеш хуя, дали ще те заобича повече? А другите хора? Въпреки че аналогията не е точна, то все пак да не забравяме че човешкото поведение в немалка степен си е животинско, за децата в тази възраст още повече. Така че може само да гадаем доколко, но не и да отречем дали има корелация между най-ранните човешки преживявания и тяхното влияние върху по-късното развитие на точно определени елементи в психиката. Ако си мислиш че едно бебе няма достатъчно рефлективна способност за да отрази в себе си това че му режат препуциума, значи си идиот. Спомен няма защото е нямало речник, с който да се конструира мисъл и да се запамети, там където се съдържат спомените с образи-понятия и ситуации. Точно при бебето, където физическата интеракция е определяща за отношението му към външния свят, а физическите усещания заемат по-голямата част от вниманието му, няма как тъкмо болката да не се регистрира и запамети на някакво ниво, макар и несъзнателно.

Аз пък не си спомням как ми дупчиха ушите. Не мисля че ме травмирало или повлияло. Човек се травмира хиляда пъти повече от психологически травми, от колкото физически.
А и ако се замислиш... дребните травми ни помагат да израстнем. Кой се е научил да ходи без да падне нито веднъж?