ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34

[aurissaaaaa]

аве а папагал


брат


а гълташ ли или плюеш ?

[tori]

Хахах, пак ли за аутопсии се говори тука, ве?! :д Аз още не съм влязла такова нещо, но наскоро видях първият си труп, който НЕ беше покрит с дрехи и цветя в ковчег. :ддддд Даже за секунда ми се стори, че жената ми се усмихва. :д Ебаси скапаното въображение.

[Lilanda]

24 страница. Няма как да не се разпиша. :Д

Ами изцепих се. Може би не ме е чул, не ми показва признаци да ме е чул, но не трябваше да се изтървам, дори и така да е. Ако ме е чул и не си променя по никакъв начин държанието, или е много добър актьор, или положението ми не е лошо. :Д

[Fisherman]

Курви,привет.

[гост-06]

Еххх, загубихме мача с Франция. :/// :/// :///
А имахме своите шансове да ги победим още в 4-тия гейм.

Сега да им стискаме палци утре поне бронза да вземат.

[Nonetheless]

Добре бе как можахме да го загубим тоя мач ( Рузие сам ни изнесе направо...
Само дано не завършим пак 4-ти.

[гост-06]

Мисля, че дойде време да пратя и този акаунт в историята. (:
Вече си изпълни предназначението. (:

Пожелавам на всички лека и приятна нощ!

И утре вечер да стискате палци на нашите волейболни национали срещу Италия! (:

[Vanchhh]

Де*ба, бях там. Първите два гейма ги отвяха и все едно ги учеха как се играе волейбол. След това какво стана... То така, закон, не биеш ли 3:0, падаш 2:3... Дано утре вземем бронза.

[Ivaaaaa]

Много е миличко, че остана при мен в това състояние обаче ми е тегаво така и само се стремя да не му дишам в лицето от страх да не го заразя и са притасняам да си духам носа. Силно. Мн ми е болно, брат. Мн : (((((((((((((

[dreamwalker]

Много е миличко, че остана при мен в това състояние обаче ми е тегаво така и само се стремя да не му дишам в лицето от страх да не го заразя и са притасняам да си духам носа. Силно. Мн ми е болно, брат. Мн : (((((((((((((

Оздравявай скоро, Ивааааа.

[jghgh]

сънувам ебасииии интересните сънища последно време, честно ; D

[RiB]

Аре, взех най-трудното... който си е умен, си е умен.

[golemiq_korab_minava]

Аре, взех най-трудното... който си е умен, си е умен.

Бррр. Срига с това огромнл самочувствие - лош номер ще ти изиграе на самия теб, не на другите.

[Lilanda]

Аре, взех най-трудното... който си е умен, си е умен.

-RiB, 2015



ПТ: https://scontent-ams2-1.xx.fbcdn.net...f7&oe=56D26192

[NomNomNom]

Не съм вярвала, че някаква любов може така да ми разкаже играта брутално, а вчера, след като му писах, и той ми разказа играта емоционално отново ( не ми се живееше ) гледахме gone girl и се притесних, защото й съчувствах на мацката през цялото време, после осъзнах, че колегите бяха в шок, и се замислих как такива сценарии са ми минавали през главата, даже понякога съм си мечтаела да се случат ( по обясними причини не съм ги изпълнявала, офц :д )
Съвземам се днес, снощи си помислих, че сега съм свободна да бъда каквато си поискам и си помислих каква искам да стана и какво трябва да направя.

Направих си хималайски чай, много съм доволна.
Утре мисля да направя тренировка за горна част на тялото, защото напоследък само крака/задник правя и кардио, и не мога да си вдигам тежестите за клякането :д
Имаме нов колега, сърбин със сръбски, български и македонски паспорт, с постоянен адрес в словения, говори още немски и английски офц, буквално почти всеки европейски език може да разбере :д
Сглобих си сама стол от икеа.
Свалила съм мазнини към 2кг и съм качила толкоз г/д мм, но трябва да си оптимизирам тренировките и да започна да си глася пред и след тренировъчните хранения, че не им обръщам мн внимание засега.
Махнаха ми бенката, и трябва да попитам медицинско лице как да си сваля конците ( сигурно ще досаждам някоя вечер на калпазанката или фишъра в скайп )
Пък нито ме беше страх, нито ме боля, защото лекарят беше брутааално як, ей така доброволно всеки път ходех на преглед, само дано бенката се окаже доброкачествена :д

И трябва да започна да излизам някъде с хора, и да се отворя към тях, ама все ми се иска първо да си затворя раните и да им придам естетически вид ( душевните и видимите ), и тогава.

[tori]

Ева, отиди на лекар най-добре - ще си сигурна, че е направено как си трябва.

ОН: Добре, леко кривичка, но добре. Мога, нали? Естествено, че мога. Да.

[Fisherman]

Фишъра не е доктор!

[NomNomNom]

Казаха ми, че всяко медицинско лице могло :/ не, че не мога да отида тук до някоя клиника, но просто ми е много интересно как става, много обичам да правя някакви неща, дето не трябва да ги правя.

[aurissaaaaa]

Фишъра е наркотрафикант с диплома!

//ебавам се де да не ми скочиш сега

[NomNomNom]

ахахах, химик

чудя се дали няма в историята на мистър олимпия някой фармацевт или химик

[jghgh]

Не трябва да мисля толкова много, не трябва да мисля толкова много, не трябва да мисля толкова много.

[jghgh]

Номи, гадно ми е като чета това, но от друга страна е красиво когато изпитваме емоции.
Просто времето е това, което заличава всичко, май няма друго за съжаление.. И грижа за себе си, разбира се.

[NomNomNom]

jghgh - красиво е когато разбереш колко можеш да изпитваш, факт ( да не ти е гадно, просто напоследък съм се размрънкала, защото не знам как иначе да се изразя )
Иначе, гледах в интернет, че някои хора с години не забравят, и си мисля, че понякога е защото не водят достатъчно динамичен начин на живот, съответно не им се налага да се променят и желанията, и спомените, не си отиват.- ти как мислиш и какво си чела за раздялата ( знам, че много общ въпрос ти задавам, но драсни каквото ти е на сърцето, ако ще- от личен опит да е :д )

[jghgh]

Нищо не съм чела специфично, знам от психолог че се преживява като загуба (смърт) и съм съгласна, така се изпитва.
Прекалено дългото преживяване може и да е просто някаква вид инфантилност и неспособност да преработваш емоциите си и представите си.

Но няма смисъл да си говорим като психолози или да патологизираме всяко човешко чувство.
Ако нещо е било истинско, нормално е да отнеме повече време, за да бъде преодоляно.
И е хубаво да може да се скърби, да не се заменя емоцията с гняв или апатия и досада.
Все пак човек трябва да може да си позволи да страда, даже е полезно. Веднага след раздяла, воденето на много активен живот като нищо и да е компенсация.
Разбира се, добре е скръбта да не заема цялото внимание на човека, но това важи за всяко едно нещо.

Това не ги пиша от позицията на студент по психология, а просто като човек, а и какво мисля аз.
Признавам си че не съм чела много по темата, но не мисля, че има и смисъл. Понякога нашата дисциплина прекалено теоретизира нещата.
По-важно е да се преживяват нещата, а преживяването е процес и всеки си намира своя начин и "рецепта".


Пп. Предполагам че разнообразяването в ежедневието помага, стига да не е преструваме, че болка няма.

[Ewok]

Какво значи твърде дълго време? Няколко месеца много ли са? :/