Цитирай Първоначално написано от DoctorSatan666 Виж мнението
Чакай сега, ако всяка следваща "вечност" е точно копие на следващата, това не означава ли че няма никакво значение кой какво прави. Доколкото съм разбрал, ти казваш че всеки грях ще се върне, тъй като всяка душа ще се окаже на мястото на всички останали в някоя от следващите вечности. Но това предполага че ние живеем в първата вечност, тоест ние правим съдбата на всички следващи, защото иначе, ако не сме в първата, то значи всичко което се случва е копие на отминала вечност и следователно ничии дела нямат никакво значение и всичко вече е предначертано, а само душите се сменят. Но ако това е първата вечност, то къде отива цялата идея за вечност изобщо? Вечността, както я описваш ти може да е цикъл от вечности, но не може да има първа и последна вечност. А ако няма първа и последна вечност, то тогава коя е онази вечност, която определя какви ще бъдат следващите? Или като казваш че всяка следваща ще е копие на предната, имаш предвид че по-скоро ще е отражение на предната - т.е. каквото се акумулира в предната, това ще се "разгърне" в следващата - т.е. има натрупване във всяка следваща.
проблемът ти е, че бързаш да се изхвърляш но не показваш здрав разум подобно на дефендър

след като е дадено на човека да избира доброто, тогава той ще може да избере него, следователно бъдещето за настоящата вечност предстои да се види (а не като нейното минало, което вече е станало), понеже предстои да се промишлява за него, защото и никой освен истинския Бог не знае какво ще е, тъй като Той никога не разкрива от тази информация на никого, понеже ако някой го/я узнае, в такъв случай това би съсипало възможността за нещо по-добро от вече разкритата предопределена съдба, и именно поради тази причина в библейските писания никъде няма предсказания за бъдещето, но има само предупреждения за онова, което би могло да се случи ако се върши (голяма) неправда/(голямо) беззаконие, затова и е учението на истинския Господ Бог, което ни дава да разберем истината за душата и живота, понеже Той за тази цел и дойде (за) да принесе Себе Си за изкупление на света, и Неговото учение ни дава да разберем, че ако сега не работим за спасение на света, или поне за колкото се може повече човеци, според Неговата правда (тъй като и не е възможно да има друг успешен начин), тогава нито в която и да е от следващите вечности ще се работи така за всеобщо спасение от същите позиции по същото време, така че, миналото е минало, но бъдещето подлежи на определяне, защото човеците могат да работят за нещо по-добро що се отнася до всеобщото спасение, понеже и нямат по-добър избор, тъй като времето непрестанно тече и изтича, без значение с какви мерни единици (ще) се отмерва, с метричните(секунди, минути и пр.) или други, то винаги тече с една и съща скорост, но така досега минаха хилядолетия от грехопадението, и на много хора им се видя, че минава бързо, защото дори в последните си/им дни, изминалите години им се виждаха като един кратък миг, но представи си какво би станало ако всички, благодарение на които досега светът е бил по-добро място за живеене престанат да се трудят за това и оставят всичко на произвола?!, как цялото великолепие на света би пропаднало?!, следователно може, но дори и би било редно, да се работи за подобрение, когато все още не е дошло пълно осигуряване на човеците с изобилен и вечен живот в истинския Господ Бог, и колкото повече човеци се включат в сериозното допринасяне в това отношение, толкова по-добре (ще е) за света, следователно бъдещето зависи от това как човеците (ще) се отнасят към него, като броят на необходимите истински Светии за пълното осъществяване на всеобщо спасение може да бъде под 50 процента от общото население

"нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи. Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори. Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението." Евреи 6: 1-9