Отговор в тема
Здравейте. Отдавна не съм писала тук, но мисля, че най-трудният разговор с родителите ми предстои след няколко седмици. Наричам го ''труден'', защото те никога не са ме разбирали и сега най вече съм пълнолетна и по закон би трябвало да имам личната свобода? Та.. 12 клас съм, от няколко месеца насам си имам приятел, но семейството ми не знае именно, защото са вманиачени в това да ме контролират, да уча, да имам престижна работа, пари и чак тогава да се занимавам с мъже. Разбирам, че е нормално да искат най-доброто за мен, но майка ми откача при мисълта, че може да правя секс, може да излизам по срещи или да си имам приятел. Ами да дойде без да пита и ме е страх от това като разберат, че е 9 години по-голям, че живее в село, но си има средства, заради бизнеса му и не е прост селянин, но те няма да го видят това и директно ще ме нападнат. Искам и лятото да остана при него. Не съм се отказвала да уча и не е казано, че ще се женя, просто искам да се отделя от тях, писна ми спорове и скандали за най-малкото. Наистина ако някой е имал същите проблеми и подобни ситуации, моля да ме посъветва как да си спечеля тази свобода?Благодаря предварително
Ами не знам какво да те посъветвам, тъй като не мога да се поставя на твое място. Имала съм приятели/ки с консервативни родители и да излезеш на глава с тях е почти невъзможно. Повечето се осъзнават тогава, когато се случи нещо с децата им. Според мен седни да поговориш с тях. Смятам, че човек трябва да слуша родителите си, но има някои неща, които те наистина просто не разбират. Ограничавайки те, става още по - зле и ще загубите и малката връзка помежду си, която имате.
"Щастливите хора сигурно не са тези, които имат всичко и най-хубавото, а тези, които извличат най-хубавото от това, което имат. Животът не е въпрос как да преживееш бурята, а как да танцуваш в дъжда!"
Преди една седмица, понеже майка ми прекали с редица глупости като да ми изхвърли дрехите, които на нея не и харесват, според нея с къси гащи ходя като уличница, цяло лято за нея бях ку*ва, понеже излизах като нормален тинейджър с нормален вечерен час 22:00-22:30. Оправих се да излизам наскоро и взех една малка чантичка, за да си сложа портмонето, телефона, ключовете и ми е по-удобна, а тя реши, че отивам на среща, че излизам с момчета. Не може да ме остави една нощ сама у нас. Срам ме е чак да казвам такива случки на мои връстници. Чашата преля, когато за пореден път разбрах, че имам проблеми с яйчниците, а тя го подмина с оправданието, че и тя била така и съм щяла да се оправя.
Наистина оценявам всичко, което правят за мен, но трябва ли да се стига до това да си събера багажа и самодоброволно да ги напусна и да загърбя всички? Натежава ми това, че не ме приемат като отделна личност, а като кукла на конци.
Виждам, че поста е от преди 4 месеца, но все пак ще коментирам ...
Донякъдеее ми е познат проблемът ти ... Аз съм на 18 и все още имам нещо като вечерен час -10. Но тъй като повечето ми приятели са момчетаа и излизайки с тях, мога да седя до колкото поискам навън, стига после да ме изпратят/ закарат до нас ...Но когато излизам с приятелки трябва да съм си в нас наай - късно в 10, което е тъпо ... все пак повечето тогава илизат .... А отностно гаджетата мии ... само един единствен път майка ми ми се набърка и й бях много сърдита, че искаше да се разделя с момчето, но после осъзнах, че тя е била права... опредеееелено не е за мен това момче
Мисля, че просто трябва да седнем и да поговорим с тях, да им обясним, че това не се отразява добре на нас ... ще ни се смеят, ще ни мислят за смотани и т.н.... Ако продължаваме такааа какво ще стане ... ще родим до 1-2 годиниии и чааак тогава ще се осъзнаят, да ни пускат, но тогава ще е твърде късно, тъй като ние ще си имаме наш собствен и различен живот ... Това е ... Стискам палци !
Единственото което мога да ти дам като съвет е ТЪРПЕНИЕ!!
На мен то много ми помогна.
Аз също имах проблеми с родителите ми, понеже приятеля ми е християнин, а аз съм мюсюлманка. Те просто не го приеха този факт и аз вече втора година не им обръщам внимание. Търпението си е търпение. Мълчиш и толкова. Правиш си каквото знаеш, просто на упреци, скандали, заплашвания , закани и т.н - не обръщаш внимание и това е.
Разбира се ако родителите ти са заядливи като моите , ще ти е малко трудно, но се свиква .
Не им обръщаш внимание, не им се ядосваш, не им противоречиш , не се караш с тях.. просто мълчиш и не им обръщаш внимание. След време все по-малко ще ти пука какво говорят зад гърба му.
Наистина ме натъжава мисълта, че не го одобряват, говорят какво ли не против него.
Ти просто трябва да си гледаш щастието
имам 2 въпросаПървоначално написано от ParadiseCity
Единственото което мога да ти дам като съвет е ТЪРПЕНИЕ!!
На мен то много ми помогна.
Аз също имах проблеми с родителите ми, понеже приятеля ми е християнин, а аз съм мюсюлманка. Те просто не го приеха този факт и аз вече втора година не им обръщам внимание. Търпението си е търпение. Мълчиш и толкова. Правиш си каквото знаеш, просто на упреци, скандали, заплашвания , закани и т.н - не обръщаш внимание и това е.
Разбира се ако родителите ти са заядливи като моите , ще ти е малко трудно, но се свиква .
Не им обръщаш внимание, не им се ядосваш, не им противоречиш , не се караш с тях.. просто мълчиш и не им обръщаш внимание. След време все по-малко ще ти пука какво говорят зад гърба му.
Наистина ме натъжава мисълта, че не го одобряват, говорят какво ли не против него.
Ти просто трябва да си гледаш щастието
Ако имате дете какво ще бъде мюсулманче или християнче
Какво значи това че родителите ти говорят зад гърба му? Какво може да се каже за някой християнин зад гарба му :д, че е християнин и е лош ли хахах що за малоумни родители имаш, да не би да те готвят за камикадзе, а какво правят тук обградени от християни, питала ли си ги? Значи мразят всички българи, на база на какво?
Ти откъде знаеш от какво са обградени, в тази държава освен християни и мюсюлмани има и евреи и арменци и други, да те светна малко по въпроса.
да те светна че може би има и мормони и индианци и будисти и хлебарки и плъхове
малоумна ли си
говори ми в проценти
християните са мнозинство, и като казвам мнозинство т.е да кажем 70% и ти казвам че аз евреи не съм виждал през целия си живот значи не съм и общувал с такива, а за целия си живот съм виждал и познавам точно 1 арменец
смятай колко ти е адекватна забележката
оп, забравихме и амишите, 100% ще има поне 1 амиш в страната
Ако не си питал, няма как да разбереш, умник. Кога последно си ходил на църква?
не е точно така
а иначе не съм ходил на църква от както бях лапенце и баба ми докато беше жива ме мъкнеше като кученце да палим свещи
на мен ми беше все тая, и вътрешно бях против защото ми беше нелогично
подчертавам че това чувство го имах още от малък
Да разбирам, че не вярваш, ама въпреки това твърдиш, че си християнин? Ако не вярваш, това не те ли прави атеист? А иначе браво на баба ти, че е успяла да си съхрани вярата в социалистическо време.
значи казвал съм и преди че естествено съм от християнско семейство
впоследствие ми се е развил мозакът до едно нормално ниво и съм решил че това са пълни глупости
Значи според теб християните са интелектуално недоразвити?
Не знам ама евреите са супер добри в концентрацията.
Свободата можеш да я спечелиш, когато започнеш да работиш, а докато те издържат родителите ти, ще трябва да спазваш правилата им. Трудно се излиза на правила с тях, защото те са възпитани по такъв начин, че това е срамно, а то не е. Някои още от 14-годишни си имат гаджета. Друго е, че ти мислят най-доброто, което за теб в този момент е да имаш образование, след което да си намериш работа и да бъдеш самостоятелна в живота.
няма каква свобода да печелишЗдравейте. Отдавна не съм писала тук, но мисля, че най-трудният разговор с родителите ми предстои след няколко седмици. Наричам го ''труден'', защото те никога не са ме разбирали и сега най вече съм пълнолетна и по закон би трябвало да имам личната свобода? Та.. 12 клас съм, от няколко месеца насам си имам приятел, но семейството ми не знае именно, защото са вманиачени в това да ме контролират, да уча, да имам престижна работа, пари и чак тогава да се занимавам с мъже. Разбирам, че е нормално да искат най-доброто за мен, но майка ми откача при мисълта, че може да правя секс, може да излизам по срещи или да си имам приятел. Ами да дойде без да пита и ме е страх от това като разберат, че е 9 години по-голям, че живее в село, но си има средства, заради бизнеса му и не е прост селянин, но те няма да го видят това и директно ще ме нападнат. Искам и лятото да остана при него. Не съм се отказвала да уча и не е казано, че ще се женя, просто искам да се отделя от тях, писна ми спорове и скандали за най-малкото. Наистина ако някой е имал същите проблеми и подобни ситуации, моля да ме посъветва как да си спечеля тази свобода?Благодаря предварително
ти я имаш
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
кръвта която съм виждал винаги е била червенаЕдинственото което мога да ти дам като съвет е ТЪРПЕНИЕ!!
На мен то много ми помогна.
Аз също имах проблеми с родителите ми, понеже приятеля ми е християнин, а аз съм мюсюлманка. Те просто не го приеха този факт и аз вече втора година не им обръщам внимание. Търпението си е търпение. Мълчиш и толкова. Правиш си каквото знаеш, просто на упреци, скандали, заплашвания , закани и т.н - не обръщаш внимание и това е.
Разбира се ако родителите ти са заядливи като моите , ще ти е малко трудно, но се свиква .
Не им обръщаш внимание, не им се ядосваш, не им противоречиш , не се караш с тях.. просто мълчиш и не им обръщаш внимание. След време все по-малко ще ти пука какво говорят зад гърба му.
Наистина ме натъжава мисълта, че не го одобряват, говорят какво ли не против него.
Ти просто трябва да си гледаш щастието
имам една позната която се казва Кадрие викам и баба Кадрие
тя има внучка която пак е с християнин но ми каза че е няма значение какви сме и в двете религии любовта е най-важна щом има любов в нас вярваме в един и същ бог без значение как го наричаме и какви обичаи имаме
накрая допълни че всъщност просто трябва да се обичаме и да сме живи и здрави друго е незначително
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Дори да използва написаното от теб като пример пред родителите си, те пак ще си знаят тяхното. Такива са родителите, тяхната преценка е "най-добра" . Няма да промени нищо според мен. Единствения вариант е да не им обръща внимание. Мълчанието му е цаката.
Заедно сме от 2 години , от 1 година си трая и толкова. Никакви проблеми от 1 година понеже мълча и слушам, не отговарям, гледам си работата, не влизам в споровете.
Авторке колкото повече мълчиш, толкова по-добре.
и с моите не беше лесно като видяха с какво си играяДори да използва написаното от теб като пример пред родителите си, те пак ще си знаят тяхното. Такива са родителите, тяхната преценка е "най-добра" . Няма да промени нищо според мен. Единствения вариант е да не им обръща внимание. Мълчанието му е цаката.
Заедно сме от 2 години , от 1 година си трая и толкова. Никакви проблеми от 1 година понеже мълча и слушам, не отговарям, гледам си работата, не влизам в споровете.
Авторке колкото повече мълчиш, толкова по-добре.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Интересно ми стана
ами със същото от времето когато бях дете
пушки саби пищови и тн
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Чукали се двамаа, в чичоваата слама
Успех!
Ти все пак си на 18 години и можеш да правиш каквото си искаш. И какво като ходиш на срещи с момчета и правиш секс? Това е напълно нормално такъв си е живота. Предполагам някой ден ще искат внуци? И ти ако на 25 (примерно) тръгнеш да си търсиш мъж .. ще ти е малко трудно. А и то си е до време. Щом си го намерила няма какво да се притесняваш. Относно за разликата. Нашите имат 11 години разлика но това не им пречи (е те се разведоха но все пак ..) има хора с много по-голяма разлика. Успех
На 18 си, можеш вече да си намериш горе-долу добре платена работа, следователно можеш да се изнесеш. А след като приятелят ти е финансово осигурен, ще го питаш дали можеш да се преместиш при него докато си намериш някакво апартаментче, със съквартирантка най-добре, за да си делите разходите. После прекъсваш всякакви контакти с ваще, докато не решат да се отнасят с теб като с възрастна.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
