- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
ще сложа край на всичко сега
и надявам се всичко свърши
Последно редактирано от haritov : 01-26-2017 на 20:31
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Не искам да ходя на зъболекаааааррррр...Ако плача, дали зъба ми ще се оправи от само себе си? *надежда* Страх ме еееееее...
Не искааааааааммммммммм.
И ми е супер гнусно и неприятно някой да ми пипа в устата, да ми гледа зъбите и аз да гледам зъби и.... Блаааааахххххх.
И осъзнавам колко ужасно звучи това, казано от човек, борещ се за диплома по мед. професия, който на всичкото отгоре е дърто магаре. АМА ЕЙ ТАКА СИ Е ПЪК!
Вдигни ръка, ако и теб те е страх от зъболекари.
квак
Аз нарочно ходя поне веднъж в годината - за да знам, че всичко е наред и нямам нищо кофти в устата и няма да ме боли нищо. Щото ме е страх адски много. И моя зъболекар, когато/ако ми прави нещо, слага упойка, за да мога да ида пак другия път, защото ако не ми сложи упойка и се гърча, никога повече няма да ида на зъболекар въобще, не само при него. :дд А и има възможност да го набия, когато дойде към нас да се видим, щот сме роднини. :ддд Въобще, намерил си е начин да се грижи за зъбите ми ама мен пак ме е страх.
квак
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
окей, след 5 часа ще разбера дали първия ми семестър в това невероятно вузче е успешен
brace for shitstorm
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
ракши, ти 97 ли си?
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
аз ви бия сичките,не съм бил на зъболекар от 10 години
<a><img></a>
http://www.sportal.bg/news.php?news=646068
ива сигурно се е протъркала
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Ужас, как може да не ходите толкова време?! :о В годината поне два пъти трябва да се ходи на контролни, за да сте сигурни, че нищо ви няма. На мен и един път ми е много ама... пак - по-добре да ида.
он: Аз си казах - ще плача и няма да ме боли зъба. :ддд Иначе точно се наспах, че ми се спеше адски много. Бахти кефа е, мяу. <3 Само където се бях затоплила и сега ми е студено малко. :д Ш се стопля.
И сънувах адски много глупости.
квак
аз си ги гледам сама
доста незадоволителен отговор но
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
тоя изпит започна в 7:30 и излезнах в 15:30, а след мен имаше поне още двама или трима ;д баси. ама съм доволна от резултата, де![]()
чилвам си, пийвам си вино, пея си песни от La La Land и се чудя, кога ще ме покани да пием вино ЗАЕДНО.
ама к'во пък да чакам, аз ще го поканя. или пък няма. ох. НЕ ЗНАМ.
https://www.facebook.com/svoboden.ch...7038632087680/
хехехе, знаем му възможностите в политиката, пък щом в това се смята за най-кадърен, жална му майка на останалото
По едно време се обръщам да видя децата. Един се хванал за главата, друг гледа измъчено, трети направо е легнал на чина в безпомощно състояние. Такова въображение включих, че не е истина. На устния на нищо не ѝ отговорих, даже се заядох малко. Насмете ме едно хубаво и накрая ми казва "5 стига ли ти?" Ако не ми беше гепила химикала на цената на тая петица, щях и да я разцелувам сигурно. Филмът беше, че имам перфектна курсова, 6 на колоквиума, полях си изпита обилно снощи и всички ми казаха, че ще го взема. Единственото, което клонеше към провал, беше фактът, че не знаех абсолютно нищо, а това изравняваше везната. Този малоумен електронен учебник ме отказа, зарязах го и отидох на фестивала с ясната представа, че няма повече време за учене.
И не съжалявам. Беше прекрасна вечер. Бяхме на масата на пианиста. Музикант на световно ниво, а толкова земен, нито капка превзетост. Много си допаднаха с аверката, цяла вечер си говориха за музика, накрая даже я закара до вкъщи. Аз си останах с моята компания, ходихме в бара да правим един запис. Не съм подозирала колко невероятно може да звучи тази песен с аранжимент за духови инструменти. Но все пак, като вземем предвид кой го е разработил... ^_^ Нямаше сайдери, та се наложи да пия бира, а аз мразя бира. Еми, като и той пиеше от моята бутилка, много ми хареса. И се чувствам адски странно, забравила съм какво е да имаш пеперуди в стомаха. Повече от година бях същински камък, отказвах да покажа каквото и да била емоция или да допусна привличане. И изведнъж отново ми завъртяха главата толкова неочаквано... Мамка му, защо винаги тези неща се случват с хора, с които всъщност няма как да се получи нещо дълготрайно и сериозно... Съкровището назова ситуацията ми "яко филм". Обаче е просто мини-сериал, който ще приключи утре вечер. После ще рева на неговото рамо.
I'm too weird to live, but much too rare to die.