ей, толкова е хубаво, че ти пускаш тема
и темата е хубава, това което ти се случва не е толкова лошо, защото вероятно ще отмине

ще шерна какъвто експириънс имам и ти ще си вземеш каквото ти изглежда ОК

дравейте, мили хора. Пускам тема, защото ми се иска да има повече отговори, а и това може би е (надявам се) най-посещавания раздел. За да не кажете, че не съм за него, приемете темата като разсъждение относно любовта към себе си. Любовта е разнородна, знаете. Отново съм в поредната криза на личността. Не казвам, че сте неудачници (но го казвам), но как се справяте с трудните моменти в живота? Истина ли е, че никога не става по-лесно, просто ти ставаш по-силен? става по-лесно според мен - с времето опознаваш себе си, какво наистина искаш и какво наистина е важно. Правиш неща, дето ти докарват куп простотия след това - това наричам "грешки,уроци". Като ги допуснеш, след това не ги допускаш пак, комуникацията се опростявя, по-рядко се вглеждаш в себе си да интернализираш, анализираш и да се томозиш, но минава едно солидно интернализиране, рационализиране на цялата болка, срам или разочарования, докато накрая не ти писне. Всичко може да се рационализира, така много се опознаваш и опознаваш човешката природа, но в един момент решаваш, че предпочиташ да живееш и да изпитваш автентични емоции и до колкото се може - тук и сега. Последното още ми е трудно, ппц деня ми минава и си го изживявам с няколко часа закъснение, като съм си сама, да си изпитам емоциите :Д Как да приема, че не съм най-умната, знаеща, можеща (дори не става дума за това в случая, а за разсеяност, която някой ден ще ми съсипе живота)? Някои хора са така. Аз съм така. Майка ми е така. Ако работя в офиса, на стол седя около 20-30 минути, ако имам среща 1ч, съм полудяла. Разсейва ме всичко. Обаче, две неща съм забелязала - 1. винаги компенсираш - ако се разсейваш много, в един момент компенсираш с добра подготовка. Или с бързо решаване на проблеми и бързо взимане нарешения ( за да поправиш разсейването ). А след време - изолираш разсейващите фактори, запознаваш се с възможностите си и предпочитанията си - например, най-спокойно и концентрирано правя документация в офис, ама като трябва да правя миграции - правя ги у нас, изолирана, или на самия обект. Проверявам параноично по 5 пъти. Показвам на колеги, за санити чек. Големи тъпотии допускам от дребно разсейване, срам ме е, ама възможно най-бързо се извинявам, поправям и след няколко дни ми минава, понякога се присещам, но - както и аз, и ти, и всички хора, имаме силни области, аз се гордея с това, че съм чувствиетелна към хората, знам нуждите им и как да комуникирам, и затова всеки клиент ме препоръчва. И, че мога да изривам кочини, дето никой друг от екипа не пипа, ако ще да ми коства безсъние няколко дни и пълна изолация. Разсеяността - знам си я. Но имам методичност, аналитичен подход и за всяка грешка има план да се поправиКак да приема грешката си? Мои колеги ме убеждават да се стегна с примери на техни провинения, по-сериозни от моето, но не мога. не , не , не се сравянвай с другите и имай високи изисквания към себе си. но не се самообвинявай, просто гледай да научиш от грешката, втори път няма да я допуснеш, или поне ще се справи по-добре с поседствиятаНе знам защо така се вкопчвам в негатива и приемам нещата толкова дълбоко. Дори едно нещо, мъничко и незначително да е, ме срива тотално. Слаб характер ли съм? не, просто си такава, и ще си такава докато не се измориш и да не ти писне. грешките не трябва да те спират да действаш, дай си малко почивка, после ставай бързо, дерзай, като сгрешиш пак - пак така, и ще задобряваш в "живота" Болна, абнормна амбиция, съвест, максимализъм? Как да отмина, забравя, да не се врягам? Ще ми мине ли някога?даа, според мен се изморяваме. и аз се изморявам. е вчера работих 19 часа, за да спася едни колеги, и за да си довърша моите неща, за да изляза в почивка. можех да заеба 1-2 неща, ама не - всичко - и то прецизно в детайл, до 5 сутринта седях. Но това е изключение - все по-рядко ми се случва Чувствам се много зле, сякаш ми липсва крайник. Кого ли лъжа, че не ми пука? Винаги ми е пукало. Патологично много. Може би трябваше да избера друг път с нещо не чак толкова ангажиращо, но съществува ли изобщо такъв, където да няма опция да сгрешиш? каквото и да правиш, ще искаш да е на макс, ако не е ангажиращо - ще хванеш 5 неща едновременно Мразя клишета и знам, че няма безгрешни хора, както бихте казали, но това достатъчен довод ли е, за да си “простиш”? единствения начин да продължиш да живееш, е да приемеш, че грешката се случва. но ти ще си добра, защото знаеш как да поправяш грешките, как да се предпазваш от грешки, грешката не те определя, грешката не означава, че не струваш - означава , че нямаш опит. Всички грешки за мен това означават, липса на опит. Какъв опит имам аз на 24 - тр се радвам, че още съм цяла.

Аа, и още нещо.
Някои хора постоянно се поставяме в ситуации, в които ще се провалим.
Например изпълнение на 2 неща едновременно в кратък срок.
Вместо това, нещата трябва да са едно след друго и да имат достатъчно време. Трябва да си знем границите, да казваме не и да си оставяме достатъчно време, за да не се провалим. Няма смисъл да сме герои и да правим героични постъпки, като можем да си дадем време и да сме доволни от себе си.

Не съм се старала да форматирам и да правя смислен текст, нахвърлях първото, което ми идва да кажа, така че е автентично.

Мисля, че ти си по-перфекционист от мен, аз доста действам и искам всичко да е на макс, и съм се предала, че не всичко е перфектно, ама гледам да е максимално добре ( и поне няколко човека да се впечатлят )