Цитирай Първоначално написано от Ivaaaaa Виж мнението
Мога да съм арогантна колкото си искам. Но пък арогантните хора признават ли грешките си?
Аргументът тук беше, с който не знам дали да се съгласявам, че всичко това е параван, зад който да прикриеш желанието си да говориш за себе си, което пък само по себе си да подчертае, че не се чувстваш зле, но точно обратното - подхранваш самочувствието си.

Няма да ти отговарям на обвиненията, нямам такова желание.
Има хора, които наистина се борят с малоценност, с която ти се подигра, но която противоречиво загатна и в самата тема - как да се справим с откровението, което ни застига, падението на нашите илюзии и грозното лице на истината?
Тема, която за да се разисква, би изискала твърде много от хората, които са преживели това.

Още - как да се справим с идеята, че не сме най-добри, най-можещи и т.н.?
Защото не сме, но реципрочно можем да осъзнаем, че човешкият крак не би стъпил толкова далече, че да бъде най-велик, най-значим. Утеха в смирението.

Както загатнах, това е една викторина на терзаещия се, това не са въпроси от днес за утре, смятам правото на страдащия да бъде приет сериозно и без присмех за свещено - и не съм си позволил да го наруша.
Но това, което си позволих, бе да те нарека преструваща се, защото за мен един поболял от живота човек не би отвръщал така язвително, нито би се държал пренебрежително с другите, а най-вече - не би отговарял на своето признание от поредица грешки, малоценност и тъга по тях, с противоречието, че същевременно той е повече от хората.
Това е ясното разделение на теб от нас, на човека от тълпата, а това разделение следва да стане според страданието, за да се превърнеш в страдащия не трябва собственоръчно да отделиш себе си от масата под предлога, че ти си повече.

Ерго, ти призова мнението на хората, които не искаше да чуеш, побърза да разделиш едните от другите, както би си послужил всеки с някаква власт - а именно тази върху емоционалната инвестиция, която напълни хазната ти за момент, но ти изсипа, лъжейки се, че тук има само зъби, а не подали се ръце.

Не ме интересува, дали ще го прочетеш, дали ще ме мислиш за ненормален и какво ли още не.
Твърде убеден съм, че ти зле разбра естеството и обема на въпроса, който зададе, според което и повече не желая да отразявам мисълта си в тази тема, нито да я насочвам към теб.
Бог прощава и е милосърден, но, смятам, в изстрадалото сърце, гласът му звучи по-силно.