Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Не е точно така, защото когато си още чужд на себе си, християнството е пътя да намериш това себе си (разбира се чрез много себетотричане, защото когато човек се е идентифицирал с егото, то победата над егото изисква много себеотричане - което атеистите либерали, често ненавиждат и че Бог ги потискал, видиш ли) и тогава ти едновременно с това намираш и Бога, защото "себе си" е всъщност това, което е божественото в тебе.

"Царството Божие няма да дойде забелязано, и няма да кажат: ето, тук е, или: на, там е. Понеже ето, Царството Божие вътре във вас е” (Лук. 17:20-21)."
Не мисля че разбираш цитата. Защо себеотричане. Как чрез себеотричане ще намериш нещо, което тъкмо чрез себеотричане си заровил толкова надълбоко, че то се проявява само несъзнателно? Нали тъкмо чрез себеотричане, страх, вина, погнуса, се втълпява на едно дете, че "видиш ли Иванчо, ти не си такъв, това е лошо, грешно, гнусно, и ти трябва да се чувстваш виновен и грешен, когато направиш беля". Нали тъкмо този тип себеотричане е това което формира Егото, като скрива една част от човека от самия него си, заставяики го да се държи по социо-нормативен начин... И тая борба и "победа над егото" е също един такъв атавизъм, само дето сега Егото е лошото, грешното и гнусното, но тая борба е обречена поначало, понеже тя също е проявление на егото, просто под различна форма. И дори и да победиш егото, в ума си, то тая победа е просто поредния триумф на егото, понеже то сега е намерило нова себе-идентификация, но не в лицето на хедонистични наклоности, а в алтруизъм и не-материализъм, с което разликата е нулева. Разликата е само количествена, но не и качествена - Егото като илюзия се храни от само-лъжите и само-магията на Аз-ът, и съвсем не се интересува къде ще намери поле за изява - дали ще е в хедонистични, или алтруистични, християнски ценности и идеали. Християнството не е пътя да намериш себе си, никога не е бил, и никога няма да бъде. Пътя да намериш себе си, винаги си е бил твоя път, понеже е път към тебе, а не към някои друг, и тои винаги се започва и се изминава САМ. Сам се върви към себе си, без Христоси, Хитлери, Лавеици или разни други да те водят за ръчичка. За ръчичка те водят само когато си "малък", в буквален и преносен смисъл. И това е смисъла на цитата - че не ти трябват божества и христоси да те водят към царството Божие, понеже всеки сам е Бог, следователно къде другаде освен вътре във всеки един може да е царството Божие? Но ето че ти казваш - не там е царството божие, а тук, при православието, при еди коя си религия на еди кое си място и се стига оттук, а не оттам, по този начин, а не друг начин, и т.н.