
Първоначално написано от
TrollFactory
Защо всички изглеждат винаги толкова “обединени” от сензации и гласни с недоволството си (защото признайте си, ако жертвата не е известна, на вас няма да ви пука), а през останалото време са толкова апатични и летаргични в живота и всичко, което се случва и по принцип, а не само когато е раздуто от медиите? Колко хора си отидоха от това, което наричате “война по пътищата” и реално нищо не правите по въпроса, по който винаги сте съпричастни (нито спирате да си крате старите коли, нито се трогвате толкова, ако е някоя анонимна жертва, а най-много да си кажете “добрече не съм аз”. И още нещо, което ме втрещява. Повечето хем искат свобода на словото и борба с корупцията, хем постват масово коментари “ще го пуснат”, “родителите му да важни”, “и този случай ще се потули”, което е най-простовато и бездушно афиширане на “не вярвам в системата, даже ще си и трая, но ето и аз изрязявам някакво възмущение”). Може ли толкова тънко и нещастно да се изнизвате (все пак сами се пишете уж като много съпричастни със съболезнователнте си коментари дописани с вашето скромно мнение по въпроса) и измивате съвестта си казвайки си, че “все пак, ако зависи от мен и аз нещо съм направил като съм си оставил мнението, а пък и току-виж ще го видят и мои познати, все пак трябва да поддържам имидж на “нормален/стандартен човек”. Къде сте обаче, както вече казах, когато жертвата е анонимна? Къде сте през другото време, когато децата ви (да предположим, че четат и родители) имат за съученици малки мутри, които са умалени копия на родителите си мутри? Защо тогава не направите нещо по въпроса като покажете нетърпимост към подобно възпитание и се организирате като родителски състав и настоявате от родителите мутри да си озаптят децата? Защото този тип поведение на недосегаемост се гради както се гради всеки друг характер. Щом никой няма против, значи такива характери ще имате наоколо. Като вирусите, които допускате, когато не се достанцирате едни от други и си предавате по ваша вина. Как за това вече се поосъзнахте, че нещата зависят от вас, а за други не можете. Защо дори няма форма на “shaming” за “подобно поведение” въпреки, че уж на филмите и вицовете за мутри се смеехте? Или осъждахте толкова години чалгата? Защо и двете се приеха така добре от вас и вместо да ги изолирате, сега в коментарите си дори се страхувате от тях (“ще го освободят под гаранция”, “нищо няма да стане, то е ясно щом са замесени деца на мутро-властта”...). Та вие дори така толерирате несъзнателно неща като корупция вместо правда! Не е необходимо да правите нещо само веднъж, трябва през целия си живот да отстоявате правото и правата на другите. Да сте нетолерантни към безотговорното възпитание на другите. Да сте безкомпромистни и със себе си даже... Това последното ви е малко трудно, нали? Това е в същината на нещата, а не дали наркотиците са виновни! Отново чрез нещо друго вие сваляте вината от себе си. Вината обаче донякъде е обща, колективна като на общество. Ако във всекидневния си живот вие сте толерантни към случващото се и смятате, че гневът ви в интернет е достатъчен, а през останалото време може да сте мишки, тогава вие си заслужавате много нещата, които просто възприемате като “случващи се”. Знам, че коментарът ми ще разгневи някои хора или ще ме обвинят в популизъм. Но така си стоят нещата и то не само отнесени към конретния случай...