Обич за обичта?

[NambyPamby]

За мен "обич" не е точната дума в случая, по-скоро хармония. Именно, когато човек се чувства добре в кожата си и е в хармония с вътрешното си Аз, се отваря и към света, и се появява онова чувство на загриженост и желание за закрила към околните.
Истинската обич трябва да си е точно такава - да прощава, да се раздава без да очаква поощрение/награда/каквото и да било друго в замяна, да съществува независимо от обстоятелствата и перипетиите, да не мрънка, да не се отказва и да не поставя 1001 условия, за да просъществува. Де факто обаче не е така и много малко хора го умеят това. Всеки от някого зависи, всеки с някого се съобразява, повечето ги мързи за себе си да живеят, камо ли за някой друг, да се борят за любовта си пък съвсем е изключено; тъжното е, че хората имаме супер много критерии какви хора искаме до себе си и често отхвърляме някой, само 'щото не отговаря на някой от тях, а измежду тях всъщност за любовта въобще няма място.

Трябва да си изключително одухотворна и силна личност, да си два пъти повече човек от човеците, за да се раздаваш безспир и да не се изчерпаш в един момент. Много малко хора въобще успяват да си пренебрегнат самолюбието и егото и да направят добро, заради самото добро, и да обичат, заради самата любов, а не 'щото очакват да им се върне.

Това последното го наричам чиста идиотщина, но пък аз съм си и чиста проба егоист, така че какво ли разбирам? Смятам, че е хубаво човек да дава мило и драго за хората, на които държи, смятам, че трябва да се държи дружелюбно и да не тръгва с предубеждения към всеки нов човек, но в никакъв случай да позволява да му се качват на главата. 'Щото, ако въобще настъпва някакво емоционално изхабяване, когато се раздаваш, то е когато го правиш за неправилните хора.

[ICanSeeTheFireBurning]

За мен "обич" не е точната дума в случая, по-скоро хармония. Именно, когато човек се чувства добре в кожата си и е в хармония с вътрешното си Аз, се отваря и към света, и се появява онова чувство на загриженост и желание за закрила към околните.
Истинската обич трябва да си е точно такава - да прощава, да се раздава без да очаква поощрение/награда/каквото и да било друго в замяна, да съществува независимо от обстоятелствата и перипетиите, да не мрънка, да не се отказва и да не поставя 1001 условия, за да просъществува. Де факто обаче не е така и много малко хора го умеят това. Всеки от някого зависи, всеки с някого се съобразява, повечето ги мързи за себе си да живеят, камо ли за някой друг, да се борят за любовта си пък съвсем е изключено; тъжното е, че хората имаме супер много критерии какви хора искаме до себе си и често отхвърляме някой, само 'щото не отговаря на някой от тях, а измежду тях всъщност за любовта въобще няма място.

Трябва да си изключително одухотворна и силна личност, да си два пъти повече човек от човеците, за да се раздаваш безспир и да не се изчерпаш в един момент. Много малко хора въобще успяват да си пренебрегнат самолюбието и егото и да направят добро, заради самото добро, и да обичат, заради самата любов, а не 'щото очакват да им се върне.

Това последното го наричам чиста идиотщина, но пък аз съм си и чиста проба егоист, така че какво ли разбирам? Смятам, че е хубаво човек да дава мило и драго за хората, на които държи, смятам, че трябва да се държи дружелюбно и да не тръгва с предубеждения към всеки нов човек, но в никакъв случай да позволява да му се качват на главата. 'Щото, ако въобще настъпва някакво емоционално изхабяване, когато се раздаваш, то е когато го правиш за неправилните хора.

Аама не съм съгласна. Нуждата да обичаш е толкова естествена и нормална, колкото и нуждата да те обичат. И е естествено, когато даваш любов, да очакваш да ти отвърнат със същото. Да, никой не е длъжен да ти отговори така - но ако искаш някой да те обича, това би могло да стане единствено като първо ти му подариш любовта си. А ако той не я поиска, няма смисъл да продължаваш да му я даваш, понеже любовта била безкористна и не искала нищо в замяна. Такава според мен би трябвало да е единствено любовта на родителя към детето.

А иначе, ако не обичаш себе си, няма как да обичаш и другите. Ако си готов да пожертваш всичко за някого, значи не обичаш нито себе си, нито този някого.