Отзад напред: любовта носи на саможертви. Тва не значи да оставяш да те претрепват от бой или да те тъпчат като личност, да спреш да се развиваш, само 'щото "милото" не одобрявало еди-кво-си, а значи просто да си готов да правиш компромиси(което значи да жертваш малко или много свой каприз, да си готов да отстъпваш понякога) или дори да дариш костен мозък, или единия си бъбрек, за да живее другия.

Любовта не иска нищо в замяна, да. Човекът иска. Иска все признание, поощрение, признателност, благодарност, взаимност - иначе, ако не очакваше, че ще получи все някое от тия неща, пръста не би си мръднал да обърне внимание на околните и да направи нещо за тях.