Харесваме ли нърдовете?

[something]

Да харесвам нърдовете.
От всеки човек има по нещо, което може да се научи. От бройкаджиите, от нърдовете, от кифлите, от емотата, от всички. Независимо от културата, субкултурата, суб-субкултурата и т.н., към която се приписваш.Двама човека може да знаят едно, но да го разбират по различен начин. Точно малките нюанси в хората си струват да се видят/чуят. Може мненията и знанията да са еднакви, може да са коренно различни. Може да те дразни с говора/визията си, може да е твое пълно копие. Винаги си струва да чуеш другия.


офф топик: Представям си, как в един задълбочен разговор за ВСВ, в който хора споделят собственото си мнение за случилото се, x7aZzy, с нейната ЗАДЪЛЖИТЕЛНА основа, се изцепва на висок глас: 1939г.!
Нямам за цел да нападам никого, просто си го представих.

Кое е задължително да се знае? И кой изобщо го определя?
Ако сега кажа, че се наложи да потърся годината в гуугъл? Ако сега кажа, че не мога да се включа в "биологичен" разговор? Това прави ли ме глупав? Прави ли ме "кон с капаци", това че тези неща не са ме вълнували в даден момент?
Клише, но всеки е уникален. Всяко съзнание е различно и определя кое е важно да се запомни и кое не, по различен начин.
Разговорът между двама (или повече) е двустранен процес. Може да е спор, може да е обсъждане, но винаги има какво да научиш от човека срещу теб.
Нямам си хал хабер от биология, ок, кажи ми твоите виждания, научи ме на нещо ново.Ако реша, че ми харесва, ще разширя познанията си и ще имам собствено мнение за нещата. Цял живот човек се учи. Може да не знам нищо по биология, но да искам да науча. Или е по- добре да знам много и да отказвам всяка гледна точка, различна от моята?

Пример: Всеки ден снимаш с фотоапарат(дори и телефон), нали? А знаеш ли принципите на фотографията? Ами ако те попитам дали знаеш правилото на "трите"?
Не те прави глупав, това че не знаеш. Глупав си, когато отказваш да научиш.

Водил съм разговор за фотография с момче, прекарало целия си (макар и кратък) живот на улицата. Момче, което не е стъпвало в училище. Момче, което не знае годината, в която е започнала ВСВ, нито че Обама е президент на Щатите. Същото глупаво, нямащо обща култура дете, гледаше снимките, които му показвах и попиваше жадно всяка моя дума, докато му обяснявах, за напълно непонятно и още по- непотребно за него нещо.
Същия разговор съм опитвал да проведа с човек изкарал 2300 точки на SAT, човек учещ в едно от най- "големите", частни училища в България. Този невероятен и умен човек, с огромна обща култура, отказваше и да чуе за нещо извън неговото полезрение. Отказа да научи нещо просто, дори само за тръпката, от това че си научил нещо ново.
Според мен втория не отстъпва по нищо на първия.

Няма едно мнение по даден въпрос, има много и все различни. Защо тогава "общата култура" трябва да е една, ясно дефинирана и непроменяема?

[w0sh]

Усещам, че в тая тема много ме четкат.

[BrokenInnocence]

Тезата на Номномката издиша. Да кажеш, че вече жените били привлечени от кротки асоциални и затворени заклети геймъри и хакери... аре моля ти се. Винаги жената ще бъде привлечена от силата и мъжествеността. Това твоето е, все едно аз да кажа, че мъжете някога ще бъдат привлечени от дебели грозотии. Много голяма част от мъжете ще предпочетат красива и тъпа, отколкото грозна и умна. А тези, които биха се задоволили с грозна и умна, го правят, само защото не могат да си намерат от другия тип. И не, не разделям жените на 2 типа, а просто давам примери.

Трябва жената да знаеш как да я хванеш, как да я изчукаш, как да я накараш да си го иска, как да я доминираш.

И обясненията тип " ама те са милички, грижовни, и тн." няма лошо един мъж да е такъв, но донякъде. Трябва да знаеш, че има и друга страна и я показва. Да знаеш, че на главата не можеш да му се качиш и да го командваш както си искаш. Да си знаеш границите и да го уважаваш, щото в противен случай ще те прати по дяволите...

Абсолютно съгласна съм. Това е и една от главните причини да не харесвам т.нар. "нърдове" като нещо повече от приятели. Някой по-горе каза, че това, че някое си момче било тихо и срамежливо не означава, че като срещне подходящото момиче не може да прави див и мръсен секс. Сигурно може, но лично за мен едно от най-привлекателните неща в един мъж е увереността, а на повечето (предполагам не всички) от тия момчета им липсва, поне извън WoW. Границата между уверен и нахалник, който не разбира от "Не" е тънка, но я има. Аз не харесвам и мускулести мачовци, които си мислят, че като ми се усмихнат и вече съм им в краката защото блъскат по цял ден във фитнеса, но за мен е изключително важно един мъж да е мъж на място, достатъчно уверен в себе си, за да може да дойде, да ме погледне в очите и да ми каже "Искам те." и ако все пак кажа "Не." да се оттегли с усмивка и да ми пожелае приятна вечер, а не това да му смъкне самочувствието до под нулата и да се свие като охлюв. "Нърдовете" също може да ми го кажат, но докато си го смънкат под носа, гледайки си в краката и сменяйки три нюанса на червеното аз вече ще съм изчезнала, пък ако ще да са богове в леглото.

[DisappointedDreamer]

^Мдам

Confidence is sexy

[x9xgxn]

Кажете, че обичате нърдовете, и ето ти самочувствие.

[Abigoria]

Същия разговор съм опитвал да проведа с човек изкарал 2300 точки на SAT, човек учещ в едно от най- "големите", частни училища в България. Този невероятен и умен човек, с огромна обща култура, отказваше и да чуе за нещо извън неговото полезрение. Отказа да научи нещо просто, дори само за тръпката, от това че си научил нещо ново.
Според мен втория не отстъпва по нищо на първия.

Е сега осени ли те що е то "кон с капаци"?
Цитат от социолог: "Обща култура" означава сборно понятие с представителен характер, което изразява коефициент от знания, съпоставени на база културата на обществото, в неговата цялост и съвкупност.

Като не си специализиран в някоя си област, не си тъп. Но си тъп и ако си съсредоточен в ЕДНА ЕДИНСТВЕНА област, като си нямаш хал хабер за какво иде реч в света около теб.

Отивам да готвя, лека вечер.
Не ме кефите нещо.

[something]

Abigoria съчинение по картинка (в случая цитат) ли беше това ? Да речем, че сборът от знанията на даден човек в една единствена област превъзхожда цялата обща култура на друг ? Пак ли би го определил/а като тъп? Просто има друг подбор на приоритети.
И защо изобщо има нужда някой да е квалифициран като глупав, тъп и производните им?

[Torn]

На всяка тенджера похлупак , някои ги харесват други не . Имам такива приятели и не са нищо по различно от останалите , като изключим , че немога да ги накарам да заговорят момиче ...

[jghgh]

Знаете ли какво.. Вие само обобщавате. И привеждате доста крайни примери (BrokenInnocence). И съдите. И все много знаете.
Като се замисля през живота си, най-добре съм общувала точно с нърдове, сещам се за поне 2ма човека, с които ми беше изключително приятно да комуникирам, защото това не са чак толкова по-различни хора от останалите, като изключим игрите и по-специфичния хумор.
Странно, но по вашите логики значи аз съм страшно грозна, безинтересна и отчаяна личност. А не е така. И човек не избира в кого да се влюби. Много голям респект за Умри и за мненията, които пише, но гледа много едностранчиво на нещата. Според мен истината за живота се корени много дълбоко в дуалността, ин-ян, двойствеността на нещата.
Момчето, с което ми е било най-приятно и от което съм била най-пленена, и все още значи много за мен, не беше от тия яки типове, дето слагат жената на място и пр. И съм се чувствала добре с него. Сигурно ми беше. Имам си афинитет към такива хора, с които ми е сигурно. С които се чувствам Ок, а не на ръба, щото са играчи и видиш ли, не знам си какво.
И тва не значи че не общувам и с нормални, обикновени хора и т.н.
Както и самите "нърдове", много е крайно да се мисли че са заобиколени и те само от такива като тях, крайно е, и не е дотам вярно.
И има и степен на nerdiness, напр., компанията с която движа (хора, с които се чувствам добре и прекрасно) не са по компютрите, имат разностранни интереси, но в някаква степен отговарят на модела, защото се смеят на миймове и всякакви интернет шеги, които, да кажем, обществото което е "нормално" (ако има такава дефиниция) не би схванало.

Не знам. Съжалявам, че така си пиша разбъркано мнението и не е систематизирано и ясно, но не съм спала днес много и ми е мътно в главата.
Искам просто да кажа, че.. не трябва да се мисли крайно, и да се поляризира, и да се привеждат екстремни примери за хората, които са нърдове, както и за хората, които са им почитатели. Човек има различен набор от най-различни приятели, нещата варират. Да хейтвате по "нърдовете" (тъпо ми е да използвам тая дума), само защото си представяте мега неадекватни, напълно затворени в себе си типове, просто е глупаво. Или да се отнасяте пренебрежително към тези, които имат афинитет към по-затворените, "добри", ако щете, момчета, и от това да се правят генерални преценки, псих. профили и т.н.
И обобщението как НЯМА КАК една жена да се влюби в такъв, мъжът мечта е само самоуверен, слагащ на място, не много мил, респектиращ пич. Да, уважавам такива мъже, готини са, и с тях е приятно, но аз си имам друг тип. Аз харесвам интелигентни, приятни и адекватни хора, и бтв, не е казано че всички нърдове са с ниско самочувствие. Аз може да харесвам и творчески личности (това е така!) и когато съм заобиколена с такива всичките първични и примитивни теории за алфа мъжкари, привличане и самци ми се струват просто смешни, защото аз съм по- друг човек, обичам да ми витае главата във въздуха, да философствам, да бъда странна, да общувам със странни хора.
И тия неща за самеца просто не важат. Не отричам, че тези мъже са секси и уверени, просто моите предпочитания включват много по-различен тип мъже.

И бтв, разграничаването ме дразни, защото стават недоразумения. Всеки под нърд си визира своето. А нещата са с големи нюанси, разлики и субективности. Защото зарибен човек, който само цъка УоУ и нищо друго не знае, бие си чекии и не е адекватен на реалността не е приятен, да. Не е и приятен (поне за мен) и фитнес маниака, който само блъска цял ден и се е фиксирал твърде много в една област (фитнеса). Баланс. И двамата са неадекватници. Просто единия в днешното общество има по-големи шансове за успех - не с мен, но с някоя друга жена (фитнес маниака, предполагам.)

[x7aZzy]

Да харесвам нърдовете.
От всеки човек има по нещо, което може да се научи. От бройкаджиите, от нърдовете, от кифлите, от емотата, от всички. Независимо от културата, субкултурата, суб-субкултурата и т.н., към която се приписваш.Двама човека може да знаят едно, но да го разбират по различен начин. Точно малките нюанси в хората си струват да се видят/чуят. Може мненията и знанията да са еднакви, може да са коренно различни. Може да те дразни с говора/визията си, може да е твое пълно копие. Винаги си струва да чуеш другия.

Напълно съм съгласна. Човек се учи докато е жив, от всичко и от всички.

офф топик: Представям си, как в един задълбочен разговор за ВСВ, в който хора споделят собственото си мнение за случилото се, x7aZzy, с нейната ЗАДЪЛЖИТЕЛНА основа, се изцепва на висок глас: 1939г.!
Нямам за цел да нападам никого, просто си го представих.

Радвам се, че има място за мен в твоите "представи". Не си ме обидил по никакъв начин. Но ми се струва, че намекваш как не съм способна да водя "задълбочен разговор". Жалко, ако оставям такова впечатление у околните. Не разбирам само защо реши, че за мен е важно човекът насреща да знае само и единствено датата на избухването на ВСВ. Не искам да издребнявам, но пак ще го повторя, ако не съм била ясна - общата култура е основа за по- нататъшно развитие, а не критерий за интелигентност.

Кое е задължително да се знае? И кой изобщо го определя?
Ако сега кажа, че се наложи да потърся годината в гуугъл? Ако сега кажа, че не мога да се включа в "биологичен" разговор? Това прави ли ме глупав? Прави ли ме "кон с капаци", това че тези неща не са ме вълнували в даден момент?

Ох, пак четете през редовете. Или аз не се изразявам правилно. Отново: Не си глупав, ако не можеш да "водиш биологичен разговор", глупав си, ако твърдиш, че "биологичният разговор" не е значим само защото ТИ не се интересуваш от него. Кон с капаци си, ако не се вълнуваш от нищо, освен от това, което ти е интересно. Тук не казвам, че трябва да се мъчиш да зубриш факти и дати, които са ти скучни, само и само за да впечатлиш някого - за мен умен е този, който е отворен към нови неща, а не да се съсредоточи само в едно или две, и да повтаря как другото не е важно, защото не му било интересно.

Клише, но всеки е уникален. Всяко съзнание е различно и определя кое е важно да се запомни и кое не, по различен начин.

И тук съм съгласна.

Пример: Всеки ден снимаш с фотоапарат(дори и телефон), нали? А знаеш ли принципите на фотографията? Ами ако те попитам дали знаеш правилото на "трите"?
Не те прави глупав, това че не знаеш. Глупав си, когато отказваш да научиш.

Водил съм разговор за фотография с момче, прекарало целия си (макар и кратък) живот на улицата. Момче, което не е стъпвало в училище. Момче, което не знае годината, в която е започнала ВСВ, нито че Обама е президент на Щатите. Същото глупаво, нямащо обща култура дете, гледаше снимките, които му показвах и попиваше жадно всяка моя дума, докато му обяснявах, за напълно непонятно и още по- непотребно за него нещо.
Същия разговор съм опитвал да проведа с човек изкарал 2300 точки на SAT, човек учещ в едно от най- "големите", частни училища в България. Този невероятен и умен човек, с огромна обща култура, отказваше и да чуе за нещо извън неговото полезрение. Отказа да научи нещо просто, дори само за тръпката, от това че си научил нещо ново.
Според мен втория не отстъпва по нищо на първия.

Страхотен пример! Но пропускаш един факт - момчето не е прекарало доброволно живота си на улицата, не само е избрало да не ходи на училище. Затова не знае "годината, в която е започнала ВСВ, нито че Обама е президент на Щатите", а не защото не иска.
За разлика от много други хора (като другото момче със САТ точките), които съвсем съзнателно се "забучват" в нещо си и отричат всичко останало - тези хора за мен са коне с капаци (както и обясних в преден пост).

Няма едно мнение по даден въпрос, има много и все различни. Защо тогава "общата култура" трябва да е една, ясно дефинирана и непроменяема?

Никой не е казал, че общата култура е "една, ясно дефинирана и непроменяема" - точно обратното, почти всяко мнение досега се опитва да каже, че общата култура на индивида зависи от средата, която обитава (примера с иранеца).

И отново ще се повторя - да, общата култура е важна; не, общата култура не е това, което ти е интересно на теб, а това, което става в света (затова се нарича и обща); да, субективно понятие е, но не чак толкова субективно, че да твърдите, че за умен човек не е важно да знае какво е станало през 1939; и да - обществото съди индивида по общата му култура - колкото и да не ви се иска, е така. Не казвам, че е правилно, а че е факт!

[umri]

Уоу, колко само тесногръдо мислите. За сведение, винаги съм имала хубави оценки по история. Сядала съм и съм си учила. Запомнила съм нещата, които са ми привлякли вниманието НА МЕН. Съответно имам познания на самата война в аспектите, които са ме засегнали и са ми били необходими. Знам за биологичните експерименти, за въпросните оръжия, които сам спомена, за концентрационните лагери (благодарение на Ремарк, ако някой тук е чувал въобще за него) и всъщност доста други неща. Това, че не си спомням дата и точна година заличава ли тези познания? Явно за вас - да. Интересно. Някак се изумявам как хората си запечатват списъче с тяхната представа за обща култура и го сервират като точно нейно определение. Ако не съм се интересувала никога досега от точни дати и хронология, няма да ги знам хубаво. Ще имам обща представа. Това не ме прави кръгла 0 по история. Нито маха знанията ми за конкретни събития. Но сигурно, ако някой някъде седне да ви говори за въпросната война в рамките на половин-1 час, накрая ще кажете: Ей, простия, къде ти е годината? Тя е най-важното. Защо? Защото аз така казах. Защото аз това знам. Ок.
Примерът го дадох точно заради това заяждане. Може да важи за всяко, ама абсолютно всяко нещо. За всяка специалност. Ако щете за лития като елемент или за по-важните свойства на медта. Или за това какви лекарства пие човек. Или за името на някой политик, за когото се говори. Все тая какво точно.
Но не, някой във форума е решил, че точно това, което той помни, точно това, което на него му е било важно, е мерител за това какво всеки е длъжен да знае, за да не се води тъп. Изумително е, наистина.

Ето за това говорех в началото. Като човек, който чете супер много и хобитата му варират къде ли не, се считам за човек с висока обща култура. Независимо, че не възприемам това за чак толкова важно. Незнанието на един определен факт, обаче, ме определя според някои хора за "тъпа" или за "човек с ниска обща култура". Защо? Т.е. защо точно този факт? По такива смешни и разбираеми само за вас критерии, отписвате хора, от които могат да се научат много неща.

Както и да е, този спор лека полека става безсмислен. Всеки има право да мисли/съди/възприема другите по каквито критерии той си иска.

Като цяло съм съгласен с теб. Коментарите под този не съм ги чел. Ако горе-долу знаеш кога е войната, например да знаеш приблизително годината, фактите около нея и горе-долу знаеш какво я е причинило, тогава, както аз, така и повечето хора, биха сметнали, че общата ти култура в тази сфера е добра, като се има предвид, че не учиш специалност, която се занимава с подобен тип материя. От друга страна, много грубо ще е, ако някой "обичащ страната си българин" не знае какво е станало 1878. Това е пример за година, която е недопустимо да не бъде знаена. За българина е нормално да не знае какво е станало на 4ти юли 1776, но задължително трябва да знае за 3март 1878. Ти си човек, който смятам, че има добра обща култура от това, което съм прочел, така че не се чувствай засегната.

едит; ЕваЛонгория нешо ми не отговаря на коментара. Чувствам се дълбоко засегнат и с наранени чустфа.

[BrokenInnocence]

Знаете ли какво.. Вие само обобщавате. И привеждате доста крайни примери (BrokenInnocence). И съдите. И все много знаете.
Като се замисля през живота си, най-добре съм общувала точно с нърдове, сещам се за поне 2ма човека, с които ми беше изключително приятно да комуникирам, защото това не са чак толкова по-различни хора от останалите, като изключим игрите и по-специфичния хумор.
Странно, но по вашите логики значи аз съм страшно грозна, безинтересна и отчаяна личност. А не е така. И човек не избира в кого да се влюби. Много голям респект за Умри и за мненията, които пише, но гледа много едностранчиво на нещата. Според мен истината за живота се корени много дълбоко в дуалността, ин-ян, двойствеността на нещата.
Момчето, с което ми е било най-приятно и от което съм била най-пленена, и все още значи много за мен, не беше от тия яки типове, дето слагат жената на място и пр. И съм се чувствала добре с него. Сигурно ми беше. Имам си афинитет към такива хора, с които ми е сигурно. С които се чувствам Ок, а не на ръба, щото са играчи и видиш ли, не знам си какво.
И тва не значи че не общувам и с нормални, обикновени хора и т.н.
Както и самите "нърдове", много е крайно да се мисли че са заобиколени и те само от такива като тях, крайно е, и не е дотам вярно.
И има и степен на nerdiness, напр., компанията с която движа (хора, с които се чувствам добре и прекрасно) не са по компютрите, имат разностранни интереси, но в някаква степен отговарят на модела, защото се смеят на миймове и всякакви интернет шеги, които, да кажем, обществото което е "нормално" (ако има такава дефиниция) не би схванало.

Не знам. Съжалявам, че така си пиша разбъркано мнението и не е систематизирано и ясно, но не съм спала днес много и ми е мътно в главата.
Искам просто да кажа, че.. не трябва да се мисли крайно, и да се поляризира, и да се привеждат екстремни примери за хората, които са нърдове, както и за хората, които са им почитатели. Човек има различен набор от най-различни приятели, нещата варират. Да хейтвате по "нърдовете" (тъпо ми е да използвам тая дума), само защото си представяте мега неадекватни, напълно затворени в себе си типове, просто е глупаво. Или да се отнасяте пренебрежително към тези, които имат афинитет към по-затворените, "добри", ако щете, момчета, и от това да се правят генерални преценки, псих. профили и т.н.
И обобщението как НЯМА КАК една жена да се влюби в такъв, мъжът мечта е само самоуверен, слагащ на място, не много мил, респектиращ пич. Да, уважавам такива мъже, готини са, и с тях е приятно, но аз си имам друг тип. Аз харесвам интелигентни, приятни и адекватни хора, и бтв, не е казано че всички нърдове са с ниско самочувствие. Аз може да харесвам и творчески личности (това е така!) и когато съм заобиколена с такива всичките първични и примитивни теории за алфа мъжкари, привличане и самци ми се струват просто смешни, защото аз съм по- друг човек, обичам да ми витае главата във въздуха, да философствам, да бъда странна, да общувам със странни хора.
И тия неща за самеца просто не важат. Не отричам, че тези мъже са секси и уверени, просто моите предпочитания включват много по-различен тип мъже.

И бтв, разграничаването ме дразни, защото стават недоразумения. Всеки под нърд си визира своето. А нещата са с големи нюанси, разлики и субективности. Защото зарибен човек, който само цъка УоУ и нищо друго не знае, бие си чекии и не е адекватен на реалността не е приятен, да. Не е и приятен (поне за мен) и фитнес маниака, който само блъска цял ден и се е фиксирал твърде много в една област (фитнеса). Баланс. И двамата са неадекватници. Просто единия в днешното общество има по-големи шансове за успех - не с мен, но с някоя друга жена (фитнес маниака, предполагам.)

Давам примери с това, което ми се е случвало на мен. Ти може да си попадала в друга ситуация, аз вадя примерите от собствения си опит. Освен това не съм казала, че са лоши като хора, въпроса беше "Харесвате ли такъв тип мъже?" като... мъже, не като приятели, компания и т.н, отговорът ми е "Не." Не схванах само кое ме прави "много знаеща", това, че не мисля като теб?

[Niakoitam]

Добре, мързеше ме да чета, тогава подкрепям какво казваш

Хайде тогава стискаме си ръцете.
Поздрав с една песничка:
http://vbox7.com/play:6d3ce40e


BrokenInnocence съжалявам че трябва да го кажа,но ти показваш една типична част на много жени,които не знаят какво искат, а после реват че ги използвали мъжете и колко били гадни. Да бил уверен,но не нахален. Да бе. Сърби ли ме или ме боли.Първо и ние мъжете не сме чак такива извънземни същества както някои жени ни обявяват и далеч не владеем четенето на мисли така че дали една жена ни харесва или не само можем да предполагаме.Докъде се опира увереността. Ако някой те хареса и дойде при теб и ти каже: "Мацка искам те!" и ти го харесваш ще е ебати и увереният тип. НО ако ти не го харесваш ще е ебати нахалният тип.Да не говорим и че някои решават и да се правят на леко или повече недостъпни и тази граница, за която говориш отива някъде...на майната си. Да действително ако се поинтересуваш малко от такова момче и не чакаш само на готово някой алфа мъжкар да ти помпа самочувствието с "досадните" си свалки може и да намериш много неща,които ти харесват в даден неуверен тип. Но нали е по лесно някой мен да иска да ме сваля и аз да не трябва да си мръдна пръстта и да се унижавам...нищо че тоя някой често иска само да спи с мен.И после се четат разни теми от рода на имало ли свестни мъже.Ами след време понякога и свестните стават такива,които просто искат да те боднат,защото така и така обектът на желанията им няма да откликне най-вероятно та ще започнат да се хвърлят уверено на посоки. Та така

[BrokenInnocence]

BrokenInnocence съжалявам че трябва да го кажа,но ти показваш една типична част на много жени,които не знаят какво искат, а после реват че ги използвали мъжете и колко били гадни. Да бил уверен,но не нахален. Да бе. Сърби ли ме или ме боли.Първо и ние мъжете не сме чак такива извънземни същества както някои жени ни обявяват и далеч не владеем четенето на мисли така че дали една жена ни харесва или не само можем да предполагаме.Докъде се опира увереността. Ако някой те хареса и дойде при теб и ти каже: "Мацка искам те!" и ти го харесваш ще е ебати и увереният тип. НО ако ти не го харесваш ще е ебати нахалният тип.Да не говорим и че някои решават и да се правят на леко или повече недостъпни и тази граница, за която говориш отива някъде...на майната си. Да действително ако се поинтересуваш малко от такова момче и не чакаш само на готово някой алфа мъжкар да ти помпа самочувствието с "досадните" си свалки може и да намериш много неща,които ти харесват в даден неуверен тип. Но нали е по лесно някой мен да иска да ме сваля и аз да не трябва да си мръдна пръстта и да се унижавам...нищо че тоя някой често иска само да спи с мен.И после се четат разни теми от рода на имало ли свестни мъже.Ами след време понякога и свестните стават такива,които просто искат да те боднат,защото така и така обектът на желанията им няма да откликне най-вероятно та ще започнат да се хвърлят уверено на посоки. Та така

Първо, аз от мъже не съм се оплаквала никога, даже напротив, не веднъж съм казвала, че се чувствам добре и съм изключително доволна от отношенията си с мъжете. Много добре си се разбираме даже. Границата между уверен и нахален е там където, когато аз кажа "Не" момчето ме разбере от първия път, кажем си "Чао" и това е, след като веднъж съм казала "Не", всякакви други продължения и убеждавания ама точно той колко бил страхотен и не съм знаела какво изпускам са нахалство. Освен това, "Но нали е по-лесно някой мен да иска да сваля и аз да не трябва да си мръдна пръстта и да се унижавам" може да важи за повечето жени, които ти познаваш, но в случая много бъркаш. Обичам да правя първата стъпка и не ми е проблем да го правя когато достатъчно харесвам някой. И накрая... свестни мъже има, познавам не малко от тях, самия факт, че си избирам мъжете достатъчно добре, за да не говоря след това колко било гадно мъжкото племе и да... как го каза ти... рева, че нямало свестни, показва, че знам достатъчно добре какво искам. И това не са мъже, които започват с изречението "Вие, жените не знаете какво искате." и смятат това да идат и заговорят някой към когото имат интерес за унижение. Та така...

[callia]

Такаам..
1) Темата е много хубава, защото няма да се изчерпи за 2-3 страници
2) Он топик: ако ми се наложи да избирам м/у двата типа, бих избрала 'нърдовете'. Никога не бих излязла с човек под моето интелектуално ниво, т.е. прост. Мразя нахакани 'мачо' типове. просто са ми противни. Е, нямам предвид като излезем някъде и някой ме нападне, той да си стои мирно в ъгъла и да се прави, че нито чува, нито вижда. Не понасям такива мижитурки. Иначе - по-скоро към това, което ти описваш, не точно златната среда. Ето как бих го описала:
1. Да е мил, добродушен
2. Нямам абсолютно нищо против видеоигрите (И аз цъкал ЦС понякога)
3. Да е романтичен (не като някой извънземен робот, който не знае що е целувка)
4. Да си гледа училището - да е умен. Не да се 'спуква от учене', но да си учи уроците, да взима участие...
5. Не е нужно да е денонощно навън с приятели, но да не е анти-социал
6. Нямам нищо против футбола и изобщо спортовете (стига да не играя аз), но да не е празноглаво футболистче (като един от моя клас)
7. Да обича да чете
8. Да има разнообразни хобита - да е интересен, а не някой, забатачил се в изучаването на молекулярната система на нещо си...

[callia]

Ааа, и още нещо. Всъщност две неща. Трябва да е грамотен. Да не допуска пункт., грам. и правописни грешки. Не знам защо е толкова важно за мне, но просто не понасям неграмотните хора. Сигурно такова ми е възпитанието. Това, че някой е неграмотен, показва, че не е научил българския език. А това е единствено от мързел... и второто: Ако ми каже нещо от типа на 'Пази се! Жена шофьор!' или ми се пр на мн отворен, то...
еми, чао-бао.

[Niakoitam]

BrokenInnocence за теб границата може и да е това...само че други жени са напринципа: "Той трябва първо да се побори за мен ако ме харесва и тогава може би ще съм негова" И когато някой мъж им се връзва и го харесват те са много доволни че се бори за тях и е много решителен.Но пък ако не го харесват или са ядосани че "тоя е много нахален" или си галят самочувствието залъгвайки го. Отгоре на това има и други случаи.Аз лично съм бил свидетел на такъв.Момче и момиче мои съученици.4 години се държаха почти като гаджета.И двамата много печени хора. И когато момчето признава чувствата си на момичето тя се прави че изобщо не знае за какво става на въпрос и на много убидена и разсърдена.Него като го питах след това не пожела да ми каже нищо измъквайки се с репликата: "Ние сме просто приятели и нищо повече".Направих се че му повярвах де.Само дето съученичката ми преди това в едно кафе беше споделила пред мен и една съученичка всичко.От нея чух и следната реплика:"Какви са мъжете.Ти ги мислиш за приятели, а те си имат съвсем други помисли (както казах доста..."приятелски" се държаха).От другата пък страна съм попадал на безброй оплакващи се момичета,включително и тук,който хранят мъжете как са се били превърнали вече в нежният пол и ги било страх да направят първата крачка.Та кое по точно да правим ние за да сте доволни вие? Все няма угодия.Е както казах нямаме свръхспособности и понякога ни е доста трудно да разбираме от намеци тип: "Винаги когато ми е кеф може да го обърна че е просто приятелска закачка"
А това че обичаш да правиш първата стъпка,но когато някой не се притеснява да те заговори си е леко...оксиморон. Нещо като смешен плач например. Рядко човек,който не се притеснява да те заговори и не му пука какво ще си помислиш заради това не би направил и първата крачка.Може би не веднага,но пък ако те харесва...
Оооо да...не са мъже,който започват с изречението "Вие, жените не знаете какво искате.".Много правилно.Не че точно този тип мъже не си го мислят най-много.Просто защо пък е задължително да го споменават на глас и да развалят романтичната обстановка.Пък честно казано често въобще не им пука тъй като живеят за мига и такива неща въобще не ги интересуват.Ако си паснете добре.Ако пък не...какво толкова ще си намерят друга...нали имат уменията и не им пука особено.А ако пък бившата се окаже от жените,които обичат да тичат по гъзовете на тези дето ги тъпчат преминавайки като пътни знаци другите,които се държат добре и ги желаят и се стремят да ги спечелят,но те ги слагат в графа приятел без право на обжалване е още по добре.Нали им помпат самочувствието.И бъди убедена,защото ти го казвам като мъж.Точно голяма част от гореописаните от теб мъже са приели по дефоут факта че жените не знаят какво искат само че добрите манипулатори знаят че за да изглеждат перфектни пред половинките и да няма конфликти по тая тема не трябва изобщо да споменават това.

[MusicalCherry]

Да харесвам нърдовете.
От всеки човек има по нещо, което може да се научи. От бройкаджиите, от нърдовете, от кифлите, от емотата, от всички. Независимо от културата, субкултурата, суб-субкултурата и т.н., към която се приписваш.Двама човека може да знаят едно, но да го разбират по различен начин. Точно малките нюанси в хората си струват да се видят/чуят. Може мненията и знанията да са еднакви, може да са коренно различни. Може да те дразни с говора/визията си, може да е твое пълно копие. Винаги си струва да чуеш другия.


офф топик: Представям си, как в един задълбочен разговор за ВСВ, в който хора споделят собственото си мнение за случилото се, x7aZzy, с нейната ЗАДЪЛЖИТЕЛНА основа, се изцепва на висок глас: 1939г.!
Нямам за цел да нападам никого, просто си го представих.

Кое е задължително да се знае? И кой изобщо го определя?
Ако сега кажа, че се наложи да потърся годината в гуугъл? Ако сега кажа, че не мога да се включа в "биологичен" разговор? Това прави ли ме глупав? Прави ли ме "кон с капаци", това че тези неща не са ме вълнували в даден момент?
Клише, но всеки е уникален. Всяко съзнание е различно и определя кое е важно да се запомни и кое не, по различен начин.
Разговорът между двама (или повече) е двустранен процес. Може да е спор, може да е обсъждане, но винаги има какво да научиш от човека срещу теб.
Нямам си хал хабер от биология, ок, кажи ми твоите виждания, научи ме на нещо ново.Ако реша, че ми харесва, ще разширя познанията си и ще имам собствено мнение за нещата. Цял живот човек се учи. Може да не знам нищо по биология, но да искам да науча. Или е по- добре да знам много и да отказвам всяка гледна точка, различна от моята?

Пример: Всеки ден снимаш с фотоапарат(дори и телефон), нали? А знаеш ли принципите на фотографията? Ами ако те попитам дали знаеш правилото на "трите"?
Не те прави глупав, това че не знаеш. Глупав си, когато отказваш да научиш.

Водил съм разговор за фотография с момче, прекарало целия си (макар и кратък) живот на улицата. Момче, което не е стъпвало в училище. Момче, което не знае годината, в която е започнала ВСВ, нито че Обама е президент на Щатите. Същото глупаво, нямащо обща култура дете, гледаше снимките, които му показвах и попиваше жадно всяка моя дума, докато му обяснявах, за напълно непонятно и още по- непотребно за него нещо.
Същия разговор съм опитвал да проведа с човек изкарал 2300 точки на SAT, човек учещ в едно от най- "големите", частни училища в България. Този невероятен и умен човек, с огромна обща култура, отказваше и да чуе за нещо извън неговото полезрение. Отказа да научи нещо просто, дори само за тръпката, от това че си научил нещо ново.
Според мен втория не отстъпва по нищо на първия.

Няма едно мнение по даден въпрос, има много и все различни. Защо тогава "общата култура" трябва да е една, ясно дефинирана и непроменяема?

Изключително много ми хареса твоето мнение и съм почти напълно съгласна с теб. Човек цял живот се учи, и няма нещо, което да му е в излишък, но друг е въпроса дали има желание или предпочита да не се занимава с "ненужна информация".

[BlizeR]

Има разлика между "зубър" и "нърд"

[x7aZzy]

BrokenInnocence за теб границата може и да е това...само че други жени са напринципа: "Той трябва първо да се побори за мен ако ме харесва и тогава може би ще съм негова" И когато някой мъж им се връзва и го харесват те са много доволни че се бори за тях и е много решителен.Но пък ако не го харесват или са ядосани че "тоя е много нахален" или си галят самочувствието залъгвайки го.

Аз мисля, че всеки трябва малко или много да се бори (каквото и да разбирате под това) за човека, когото харесва. Харесва ми, когато мъжът се опитва да спечели вниманието ми. Но нямам нищо против и аз да направя първата крачка.
И съм съгласна с BrokenInnocence:

Границата между уверен и нахален е там където, когато аз кажа "Не" момчето ме разбере от първия път

[Niakoitam]

x7aZzy малко че даже и в повече за точно около 5 реда сама си противоречиш.Първо казваш че всеки малко или много трябва да се бори за човека, който харесва и след това слагаш цитат на BrokenInnocence че границата между уверен и нахален е когато тя каже НЕ и момчето не разбере от първият път и даже си съгласна.
Кое по точно? Да се бори малко или много за човека,който харесва или да се отдръпне при първото НЕ. Тук малко сихронизацията ви се губи. Или да се опитва да чете мисли за да разбере когато момичето казва НЕ като Не нищо няма да се получи или като Не, но ако пък се побориш за мен защо пък не. И винаги ако момчето налучка или не ще е егати увереният или пък егати нахалният тип.
А иначе за теб от една друга тема видях че притежаваш едно качество,което доста жени го притежават за съжаление. Не го казвам с лоши чувства и изобщо не ми е целта да те обидя. Това качество се казва жив мазохизъм, но все пак е разбираемо ако приемем за пълна истина теориите на Дарвин и погледнем как при животните женската допуска само най-силният и наперен мъжки да я оплоди и след това догодина пак.Явно хората не сме се отдалечили толкова много от тях. По лошото е че при много жени,които са предимно от по нерешителните този жив мазохизъм прераства и в нещо като Стокхолмски синдром или с други думи казано неистовото желание на жертвата да седи или да тича по гъза на своя насилник.А иначе и на мен вече взима да ми писва.Вчера една 16-17 годишна дето даже и не се познаваме добре реши да ме изкарва големият тъпак незнайно защо (така и не разбрах) и да ми се катери по главата и набързо я пратих да ходи да си изкарва "доброто" настроение на някой друг

[Thrombocyte]

Егоцентричността ми по default прави мненията ви грешни, затова и не си губих времето да ги чета.
Падам си по затворени момичета, така наречените нърдове, само и единствено ако изглеждат добре. По-склонен съм да поддържам продължителна връзка, съответстваща с този раздел с нърд, отколкото с момиче тип "чалга-певачка"(към тях понякога бивам привличан единствено сексуално).

[x7aZzy]

Съжалявам, ако не съм била ясна. Идеята ми беше, ако харесваш някого, да му го покажеш по един или друг начин. А не да стоиш пред компютъра и да пускаш теми "Харесва ли ме?", да се самосъжаляваш и да мрънкаш защо, за Бога, не ти обръща внимание. Никой не може да чете мисли. Живота не би бил толкова сложен, ако хората казват какво чувстват, а не очакват другите да "се усетят". В контекста на твоето мнение поне аз така разбрах "поборването" за момиче.
А за границата между нахален и уверен - пак цитирам BrokenInnocence

Границата между уверен и нахален е там където, когато аз кажа "Не" момчето ме разбере от първия път

По лошото е че при много жени,които са предимно от по нерешителните този жив мазохизъм прераства и в нещо като Стокхолмски синдром или с други думи казано неистовото желание на жертвата да седи или да тича по гъза на своя насилник.

Мазохистка може и да съм, но за мъж не съм се унизявала - стойностните жени не страдат от Стокхолмски синдром. Признавам си, падам си по силни и наперени, но също така по умни и самостоятелни, организирани и амбициозни. Едното не изключва другото. С мъжете, с които съм била, никога не съм се чувствала "жертва".

[Niakoitam]

Ами и аз попринцип съм за това. Както се казва: "Право куме у очи". Само дето има едно огромно НО и теорията си е теория, а практиката практика. Първо-много жени имат навика да се правят на адски недоразбрали и да те карат да си мислиш че си мислят че всичко,което лети се яде.Второ-имат навика да се отдръпват ако някой им разкрие чувствата си пък да не говорим ако е малко по напорист и фразата: "Нека да си останем само приятели" е просто за заблуда на "противника". В повечето случай нямат особени намерение да си остават просто приятели. Трето-правенето на убидени,разправиите,присме хът.Четвърто-много жени имат навика да използват даден мъж дори и да не споделят чувствата му, а просто за техен си интерес. Пето-понякога се получава едно размотаване и разиграване,защото много, много и те незнаят какво искат-един ден харесват мъжа, а надругият ден не и обратно.Та така. Не е само: "Когато казвам НЕ."

Впрочем в една друга тема се зачетох в ника ти и малко трудно го разчетох. Но щом прочетох "екстази" незанайно защо в главата ми се завъртяха асоциации че си падаш по силни и наперени мъже. Обаче всъщност съм се замислял нещо. В една мисъл се казва: "Противоположностите се привличат". Обяснявам си го с това че често хората търсят в половинката си качества,който те не притежават.Та оттам ми става чудно.Ако ти си от по-силните и по наперените и търсиш мъж,който е от по силните и наперените как се получава като два остри камъка брашно не мелят и за какво ти е притрябвал силен и наперен? Може би да те защитава от мъжете,които те дразнят например. Но как успявате да се погодите? Всъщност ти каза че трудно щом си сама.Относно останалите неща дето изброи: умни, самостоятелни, органзирани и амбициозни.. Човек винаги може да се промени според дадени условия,който не са му наложени отгоре. Ето например аз. Попринцип съм доста скромен, което често ми пречи да се изказвам по подобен начин, но все пак имам претенциите че съм умен дори повече от някои хора макар че това като всяко едно нещо е относително,защото може аз да знам неща,който като ги заговоря на някой да ме гледа като индианец в пишеща машина, но пък може и да стане обратното.Все пак претендирам че имам и доста добра обща култура.Самостоятелен-не съм...въпреки че понякога страшно ми се иска,но може би ми пречи това че не съм от най-смелите хора, организиран-гледам да държа на думата си и да спазвам обещанията си.Обичам организацията макар че не съм голям организатор, но пък явно просто не съм се пробвал все пак.Преди време реших просто да помогна на едно момиче да организира сбирката на випуска и за малко аз да излезна виновен че съм я развалил пък накрая всички ми благодаряха че аз съм я бил организирал. Та знам ли...като се замисля може и да се справя с организираността,като изключа себе си,защо в мен я имам,въпреки че никога не съм се славел като лидер. По-скоро съм бил по близо до позицията на аусайдера някога пък може и сега да съм по далеч,но не и чак толкова. Амбициозен-какви амбиции при липсата на смелост да си извоювам самостоятелността. Може би по-скоро мечти. Та така.

[babity]

Нърдовете са подходящи за по- пораснали момиченца, чиито биологичен часовник започва да тиктака. На мен нърдчетата ми задоволяват майчинските инстинкти. За кратко ме карат да се чувствам много силна и независима, защото ми позволяват да ги скрия под крилото си. И след като мине това малко... започват да ме отвращават. Мразя пасивността и не искам повече да съм такава, следователно не искам и такива хора около себе си. Ако е затворен в себе си и вглъбен в собствените си неща, няма да ми създава среда за здравословна конкуренция и няма да ме стимулира да се развивам. Пък и в някои аспекти предпочитам да доминират над мен, а такъв човек надали ще успее. В крайна сметка типизирането няма никакво значение. Когато някой си пада по теб или ти по него, това в какво етикетче ще му сложиш, ще е най - малко влияещия фактор.