
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Помиярите
Значи,аз мога да споделя личния си опит с уличните и домашните кучета.Имах куче преди няколко години.В последните години от живота си,ме ухапа няколко пъти.Не съм го удряла или тормозила по никакъв начин(не само него,а нито едно животно-никога!,но беше развило някакви териториални инстинкти вкъщи явно,и единия път ме ухапа просто когато отидох в кухнята да си взема ядене,защото явно го е сметнало за ''свое''.Не го изхвърлихме в крайна сметка,заведохме го на село и там прабаба ми го хранеше докато почина.А доколкото уличните- и те са ме нападали много пъти,но за щастие не са успявали да ме нахапят (чист късмет,че имаше хора около мен,които да ми помогнат).В квартала ми има глутници от по 20 кучета,които бабичките ги хранят пред блока ми и са развили и те инстинкти за територия и са много опасни,но никой не прави нищо по въпроса.Ако ги обичаха толкова тия бабки-да си ги вземат у тях.Отделен въпрос е,че чак им готвят тенджери с манджи,и дават сумати пари за това,с които може да помогнат на доста по важните ,според мен,и също гладни и бездомни хора в милата ни родина.
Аз съм за евтаназията на тези животни,не искам да ме е страх за живота ми,когато излизам от вкъщи,не искам и други хора да са осакатявани и убивани от глутници.Не смятам,че кучешкия живот е по-ценен от моя или от всеки друг човешки и всеки,който мисли обратното-ако някое куче беше нахапало вас или ваш близък (и не дай боже човекът почине от това,примерно) нямаше да мислите така.И не мислите ли,че парите,които се дават за тези приюти могат да отидат в помощ на хората?Има толкова бедни..
Последно редактирано от dami666 : 06-21-2012 на 18:34
Believe in yourself.
Ох, вместо да се нападате един друг с арументите "Те не са избрали да живеят на улицата" по-добре погледнете фактите. Да, проблемът е тръгнал от хората, но вредата вече е нанесена и нищо не може да се направи. Кучета има навсякъде. Приюти никакви. За сметка на това всеки ден нови и нови вести за нанесени щети върху хора. Май-май ни остава единствения рационален и правилен изход. Мисля, че всички се досещате за какво става дума.
Проблемът го има. Откъде е тръднал няма значение. Трябва да се мисли за премахването му. Решението е едно. Гадно е, даже прекалено, но в България сме опрели до това да избираме между нашия живот и животът на бездомните кучета. Те нямат разум и всеки, който избере кучето, за мен е толкова безразсъден колкото него. Животните не са виновни, но за съжаление трябва все някой да пострада, за да се реши проблемът веднъж завинаги.