Какво мислите???

[Chacho]

Ясно ми е, че не се разбират. Сега гледам третия епизод от The Fabric of the Cosmos и там е засегнат този въпрос.

Аз обаче все още не разбирам някои неща. Кой точно елемент от квантовата механика противоречи на теорията, че минало, настояще и бъдеще могат да съществуват едновременно? Как по-точно отношението на принципа на неопределеност на Хайзенбърг спрямо времето е в противоречие с представената теория?

Предполагам си гледал и третия епизод от гореспоменатата поредица. Отново имаше нещо, което не ми стана ясно. Споменават, че машината на Клаузър измерва хиляди двойки сплетени частици и ги сравнява. Резултатът от експеримента бил, че: "квантовата механика е правилна дори в най-странните ситуации".
Само че позицията на Айнщайн била, че спинът на две частици е определен още при разделянето им и следователно преди измерването.
На Бор пък, че измерването дефинира състоянието на спина.
Как обаче са открили, че Айнщайн греши след като въпросната машина все пак също измерва частиците?

След като си бъдещ математик вероятно отговорите ти изглеждат очевидни, обаче аз явно изпитвам трудност спрямо разбирането на точно тези физични въпроси.

Доколкото съм информиран според двете теории времепространството е различно. В света на квантовата механика времепространството е хаотично и грапаво, в теорията на относителността е нагънато, но гладко и причината била Хайзенбърг. Не съм много добър математик, а пък въобне не съм физик, тъй че не мога да ти кажа със сигурност, само ти предавам думи.

А и още нещо. Във филма се говореше за пътуване във времето чрез мост между черна и бяла дупка. Но проблемът е, че за да пропътуваме през такъв мост, трябва да ни всмуче черната дупка. За да стане това, трябва да ни погълне през центъра си. И двете теории не могат да обяснят какво се случва в центъра на черната дупка, там се получава една безкрайност (или сума от безкрайности), която наричат сингуларност и е тотално сбъркана за реалистичните представи за света. Тоест, като те глътне, не се знае какво ще стане.


Колкото до експериментите на Айнщайн и Бор, грешките на Айнщайн са в микросвета, там неговата теория не работи. Затова.

Е това вече не мога да кажа, но предполагам че дори и мозъка да играе някаква роля в съзнателното променяне на тези програми, с което да промени и събитията около и в себе си, то мотивите за такова съзнателно променяне откъде идват? Не идват ли от самата природа на човека? А можем ли да контролираме тази природа?

То дори да можем да я контролираме, мотивът за контролирането ще дойде от нея, което ни завърта в порочен кръг. Но моята идея е следната. В момента тъпчем, че решенията на умът ни зависят от ума ни, а ние можем ли да му влияем какви решения да взима? Нали се питаме дали умът ни може да прави сам избори, тоест дали изборите зависят и от неговата работа? Еми моето твърдение беше, че зависи. Това, че работи според собствените си ограничения, не ни лишава от свободна воля.

Чисто и просто, както ти каза, в настоящата ситуация е ясно какво решение ще вземем, ако вземем предвид всичко, плюс естественото му мислене. Ако въпросът за свободната воля не е "можем ли чрез естественото си мислене да взимаме решения", то откъде трябва да дойдат изборите ни? Нали трябва да имаме работещ механизъм, който да ги прави?

[ScarlettS]

Доколкото съм информиран според двете теории времепространството е различно. В света на квантовата механика времепространството е хаотично и грапаво, в теорията на относителността е нагънато, но гладко и причината била Хайзенбърг.

Значи някак си поради това, че е грапаво и хаотично, не биха могли минало, настояще и бъдеще да съществуват едновременно? Ясно ми е, че ако захвана да чета по-подробно вероятно ще си изясня повечето въпроси, ама така ми се искаше да има някой тук, който да е запознат с всичките тези физични неща.

А и още нещо. Във филма се говореше за пътуване във времето чрез мост между черна и бяла дупка. Но проблемът е, че за да пропътуваме през такъв мост, трябва да ни всмуче черната дупка. За да стане това, трябва да ни погълне през центъра си. И двете теории не могат да обяснят какво се случва в центъра на черната дупка, там се получава една безкрайност (или сума от безкрайности), която наричат сингуларност и е тотално сбъркана за реалистичните представи за света. Тоест, като те глътне, не се знае какво ще стане.

Аз пък разбрах, че за да се пътува във времето не се влиза в черната дупка, ами само се обикаля в орбита около нея, защото гравитацията там е много по-силна => времето тече по-бавно. И на Земята вече ще са минали много години, докато за човека, обикалящ около черната дупка - няколко часа и така можело да се пътува в бъдещето.

А това със сингулярността не го разбирам изобщо.

Колкото до експериментите на Айнщайн и Бор, грешките на Айнщайн са в микросвета, там неговата теория не работи. Затова.

Да де, то това е ясно, че не работи. Аз питах конкретно за тази машина на Клаузър. Къде е логиката в цялото нещо като тя също измерва спина, а спорът между двамата е едва ли не дали той е определен преди измерването или се определя точно защото бива измерен.

[Chacho]

...

Първо за пътуването във времето. Не го разбирай, че ще се телепортираш в бъдещ момент, а щом то съществува, значи е било предопределено по някакъв начин. Напротив. Да кажем, че ти отнема 10 минути да пропътуваш 2 години в бъдещето. Това би означавало, че където ти се намираш са минали 10 минути, а на друго място са минали 2 години, но навсякъде е съществувал някакъв поток на времето. Тоест събитията за тези 2 години са се развили по някакви закони, включително и този за неопределеността, а ти все едно си проспала развитието за 10 минути и си отишла там. Тоест пътуването във времето всъщност означава да станем бавноразвиващи се, капсулирани хора, но не и да подскачаме през времето.


А това за Айнщайн и Бор не виждам защо не е добро обяснение. Измерванията на елементарните частици ги карат да попадат в едно или друго състояние. Точно от принципа на Хайзенбърг. Измерването предизвиква елементарните частици да попадат в определени състояния, иначе се намират в суперпозиция на състоянията.

[ScarlettS]

Първо за пътуването във времето. Не го разбирай, че ще се телепортираш в бъдещ момент, а щом то съществува, значи е било предопределено по някакъв начин. Напротив. Да кажем, че ти отнема 10 минути да пропътуваш 2 години в бъдещето. Това би означавало, че където ти се намираш са минали 10 минути, а на друго място са минали 2 години, но навсякъде е съществувал някакъв поток на времето. Тоест събитията за тези 2 години са се развили по някакви закони, включително и този за неопределеността, а ти все едно си проспала развитието за 10 минути и си отишла там. Тоест пътуването във времето всъщност означава да станем бавноразвиващи се, капсулирани хора, но не и да подскачаме през времето.

Не го разбирам като телепортация. Между другото за нея трябва да се унищожи човека и да се създаде наново абсолютен дубликат носещ цялата информация само че на друго място (според филма ).

Не коментираме дали ставаме бавноразвиващи или не, както и дали това ще има благоприятно развитие. На теория (поне според тази на относителността) ако се въртиш около черна дупка няколко часа и се върнеш на земята, ще си прескочил 50 години примерно. Напълно съгласна съм, че това в никакъв случай не доказва, че бъдещето съществува заедно с настоящето или че има предопределеност. Не знам защо си ме разбрал по този начин, но не съм имала това в предвид.

А това за Айнщайн и Бор не виждам защо не е добро обяснение. Измерванията на елементарните частици ги карат да попадат в едно или друго състояние. Точно от принципа на Хайзенбърг. Измерването предизвиква елементарните частици да попадат в определени състояния, иначе се намират в суперпозиция на състоянията.

А как се разбира, че те приемат това състояние поради и при измерването, а не са имали и не биха имало абсолютно същото, ако не бяха измерени? Цялото ми объркване идва оттам, че всички начини за практическа проверка изискват измерване => как сме сигурни, че преди измерването са в суперпозиция на състоянията, а нямат една определена позиция преди, по време, след и независимо от измерването?

[In_Nomine_Sathanas]

Какво ми се случва докато чета за всичките тези работи:

[ScarlettS]

За невъзможността за предвиждане на бъдещи събития със знанието за миналите съм съгласна. Мисля че в Тhe secret life of chaos обясняваха точно това.