Мислите ли, че това...

[BranwenTheBrave]

Чела съм, не се притеснявай. Какво общо има това?

Приемам, че ако в една връзка, която вече е започнала, единият пострада и се стигне до това да е инвалид, то любовта между двамата не би попречила на случилото се. (примерно)
Ти сега ако срещнеш хубаво и умно момиче, но в инвалидна количка или без два крака/ръце, но въпреки това е умна и красива, би ли започнал връзка с нея? Ако отречеш, не аз ще съм лицемерната.

Втф?

Като цяло това, че някой е умен и красив не гарантира, че ще водя връзка с него. Може да е гений в тялото на Брад Пит и пак да не си допаднем/влюбим. Явно, колкото и да си изписала (копи-пейстнала всъщност) за любовта никога не си я изпитвала.
Това за което ти си мислиш се нарича "интереси" и "изгодна връзка" в което няма нищо лошо, но аз не съм фенка на такива неща. Ако това човекът с който искам да съм, ако се налага ще му сменям памперсите, ще го нося по стълбите и ще му сменям превръзките на ампутираните ръце/крака. Това не ме плаши в никакъв случай. Би ме отблъснало, ако него го плаши и има проблем със състоянието си.
Не казвам, че целенасочено си търся инвалид, защото съм преродената Майка Тереза и искам да ощастливявам всички, но в никакъв случай не бих пропуснала някой интересен младеж заради нещо подобно.

На твое място сериозно щях да си преосмисля приоритетите и ценностно-моралната система.


А, ако ти, не дай си боже, станеш инвалид какво ще направиш? Ще си седиш сама до края на дните си ли? Или ще си намериш друг инвалид и ще се мъчите (в дадени отношения) заедно?
Тогава на секундата би сменила песента и би тръгнала да си търсиш някой здрав и красив точно, както правиш и сега. Което отново ни навежда на мисълта, че си лицемер.

[Chacho]

Не обръщайте темата на инвалиди. Има значение дали можеш да подобриш състоянието си и какво те е довело до него.

[ShtrudeL]

Ако това човекът с който искам да съм, ако се налага ще му сменям памперсите, ще го нося по стълбите и ще му сменям превръзките на ампутираните ръце/крака. Това не ме плаши в никакъв случай. Би ме отблъснало, ако него го плаши и има проблем със състоянието си.
Не казвам, че целенасочено си търся инвалид, защото съм преродената Майка Тереза и искам да ощастливявам всички, но в никакъв случай не бих пропуснала някой интересен младеж заради нещо подобно.

И сама не си вярваш нали? Или поне не си го представяш наистина. После аз съм говорела захаросани неща. Евала ако наистина БИ го направила, но силно, СИЛНО се съмнявам.

На твое място сериозно щях да си преосмисля приоритетите и ценностно-моралната система.

Прекрасни са и двете.

А, ако ти, не дай си боже, станеш инвалид какво ще направиш? Ще си седиш сама до края на дните си ли? Или ще си намериш друг инвалид и ще се мъчите (в дадени отношения) заедно?
Тогава на секундата би сменила песента и би тръгнала да си търсиш някой здрав и красив точно, както правиш и сега. Което отново ни навежда на мисълта, че си лицемер.

Ако аз бях инвалид, говорим за много тежък случай, сигурно щях да се самоубия. Ако беше някоя лека форма, с която може да се живее що годе добре и пълноценно, може би нямаше да искам да имам никой до себе си. Няма да му причиня това просто.
И аз не търся нищо.
Бившия ми приятел изобщо не беше 'модела/образа' в представите ми, не казвам, че е бил грозен или нещо такова, но изобщо не беше това, което съм си мислила, че искам. Но въпреки това го обичах истински и външността му е била от значение до толкова, че да ме привлича с нещо външно. Дори когато 'тръгвахме' и се запознахме, не съм се интересувала от външността му.