Заедно сме от доста дълго време. Имахме доста шарен живот, опитвахме се да избегнем физическата раздяла, но накрая се оказа невъзможно. Повече от 5 години сме заедно, като 4 сме живели заедно, сами, в различни апартаменти. Беше ни хубаво...
Сега трябва да чакаме две години. Той живее на едно място, аз на друго. Растоянието е 600км и нещо си отгоре.
Преди да се разделим, да си съберем багажите, да викнем фирмата да натовари всичко в два отделни камиона и всички други глупости го заведох на море. Бяха най-хубавите ни десет дена, най-хубавите дни и нощи, най-хубавият секс, най-хубавите мигове, снимки, преживявания. Правихме каквото си искаме, с мисълта че не знааем кога ще се видим пак.
Може би ще се видим по Коледа. Липсва ми тотално много. Искам вече да са минали двете години.
Говорили сме за сватба. Не искаме. Нямаме толкова близки приятели и хора от семейството, които да поканим... за да нахраним. Не вярваме и в листа хартия, които ще ни направи законна двойка. Ние сме си.
Когато се събрахме да живеем заедно ми подари пръстен с неговото име, имаше и за нег - с моето. Беше точно като първа брачна нощ и след това семеен живот... Приказка.

Като цяло бъдещето си го виждам доста розово с еднорози наоколо. Хубаво. Може би ще живеем във Франция или Англия, зависи. Ще си имаме в началото апартамент, после може да си вземем къщичка. Той ще си купи папагалите и колата, която иска. Аз ще си завърша проектите, които имам. Ще си разхождаме кучетата всеки ден. Ще си направим 3-4 дечица, които да щъкат вкъщи. Ще се събираме всяка вечер на вечеря цялото семейство, а след това ще ядем десерта пред камината... може и по чаша какао и книжка в ръка.

Та така. Общо взето следващите две години са ни решаващи какво ще става, къде ще сме, с какви финанси, какви проекти за правене... И дали ще сме заедно.