Отговор в тема
@Doctor_Satan
Бог е праведен, но ревнив! Нима ти не се обиждаш, когато някой близък те пренебрегне заради компютър/телевизия/друг човек? Бог изисква само едно нещо, на пръв поглед просто, но всъщност май не е толкова лесно изпълнимо - да бъде на първо място в сърцата ни.
Относно научните аргументи - ти отхвърли "религиозния мотив", според който дяволът внася в човешкото всички болести и малформации, защото колкото повече обръщат гръб хората на Бога, толкова по-оязвими са пред дявола. Вследствие на отхвърлянето на този тип мотиви и аргументи реших да използвам учебници, тъй като очевидно ще бъдат приети по-добре приети.
Относно текстовете - нито съм превеждал, нито съм автор на текстовете, имам ги на компютъра и просто сметнах за подходящи по темата да ги спомена. Те не са текст, написан от Господа, не са част от Неговото Слово и следователно са несъвършени. И двата текста! И въпреки всичко съществуват метафорите (за бръснаря говоря).
Бог е отговорен към Своето творение, но творението му не е праведно спрямо него. Нима всеки родител отговаря за сина си в съда след 18 годишна възраст? Нима всеки родител успява да възпита децата си по свой образ и подобие? Нима няма такива, които да "разочароват" родителите си? Когато аз навърша 18 години мога да избягам от вкъщи, а родителите ми не могат нищо да направят по въпроса. Могат да ме обичат, могат да милеят за мен и да желаят да ми помогнат, но ако аз всячески се опитвам да се отдалеча от тях, то те нищо не могат да направят по въпроса! Е, не са ли те "отговорни" за "творението си"? Отговорни са и още как, но не всичко зависи от тях.
Преди да ми кажеш, че Бог не е просто един родител - напротив, Бог е Отец на всички хора на земята! И дори, ако приемем, че не е прост родител, той не иска марионетки, а свободни хора с дух, душа и тяло, които да го обичат и уважават.
Относно "1 тон глупости" - ми хубаво, приготвяй се за още порции.Не претендирам, че съм праведен или разбирам Божието Слово по единствения, най-добър начин, но обяснявам собствените си тълкувания на база житейски опит, който между другото е ограничен от годините ми. Аз усещам Божието присъствие винаги, когато имам нужда от него. Не, не когато ми трябват 50 лв. да си купя нови обувки, а когато наистина имам (духовна) нужда от него.
@Kaena Smith
С какво те е ощетил Бог в последните 10 години? Вярваш ли в него?
За себе си мога да кажа, че дяволът се бори с духа ми всячески по всяко време, когато усети, че се доближавам до Бог. Поставял е различни изпитания пред мен, но винаги съм се справял с Божията помощ. За нещастие, не винаги държа Бог за ръка. Просто понякога изкушенията са твърде силни и дяволът успява да ме накара да пусна ръката на Отца. За моя огромна радост обаче Бог никога не пуска мен!
До сега не мога да опиша нещо като "Божия несправедливост/жестокост" спрямо мен. Всички трудности идват от дявола, а Бог е този, който ми помага да се справя с тях. Като завършек, защото така или иначе очаквам разни обвинения, ще добавя към "неясния си", "глупав" и "детински" отговор две изречения:
"Неведоми са пътищата Господни"
"Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера пред свинете, за да не го стъпчат с краката си, и като се обърнат, да ви разкъсат" (Мат. 7:6)
С други думи религията е религия, а не наука, защото се ВЯРВА, а не РАЗБИРА.
Отново подобен на горните два текста, може би сте го срещали, но ето едно от доказателствата за симбиоза между наука и религия.
3. Професор и студент в спор относно Бог
Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
- Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?
Един студент се изправил и смело отвърнал:
- Да, създадено е от Бога.
- Значи Бог е създал всичко?
- Да, сър - потвърдил отново студентът.
Професорът продължил:
- Ако Бог е създал всичко, значи Той е създал и злото, тъй като то така или иначе съществува, така че съгласно принципа, че нашите дела определят нашата същност, Бог е зло.
Студентът притихнал след този отговор. Професорът бил много доволен от себе си и се похвалил пред студентите, как още веднъж доказал, че вярата в Бога е абсолютен мит. Още един студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос.
- Разбира се - самодоволно отвърнал професорът. Студентът се изправил и попитал:
- Професоре, а студът съществува ли?
- Що за въпрос, разбира се, че съществува! На теб никога ли не ти е било студено?
Студентите се засмели на въпроса на младежа. А той продължил:
- Всъщност, в съответствие със законите на физиката, студ не съществува. Това, което ние възприемаме за студ, е всъщност отсъствие на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие на това - дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула (-460 градуса по Фаренхайт) е абсолютно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при тази температура. Студ не съществува, ние сме създали тази дума, за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина. Студентът продължил:
- Професоре, а тъмнина съществува ли?
- Да, съществува.
Студентът отвърнал:
- Отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмнината и да я просветли. Как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Измерва се количеството светлина, нали така? Тъмнината е понятие, измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студентът попитал отново професора:
- Сър, злото съществува ли?
Този път професора отговорил доста по-неуверено:
- Разбира се, както вече казах, виждаме го всеки ден: жестокостта между хората, множеството престъпления и насилие по света. Това са примери за съществуването на злото.
На което студентът отвърнал:
- Злото не съществува, сър, само по себе си, това е отсъствието на Бога. Прилича на студа и тъмнината - дума, създадена от човека, за да обозначи отсъствието на Бог. Той не е създал злото. Злото - това не е вяра или любов, които съществуват, както топлината и светлината. Злото - това е резултатът от отсъствието на божествената любов у човека. Прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или тъмнината, настъпваща при отсъствието на светлина.
Професорът мълчаливо седнал на мястото си.
Името на младия студент било Алберт Айнщайн.
Именно на него, на Алберт Айнщайн, принадлежи мисълта
"Религията е куца без науката; науката е сляпа без религията."
Тоест те, "религия" и "наука", трябва да вървят заедно, да се развиват успоредно, да се допълват взаимно, за да има РАВНОВЕСИЕ между разума и сърцето, което равновесие е гаранция за мир в душата на човека - мир между Бога и човека, между човек с човека...
Дори нямам желанието да споря.... Нищо интересно не казваш, просто поредната доза клиширани глупости и вярвания. Вече ми омръзна да оборвам едни и същи простотии.... Не си струва.
Последно редактирано от Doctor_Satan : 10-22-2012 на 18:19
Значи иска свободни хора... но и в същото време да вярват само в него.той не иска марионетки, а свободни хора с дух, душа и тяло, които да го обичат и уважават.
Осъзнаваш ли колко много си противоречиш? Освен това, характеристиките, които придаваш на Бог, няма как да съществуват според християнската догма и според твърденията на християните за всемогъщие на Бог. Значи Господ е създал хората, създал е всичко съществуващо, но видиш ли щото Марийка не го допуснала в живота си, и той си хванал шапката и тъжен се прибрал на небето. Няма как сила, която твърди че е създала и управлява света, да не взима участие в него. Понеже сравняваш Бог с родител. Родителят не носи отговорност за порасналите си деца, но самите деца следва да са самостоятелни и да носят отговорност за постъпките си . А според твоите вярвания, хората не може да са самостоятелни и трябва задължително да вярват в Бог. Значи хем ние сме божии чеда, хем сме длъжни винаги да се съобразяваме с великия баща. Кой родител би искал децата му винаги да са му подчинени? И как така искаш едновременно да сме подчинени на Господ и да сме свободни в същото време? Просто толкова много си противоречиш че не е истина.
Последно редактирано от Doctor_Satan : 10-22-2012 на 19:45
Бог може всичко. По това спор няма да водя. Той просто ни е дал свободата да си изберем при него или при дявола да отидем.Относно "Марийка", той не си тръгва, чака до нея цял живот в очакване тя да се обърне към него, но това не винаги става.
Родителят носи отговорност за възпитанието на децата си, но те достигат и задминават нивото му на развитие, което може би те кара да твърдиш, че той не може да е отговорен за техните постъпки след определена възраст! Всемогъществото обаче не може да се надмине, а да се достигне от човек е смешно да се говори. Така го разбирам аз и затова дадох такъв пример.
Според "моите вярвания", както ти се изрази, хората СА самостоятелни и НЕ трябва задължително да вярват в Бог. Според моите вярвания всеки сам избира начина си на живот. Тези, които вярват в Бог, се придържат към неговите правила. Онези, които не вярват в Него, не се съобразяват с тези правила и извършват грехове, а всеки грях идва от дявола! Във всеки един момент ти си свободен да избереш и Бог никога няма да ти каже "Забранявам!". Той ни е предупредил чрез словото за последствията от двата избора. И има още едно нещо, което не трябва да се разбира погрешно. Бог НЕ наказва хората. Бог спасява от гибел тези, които се обърнат към него, но останалите отиват със Сатана в Ада. Именно дяволът е наказаният, но всички тези хора, които не са се обърнали към Бог, са били с дявола и с него си остават за вечността. Защото няма добро без Бог, както и няма зло с Негово присъствие!
Завършвам включването си по темата (не смятам за смислено да водя такъв спор, защото на който е отредено да повярва, ще го направи независимо чрез кой Бог ще го докосне) със следния цитат от учебника по философия. Днес в час ми беше скучно и докато разглеждам учебника попаднах на тема със заглавие "БОГ". Целият урок си струва прочитането, но предвид последните 6 страници от темата във форума, смятам че най-добре ще се замислите след прочитането на следния текст:
Облогът на Паскал
Може би трябва да се обзаложим, че Бог съществува? Ето това предлага Блез Паскал. За онези, които не разбират логическите аргументи и за онези, които намират в тях дефекти, за тях Паскал предлага един облог за съществуването на Бога. За "крехката като тръстика" човешка природа не е без значение дали слд смъртта на тялото душата не отива във вечното блаженство на Рая.
"Аз залагам на това, че Бог съществува, и живея праведно.
Вие залагате на другото - че Бог не съществува - и живеете без вяра и благочестие.
Ако Бог не съществува, аз не губя нищо, но и вие нищо съществено не печелите.
Но ако Бог съществува! Тогава аз печеля "вече живот и блаженство", а вие губите Рая и "печелите" жарта на Ада."
Бахти ограниченото мислене.Даволът и Богът и тва е.
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
Нищо не губиш ако вярваш в Бог? Ама ти сериозно ли? Губиш целият си живот, всяка критическа мисъл е заменена с доброволно невежество, свободата да правиш и мислиш, е заменена с умствен затвор. Губиш приятелю, и то много. И губиш с целта да спечелиш в отвъдното, губиш си целият живот за нещо, което дори не знаеш че съществува. А животът е тук и сега, няма минало, няма бъдеще... Християнството е един от симптомите на умственото заболяване наречено " Психично време". Бъдещето и миналото съществуват само в човешкия ум. А твоята религия е най-добре изразява това заболяване. Също както и различните идологии. В основата на тези човешки явления, стой "Идеята за края". "Краят" е една идея, едно проектирано от мисълта схващане, че най-доброто непременно лежи в бъдещето и бленуваният щастлив завършек на всичко, оправдава средствата за достигането му. Това е надеждата, че когато дойде края, ще бъде постигнато блаженство, ще има мир, равенство, щастие, свобода, и всички ще са добре. И естествено тази мечта трябва на всяка цена да бъде постигната. Например в по-масовите си човешки проявления, примерно в комунизма, са избити милиони души с идеята да дойде един по-добър свят. Това е типичен пример за това как идеята за по-добро бъдеще, може да бъде причина за създаване на истински ад в настоящето. А доброто бъдеще така и така не идва. Но хората не спират да мечтаят.... и да се наказват докато го чакат. С християнството е същата работа, само че на много по-мащабно ниво. И докато нормалния човек е готов да се жертва в името на нещо достижимо, то вие се жертвате за нещо, което дори не знаете че съществува. Мерси много, но ще се придържам към Сатаната.....Първоначално написано от Bozhidar
Има бъдеще и минало
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
Има ги като понятия, но като нещо съществуващо, ги няма. Те съществуват само в човешките усещания за време. Реално съществува само сегашният момент. Съществува единствено това, което е сега. Миналото е това което е съществувало, а бъдещето е това което ще съществува, но в момента, нито едно от тези двете, не съществува. Единствено сегашният момент съществува. Другото е само концепция, една проекция на твоя ум. Не е нещо реално.
Думите, които цитирах, а впоследствие и ти, не са написани от мен.
Губя живота си? Бог не иска от мен 24 часа, 7 дни седмично да прекарвам затворен в тъмна стаичка и да се моля. В Библията пише - не количеството на изречените думи в молитва е важно, а вярата, с която ги изричаш. Бог знае от какво имаме нужда преди дори да сме се обърнали към него. Във всеки един момент той е готов да отговори на нашите молитви, а отговорите му са "Добре.", "Не му е още времето." и "Имам нещо по-добро за теб.". Освен това не веднъж Исус казва на хората, които го молят за помощ "Нека бъде според вярата ти!". Т.е. не според вероизповеданието, а според силата на вярата ти, че нещо е възможно да се случи.
ако няма минало и бъдеще няма и да има настояще.
делата на човека в миналото води до настоящето, а делата на човека в настоящето определя бъдещето.
Ти преживявал ли си някога миналото или бъдещето си? Това което изпитваш и осъзнаваш винаги се случва в сегашният момент. И точно това исках да кажа - че е възможно делата ти в настоящето да НЕ са определени от миналото или бъдещето, това беше насоката на мисълта ми. Миналото определя настоящето ти само дотолкова доколкото му позволяваш. Ако изведнъж забравиш всичко, то как тогава миналото ще определя настоящето ти? Сега разбираш ли защо казвам, че миналото и бъдещето съществуват само в човешките представи? И това беше идеята ми, тези концепции са нереални и е глупаво да живееш живота си съобразен с мислите за миналото или бъдещето.... или иначе казано, целият ти живот да е определен от нещо дефакто несъществуващо.
От миналото и бъдещето произлизат всичките негативни емоции. Всички мисли на тревога, стрес и изобщо страх, са продукт на твърде много бъдеще, вместо НАСТОЯЩЕ. Вина, съжаление и тъга - изобщо всички форми на обвинение за минали събития, са продукт на твърде много минало, и недостатъчно НАСТОЯЩЕ.
Всички стари модели на мисъл, емоция, поведение, реакция и желание, са израз на едно вечно и непрестанно повторение, един "скрипт"(програма) в ума на човека, който ти дава различни идентичности, но разваля или прикрива реалността на Настоящето. След това умът създава една вманиаченост по бъдещето, като едно своеобразно бягство от незадоволителното настояще. И точно това е хриситянството, бягство от незадоволителната сегашна реалност.
Същото е и с всички видове желания и стремежи, без значение дали търсиш да се наядеш, напиеш, наебеш, надрусаш, или пък искаш да постигаш, да спечелиш, да бъдеш нещо повече, да бъдеш психологически и емоционално завършен - Всичко това е бягство на ума от незадоволителната реалност. Паметта и проекцията на бъдещите моменти, тоест миналото и бъдещето, са развити като концепции в човешкия ум, само и единствено за да помагат при оцеляването - учене от грешките и предвиждането на възможни беди. Вместо да ги използвате по предназначение, вие живеете в тях.... А всичко което се иска е малко безпощадна честност, спрямо себе си, света, и настоящето.
например, когато някой преди 2 секунди си е изгубил парите, той в настоящето остава без пари, защото в миналото си е изгубил парите, и това го поставя в настоящите обстоятелства, независимо какво си мислиш или позволяваш.
Ако преди 2 секунди в миналото ти забравиш всичко, самия факт че си забравил всичко преди 2 секунди в миналото, пак определя настоящето ти. Ти в настоящето си забравил всичко, защото в миналото е станало нещо което те е накарало да забравиш и така е определило настоящето ти положение.
Настоящето е просто една безкрайно малка частица от време, цялото останало море от време спада или към миналото или към бъдещето.
Ето сега и това което написах вече е в миналото и то ме поставя в някакви обстоятелства в настоящето, ако не го бях написал настоящето щеше да е по-друго и ти нямаше да го четеш това.
Самия факт че в настоящето четеш това, е затова защото аз в миналото съм го написал.
Последно редактирано от defender : 10-24-2012 на 11:43
Аз днес го осъзнах.Самото време е една илюзия.
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
времето не е илюзия щом оказва своето въздействие върху материята, която старее.
Аз му говоря за мотиви, действия и идеи, той ми говори за загубени пари. Да, естествено че като си си загубил парите преди две секунди, сега няма да имаш пари. Но щеше ли да тръгнеш да си търсиш парите, ако живееше в настоящето, както аз казвам? Ако не мислеше в миналото, изобщо нямаше да предприемеш нищо. Следователно ДЕЛАТА ти в настоящето нямаше да са повлияни от миналото. Затова ти говоря аз, не че миналото като поредица от минали моменти, няма влияние върху настоящите и бъдещите такива. Но в крайна сметка миналото и бъдещето от какво са изградени? От поредица от моменти. Тези моменти са реални, само когато са в настоящето. Ти няма как да ги изпиташ и преживееш по друг начин. Те може да са вече отминали, вече да са били реални, или пък да бъдат реални, но СА реални единствено в настоящето. Погледни малко по философски на нещата.... Времето е поредица от сегашни моменти. Миналото и бъдещето са реални само като концепции и проекции в човешкия ум, но на практика човешкото съзнание преживява и изпитва само сегашният момент и само той е реално съществуващ. Не можеш да живееш в миналото и бъдещето едновременно, нали? Няма как да се разтеглиш между тези две понятия. Винаги си в настоящето.
амо точно така, ако не мислиш в миналото ти ще изгубиш дори своята идентичност (име, възраст и всичко), ти просто ставаш едно голямо "нищо".
ако миналото и бъдещето влияят на настоящето, то значи съществуват.
ПП: Абе не знам, ако не съществува минало и бъдеще, не може да съществува настояще, те са взаимно свързани и се наричат с общото понятие "време".
Последно редактирано от defender : 10-24-2012 на 12:15
И точно от това се страхуваш нали? ТИ искаш да си нещо, когато в реалността, сега в настоящето, ти си нищо. Затова и развиваш този умствен феномен "психологическо време", защото бягаш от реалността, в която си нищо, и отиваш в света на миналото и бъдещето, където имаш име, възраст и всичко, имаш идентичност и цел в живота.... Затова е цялата работа.
Казвам ти за пореден път - съществуват като концепции. Но ти не можеш да ги изпиташ, не можеш да ги докоснеш и преживееш. Само умът ти ги прави съществуващи, под формата на спомени или проекции за бъдещето.
Тук естествено следва да се отбележи, че говорим от човешка гледна точка, тъй като цялото знание е чисто индивидуално и се базира само на това какво човека приема чрез сетивата си. В момента и аз не съществувам, докато четеш това. Аз съществувам само в главата ти, с характеристиките с които ти си ме видял. Аз съм просто образ в умът ти, холограма, ти няма как да ме видиш другояче, освен да си ме представиш. Умът ти чертае и наслагва образи, докато се получи някаква картина, която ти ще приемеш за мен и моята същност. Аз, обектите, целият свят съществува само дотолкова доколкото ти си го видял и възприел за истина. Това което е отвъд Вселената не е реално за теб, защото по никакъв начин не можеш да си го представиш. Представите са илюзии, представите за време - също. Ти не познаваш бъдещето, но това не ти пречи да правиш концептуални схеми и разсъждения за това, какво може да се случи. Но дефакто ти не го познаваш, то не съществува, докато не го изпиташ. Няма как да живееш в бъдещето, за да го усетиш и разбереш, затова и няма как да е реално. Тук естествено говорим за "Психологическото време", като психичен процес, не като научен.
Всичко е в главата ти, бро....
миналото и бъдещето съществуват, но тяхното съществуване не е в реалността, защото реално е само настоящето.
ок, така звучи добре.
но това не означава, че човек не носи отговорност за минали свои действия или бъдещи свои намерения.
хихи, докторе, не изтрещявай точно сега, ........................ дръж се.
Последно редактирано от defender : 10-24-2012 на 13:27
Не, не изтрещявам. Сериозно замисли се : Ако нямаше име, номер на лична карта, ЕГН, семейство, приятели, обществено положение, убеждения, вяра, стремежи, мечти и т.н. (все елементи на миналото и бъдещето)... какво щеше да бъдеш? Нищо! Без тези неща ти си нищо. Точно от там идва идеята да искаш да бъдеш нещо, да имаш някаква идентичност, нещо което да ти придава характер, и да дава обяснение и смисъл на целия ти живот. И най-лесното естествено е да вземеш тези неща наготово, дали чрез християнство или нещо друго, няма значение..... Но както и да е, това е друга тема.
дори и клетките имат памет и минало и наследствен материал, и ако зачеркнем всичко, изобщо, че си се родил, то тогава тялото ще се разпадне, т.е. не само си нищо, просто спираш да съществуваш материално.
докато човек съществува материално той винаги ще е обвързан с минало, настояще и бъдеще, независимо какво си мисли и фантазира.
Последно редактирано от defender : 10-24-2012 на 13:58
Не, по скоро спираш да съществуваш САМО в материално и се пренасяш и в трансцеденталното.... Отвъд материалното.. Пффф, ти не можеш да излезеш извън границите на материализма, пък се пишеш християнин и духовен човек....
Това за което ми говориш ти, е валидно в контекста на обективната представа за време, а аз ти говоря за субективната. Може би от там трябваше да започна....
Постави едно парче месо пред тебе, с времето то старее и се разваля независимо какво си мислиш ти в ума си и какво си въобразяваш. Т.е. времето съществува в материалния свят и се подчинява на определени закони независимо какво си мислиш ти в ума си. Времето не е функция на мисълта.
така е сътворен света от Твореца.
Последно редактирано от defender : 10-24-2012 на 14:14
В контекста на субективното отражение на обективната реалност : Изобщо нямаше да има парче месо, ако първо не го беше видял, пипнал, подушил и т.н.
Конкретно за това което казваш.... Месото няма как да е прясно и развалено едновременно, в момента когато го виждаш.... не можеш да видиш миналото и бъдещето едновременно. Виждаш само настоящето. Времето е поредица от настоящи моменти. Настоящият момент за една точка от пространството, може да е минал или бъдещ за друга точка в пространството. Това не променя факта, че ти можеш да изпиташ, видиш и чуеш само настоящия момент. Така че .... няма две положения, в които първо месото да е прясно, а после развалено. Има поредица от настоящи положения, в които месото "изминава" определен "път", или в него се извършва процес. МЕСОТО МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА САМО В НЯКЪКВ СТАДИЙ МЕЖДУ ПРЯСНО И РАЗВАЛЕНО. Няма прясно-развалено месо.... Винаги е нещо по-средата, в момента в който го наблюдаваш. А Прясното и Разваленото месо, също както миналото и бъдещето, са просто образи, хипотетични и практически нереални.
ох, айде, че ме заболя главата, ................. ае да говорим за жени и астрални проекции.
Последно редактирано от defender : 10-24-2012 на 14:43
Добре... спирам с mindfuck-ващите теории...
ПС: Астралните проекции са специалност на Incadeptus....Призовавам го да се яви и да ни обясни повече.
Последно редактирано от Doctor_Satan : 10-24-2012 на 14:52
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
