Как искате да изглежда света в бъдещето?

[Rebirthing]

Между как искам и как би изглеждало има голяма разлика. Честно казано бих предпочела да живея в миналото, а не да виждам навсякъде дечица със закърнели мозъци, които размятат айфони, айпади, ай-не-знам-си-какво-си. Егати смотаното бъдеще ни очаква...

[Ambiguous]

Между как искам и как би изглеждало има голяма разлика. Честно казано бих предпочела да живея в миналото, а не да виждам навсякъде дечица със закърнели мозъци, които размятат айфони, айпади, ай-не-знам-си-какво-си. Егати смотаното бъдеще ни очаква...

Сигурно от 3-4 века насам всяко поколение казва, че следващото ще са идиоти.
За ваша жалост това не е така, това че не се придържа някой към установена норма/традиция не го прави глупав.

Искам в бъдеще да се извършат мнозинство реформи, би било хубаво ако се премине към абсолютен комунизъм ( не се бъркайте със социализъм) или ако не това, поне да се отнеме правото да гласува човек който не е преминал през курс по политическа ориентированост, където хората ще бъдат обучавани да гледат на нещо повече от външния вид на кандидата.

[Doctor_Satan]

Сигурно от 3-4 века насам всяко поколение казва, че следващото ще са идиоти.
За ваша жалост това не е така, това че не се придържа някой към установена норма/традиция не го прави глупав.

Искам в бъдеще да се извършат мнозинство реформи, би било хубаво ако се премине към абсолютен комунизъм ( не се бъркайте със социализъм) или ако не това, поне да се отнеме правото да гласува човек който не е преминал през курс по политическа ориентированост, където хората ще бъдат обучавани да гледат на нещо повече от външния вид на кандидата.

Хмммм това не го очаквах. Поражда няколко въпроса в мен.
Първо - Комунизъм в смисъл абсолютен тоталитаризъм, или комунизъм в смисъл - "Хората са равни, свободни, светло бъдеще за всички, бла бла бла"(анархо-комунизъм)?
Комунизмът по принцип си е утопия. Предвид всичкото налично знание за човека, като социално същество, съвсем спокойно можем да заключим, че такова общество е напълно неприложимо в човешкия свят. Както и да е, това не е основния ми въпрос. Въпросът ми е : Дори и да се осъществи на практика такова общество, където всички са щастливи, няма нужда от власт, хората споделят всичко помежду си. То тогава няма ли да се изгуби гениалността на човечеството? Ако се замислиш, ще видиш че основата на всяка "велика" идея е някакво противопоставяне, противоречие със статуквото. Също както и гениалните поети пишат гениални неща, защото имат проблеми върху които да разсъждават. Ако всички са щастливи и няма проблеми, тогава гениалността, онази борбеност и стремеж към ново, "по-добро", няма ли да изчезне? Именно бруталната реалност създава стремежа към ново - прогреса. Ако всеки беше дебел и щастлив, никой нямаше да търси нищо ново, нищо по-добро. В един примерен случай на идеално общество, гениалността на хората не би ли изчезнала, при положение че тази гениалност е породена именно от недостатъците на обществото?
Също така, всяка една система в природата, включително и човешката, работи толкова по-добре, колкото отделните й елементи(индивидите) са "по-еднакви", или в синхрон. Така че наличието на съвършено общество не предполага ли пълното уеднаквяване на индивидите? Въпросът ми е естествено валиден, само ако разбираш комунизма по този начин. Ако не е така, взимам си думите обратно.

[Ambiguous]

Хмммм това не го очаквах. Поражда няколко въпроса в мен.
Първо - Комунизъм в смисъл абсолютен тоталитаризъм, или комунизъм в смисъл - "Хората са равни, свободни, светло бъдеще за всички, бла бла бла"(анархо-комунизъм)?
Комунизмът по принцип си е утопия. Предвид всичкото налично знание за човека, като социално същество, съвсем спокойно можем да заключим, че такова общество е напълно неприложимо в човешкия свят. Както и да е, това не е основния ми въпрос. Въпросът ми е : Дори и да се осъществи на практика такова общество, където всички са щастливи, няма нужда от власт, хората споделят всичко помежду си. То тогава няма ли да се изгуби гениалността на човечеството? Ако се замислиш, ще видиш че основата на всяка "велика" идея е някакво противопоставяне, противоречие със статуквото. Също както и гениалните поети пишат гениални неща, защото имат проблеми върху които да разсъждават. Ако всички са щастливи и няма проблеми, тогава гениалността, онази борбеност и стремеж към ново, "по-добро", няма ли да изчезне? Именно бруталната реалност създава стремежа към ново - прогреса. Ако всеки беше дебел и щастлив, никой нямаше да търси нищо ново, нищо по-добро. В един примерен случай на идеално общество, гениалността на хората не би ли изчезнала, при положение че тази гениалност е породена именно от недостатъците на обществото?
Също така, всяка една система в природата, включително и човешката, работи толкова по-добре, колкото отделните й елементи(индивидите) са "по-еднакви", или в синхрон. Така че наличието на съвършено общество не предполага ли пълното уеднаквяване на индивидите? Въпросът ми е естествено валиден, само ако разбираш комунизма по този начин. Ако не е така, взимам си думите обратно.

Визирах комунистическият идеал на Маркс, където няма власт и обществото само се регулира, прав си че тази утопия е невъзможна но все пак въпросът е "Как искаме света да изглежда в бъдещето".
Вярно е твърдението, че "велики" идеи и хора са тези които са променили коренно света в които живеем.
Тези събития са променили тогавашните норми и разбирания към по-добри с което са останали в историята като Magnum Opus на човека измислил ги.Тук трябва да се вгледаме във думата "по-добри", в света които представлява абсолютния комунизъм, няма да има "по-добра" система, защото какво може да е по-добро от липсата на такава?
Следователно си прав, че няма да има "велики" хрумвания свързани с политиката и бита, но не се и нуждаем от такива събития имайки предвид обстановката в която се намираме, от тук нататък може да се дискутира значението на "велико откритие" и "велика личност" и дали ще имаме нужда от такива, но за това друг път.

Не смятам, че когато първичните нужди на всеки човек са задоволени ще се прекъсне стремежа към прогрес.
Просто всичката тази енергия ще се насочи в друга посока, нека кажем като пример - научни изследвания.Любопитството и стремежа към инновации е заложено в човешкото ни мислене и според мен момент в който ще спрем да задаваме въпроси няма да настъпи, хората се нуждаят от цел, дори човек да е във време на преход не след дълго време ще си зададе нова цел.

[Doctor_Satan]