Разпитвайте ме (Slobbery)

[pandabear]

Аз искам да изгледаш ей това клипче:
http://www.youtube.com/watch?v=Go8Jvbl3ew8 и да кажеш какво мислиш. Смяташ ли, че си открила своя Lebenslangerschicksalsschatz? Трудно ли се открива? През какво трябва да минеш, за да го откриеш? Вярваш ли в съдбата? Кое е по-добре: да търсиш, или да чакаш да бъдеш намерен? Защо? Би ли оставила мъжа си пред олтара, ако в последния момент осъзнаеш, че той не е твоя Lebenslangerschicksalsschatz?

[anonymous708973]

Lebenslangerschicksalsschatz?

ХАХАХАХХАХА

Близначке, обясни това, че би стигнала до края, за да осъществиш целите си. Ама един хубав и подробен отговор искам.

[Wednesday666]

ХАХАХАХХАХА

Близначке, обясни това, че би стигнала до края, за да осъществиш целите си. Ама един хубав и подробен отговор искам.

Близначке, хубав и подробен отговор искаш .. Под "до края" имам предвид наистина до края. Нищо не ме е спирало да си постигна целите, затова и самите ми цели са малко и всяка една е наистина важна. За мен няма значение дали ще нараня например някого, ако постигна нещо важно за мен. И ще ти кажа защо - защото мен многократно са ме прецаквали заради нечия амбиция и аз не съм имала правото да се сърдя. След това, когато аз поискам нещо - то ми се превръща във фикс идея, ако трябва няма да спя, за да го постигна. Давам ти за пример образованието - сама виждаш в момента колко усилия изисква. И то не само сега, през целия период на обучението ти си го виждала. Както и си виждала хора, които хал хабер нямат какво ще се случи с тях и хич и не искат да направят нещо по въпроса. Винаги съм имала за цел да положа много усилия, за да вляза където и каквото искам. Това може да ти звучи като нещо нормално, но не е като да щракнеш с пръсти и то да се случи. А ти давам точно този пример, защото заради моите желания не съм си говорила с майка ми в продължение на седмици, подминавахме се като пътни знаци в нас. Това не смятам, че е малко. Скъсала съм си задника да уча, търпях кви ли не скандали и проблеми, но преминах през абсолютно всичко и в крайна сметка стана на моята. Предполагам не ми е най-добрия пример, но това е най-скорошното.

[Wednesday666]

Аз искам да изгледаш ей това клипче:
http://www.youtube.com/watch?v=Go8Jvbl3ew8 и да кажеш какво мислиш. Така, изгледах го. Бих казала, че изглежда адски сладко, просто защото съм леко романтична ии би било хубаво, ако повечето хора мислеха така, както германеца в клипа. Просто, защото любовта не е игра, хубаво е човек да е уверен в чувствата си, а не да се жени/омъжва, щото приятелките/приятелите са вече свързани.
Смяташ ли, че си открила своя Lebenslangerschicksalsschatz? Хм, трудно. Както каза германеца - щом се замислям, значи най-вероятно не. Още е рано да се каже, но силно се надявам да съм го открила .
Трудно ли се открива? По мое мнение, да. Аз не си спомням да съм постигнала нещо хубаво, без да е било трудно.
През какво трябва да минеш, за да го откриеш? Ами на първо място - да пораснеш, не на 14 години да пищиш как си го/я намерил/а ей така, защото е модерно. На второ - да мине време и да си сигурен/сигурна, че вече приемаш човека до теб такъв, какъвто е и не би променил/а дори най-лошите му/й качества. И естествено - да го/я обичаш достатъчно силно .
Вярваш ли в съдбата? Малко странно, но да. Не мога да ти кажа защо, просто вярвам .
Кое е по-добре: да търсиш, или да чакаш да бъдеш намерен? Защо? За мен е по-добре да търсиш. Защото не можеш да седиш, без да правиш нищо и да очакваш да те удари в челото. Някак звучи прекалено наивно.
Би ли оставила мъжа си пред олтара, ако в последния момент осъзнаеш, че той не е твоя Lebenslangerschicksalsschatz? Не, не бих го оставила пред олтара. Просто, защото ако той не е човека за мен, тогава защо въобще да стигам до олтара с него?