- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Зодиите-опишете се:)
Не обичам да цитирам източници, затова беше и "ненужното ми обяснение" от предния пост. Както и да е. Източниците не са надежден източник на информация за мен, най-малкото защото те не могат да опишат нещата така както аз ги виждам. Те са неща, които някой друг ги е видял така. А като знам как хората "вярват" в науката и я изживяват като истина, тези източници ми се струват още по ненадеждни. Но ще ти дам моето обяснение, така както аз съм го видял и осмислил. Образите на майката и бащата изпълняват различни функции в децата. Най-общия родителски "образ" се характеризира с по-общочовешките неща - в смисъл тези които са валидни и за двата пола. Когато детето е малко, то вижда в своите родители едни завършени и функциониращи хора - нещо което детето не е. От там детето цели да изкопира всяка характеристика на родителите с цел да се изживява и то като завършено и функциониращо, тоест да компенсира своята малоценност. Но освен "общите" човешки качества, детето прави разлика между половете. Като е напълно естествено момичетата да се идентифицират с майките си(защото са жени), а момчетата с бащите си. Всъщност идентифицирането на момичето с майката като жена е една от първите важни самоидентификации.Но тъй като част от характеристиките на майката е да "угажда" и "да се харесва" на бащата, то е нормално част от тези характеристики да се откопирват и от дъщерята. Образът на бащата е "различен", момичето не се асоциира с него. Затова и момичетата и момчетата взаимно се "отричат" в пред-пубертетните години, тоест момичетата изкопирват онази женственост на майката и отричат "мъжествеността" на бащата. И това се забелязва в отношенията между момичета и момчета в тази възраст. Но именно интереса към непознатото и различното създава един по-особен образ, който от отричане преминава в желание за притежание и близост. Който прераства в желание за притежание на това, което липсва - в случая образа на бащата. И оттам в желание за внимание и компенсиране на изискванията на бащата. Тук естествено зависи какъв е бил бащата и какво е изисквал. Всичкото това което описах е само нищожна част от цялото(взаимоотношения между родител-дете). Но е факт че присъства в човешката психика. Все пак не съм се интересувал много конкретно от отношенията между баща и дъщеря(разбираемо защо), затова познанието ми свършва дотук. Ако трябва наново да разсъждавам върху този въпрос, сигурно ще коригирам доста от нещата. Още повече че отношенията се изменят с годините (за обща справка - Психосоциална теория на Ерик Ериксън).Затова обхващането на толкова голям спектър от отношения е непосилна задача, поне тук и с малко думи.
Докато се отъждествяваш с ума си и изживяваш като истина думичките и това което те описват, никога няма да можеш да ме разбереш. Просто се изисква съвсем друго ниво на съзнание и мисъл. Затова не се и опитвай да "рисуваш моя картина с твои цветове", защото просто ще е неточна. Знам че така или иначе го правиш и от това няма бягство, но не си вярвай. Както аз не си вярвам, че представата ми за теб е това, което си ти.
Дефиниция за липса на идентификация няма, защото липсата на идентификации е липса на дефиниции. Това е съвсем различен свят, където се гледа над дефиницията. Където се гледа самия образ, а не се гледа през него. Но за всеки, който се вживява в дефиницията и образа, това е неразбираемо.
Последно редактирано от Doom_Stalker : 01-12-2013 на 10:33